Определение № 842 от 13.10.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Перник, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500642 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по частна жалба от Г. Б. С. и от адвокат Б. Б., срещу определение № 2442 от 28. 08. 2023г., постановено по гр. д. № 1163 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която на Г. Б. С. не е заплатена държавна такса, а на адвокат Б. Б. не е заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, не е депозирала писмен отговор.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

Същата е подадена в срок от активнолегитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, в тези му части, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да остави без уважение молбата на Г. Б. С. и на адвокат Б. Б., да бъде изменено решение № 614 от 15. 06. 2023г., постановено по делото, в частта му за разноските, като на първата да бъде присъдена държавна такса, а на втория да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, Пернишкият районен съд е приел, че действително 1 искът на ищцата Г. С. е уважен, но в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК тъй като ответникът е признал искът и с поведението си не е дал повод за завеждането на иска. Съдът не е възприел новата и актуална съдебната практика, на която се позовават молителите – Определение № 1248 / 25. 05. 2023г. по ч. гр. д. № 1167 / 2023г. и на премета на същото – Определение № 109 от 13. 01. 2023г. на Пловдивския окръжен съд. Посочил е, че прекратеното по право изпълнително дело не е висящо, тъй като предприетите изпълнителни действия по такова дело се обезсилват по право, съгласно т.10 от ТР № 2 от 26. 06. 2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК.

Отбелязал е, че абстрактната възможност за насочване на принудително изпълнение по погасено по давност вземане, може да бъде санкционирана с отговорност за разноски една след като и ако е предприето такова действие и се е позовал в тази насока на Определение № 534 / 06. 12. 2019г. по ч. гр. д. № 448/2019г. на ВКС, ГК, III г.о. В мотивите си съдът е препратил към своето решение, чието изменение се иска в частта за разноските, където се е позовал на константната практика на ВКС по поставения въпрос - Определение № 474 от 7.11.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019г., IV г.о., Определение № 468 от 18.12.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018г., I II г.о., Определение № 318 от 25.07.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 2828/2018г., III г.о., всичките основаващи се на Определение № 95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018г., IV г.о.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По отношение правилността е законосъобразността на същото, в обжалваната му част, намира следното :

Т.10 от ТР № 2 от 26. 06. 2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, няма смисълът, който Пернишкият районен съд е приел, че има в своето определение, предмет на настоящето производство. Смисълът на т.10 от цитираното ТР е, че перемпцията настъпва по право и за нейното настъпване не е необходим изричен съдебен акт. При постъпване на нова молба от взискателя по перемирано изпълнително производство и произнасяне по нея от страна на съдебния изпълнител е налице само дисциплинарно нарушение на деловодните правила, затова, че не е образувано друго изпълнително производство, но не е основание за обезсилване на същите – по аргумент от 2

Решение № 37 / 24. 02. 2021г. по гр. д. № 1747 / 2020г., IV г.о. на ВКС. Това обаче не влияе на основателността / неоснователността на частната жалба.

В тази насока Пернишкият окръжен съд намира, че най – новата съдебната практика, цитирана във въззивната жалба, а именно Определение № 1248 / 25. 05. 2023г., постановено по ч. гр. д. № 1167 / 2023г., III г.о. на ВКС, всъщност не е в подкрепа на изложените доводи в частната жалба, тъй като е в противоречие с фактическа обстановка по настоящето дело. Предмет на това определение е била частна жалба срещу определение на Пловдивския окръжен съд, като в последното изрично е посочено - че отговорност за съдебни разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора – ответник, ако той предприеме действия за принудително изпълнение /което е направил в настоящия случай/, респективно оспори предявения основателен иск.

В конкретния казус по настоящето дело, ищцата Г. С., чрез адвокат Б., твърди, че за процесните суми в общ размер на 361,63лв. е издаден изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу нея, като въз основа на този изпълнителен лист на 26. 03. 2009г. е било образувано изпълнително дело № 173/2009г. по описа на ЧСИ С.Б., като по делото няма предприети изпълнителни действия, както и няма събрани суми.

Именно в това се състои отликата с цитираното в частната жалба Определение на ВКС, че в производството по настоящето дело няма предприети изпълнителни действия от 26. 03. 2009г., както и няма никакви събрани суми.

Следователно кредиторът - взискател с нищо не е застрашил интересите на Г. С. по изпълнителното дело, поради което не е дал повод за образуване на гр. д. № 01163 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, а след предявяване на иска по чл. 439 от ГПК е направил признание за неговата основателност. При това положение е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК и ответникът не дължи разноски на ищеца, а напротив – ищецът дължи разноски на ответника.

С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 2442 от 28. 08. 2023г., постановено по гр. д. № 1163 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която не е изменено Решението по делото, в частта му за разноските и по този начин на Г. Б. С. не е присъдена държавна такса, а на адвокат Б. Б. не е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4