Решение № 33 от 27.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова при участието на секретаря Стела Ив. Йолова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело № 20253100201608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.14 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по искане от прокурор ***** от Прокуратурата на гр.Хайделберг, ФР Германия, за признаване и изпълнение на решение за конфискация, а именно Решение на Окръжен съд Хайделберг № 2KLs240Js 13160/23 от 20.03.2024 г. влязло в сила на 02.10.2024 г., в частта, с която за престъплението "измама", на основание на чл.263, § 1, 3, изр.1 и 2, алт.1 и 2, чл.53 от НК на германския НК на българската гражданка К. Т. Р., роден на 24.12.1992 г. в град Варна е наложена конфискация на сума в общ размер на 1514882,56 евро, от които сумата подлежаща на изпълнение в България като изпълняваща държава е в размер на 1 462 217,59 евро, която представлява придобита от престъплението незаконна имуществена облага.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Варна моли чуждото решение, относно конфискацията, да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Засегнатото лице К. Р. не възразява да бъде признато решението.

Нейният защитник – адв.А. счита че не са представени доказателства за връзката й с недвижимия имот. Моли за постановяване на отказ да бъде признато решението.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Постоянния и настоящ адрес на засегнатото лице К. Р. е на територията на Област Варна. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Варненска област /съдебен район на Окръжния съд – Варна/, то Окръжен съд - Варна е компетентен да разгледа делото, съгласно чл.15, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Въз основа на решението на германския съдебен орган е издадено удостоверение за конфискация /приложение II/ на Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, с превод на български 1 език. Видно от удостоверението и приложените в превод на български езикрешение на Окръжния съд в Хайделберг по преписка № 2KLs240Js 13160/23 от 20.03.2024 г. , срещу засегнатото лице във Федерална Република Германия е проведено наказателно производство, като с влязъл в сила на 02.10.2024 г., съдебен акт, за престъпление "измама", на основание на чл.263, § 1, 3, изр.1 и 2, алт.1 и 2, чл.53 от НК на германския НК на българската гражданка К. Т. Р., роден на 24.12.1992 г. в град Варна е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца и е постановена конфискация на сума в размер на 1 514 882,56 евро. Постановено е Р. да заплати и разноските по делото.

Предмет на наказателното производство пред германския съд обхваща деянията на Р., съставомерни по чл.263, § 1, 3, изр.1 и 2, алт.1 и 2 от НК на германския НК и изразяващи се в следното: чрез 53 деяния на територията на Германия, в периода октомври 2021 до май 2023 г. Р. е симулирала любовна връзка с около 30 г. по-възрастен мъж и чрез изопачаване на фактите, особено мними дългове го е накарала да й плати общо 1 576 889 евро.

Чрез тези деяния Р. е придобила незаконна имуществена облага в размер на 1 576 889 евро.

Постановената конфискация е наред с наложено на Р. наказание лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗПИИРОРНФС е несъмнено, че се касае за решение за конфискация, тъй като влезлият в сила акт е постановен от съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държавачленка на Европейския съюз, и води до окончателно отнемане на имущество.

Съгласно чл.1, ал.1 от Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. предмет на същия са правилата, съгласно които една ДЧ признава и изпълнява на своята територия актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени от друга ДЧ в рамките на производства с наказателноправен характер. А съгласно определението за „акт за конфискация“ в чл.2, ал.2 от Регламента, това е влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или ЮЛ.

Безспорно Решението за налагане на конфискация на г-жа Р. е постановено в наказателно производство в държава – членка на Европейския съюз и се отнася за облага добита от деяния, които представляват престъпление по германското законодателство.

При произнасяне по исканията на молещата държава-членка за признаване и изпълнение на решенията за налагане на финансови санкции и конфискация, всякога е приложим българския закон по силата на чл.10, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. При това положение, относно същината на наложената в наказателно производство от издаващата държава конфискация на сума, която е придобита от престъплението незаконна имуществена облага, следва да се съобрази разпоредбата на чл.53, ал.2, б.“б“ вр ал.3, т.1 и т.2 от НК.

Отнемането на облагата от престъплението по чл.53, ал.2 от НК не е вид наказание "конфискация", а представлява законова последица от престъплението.

По тези съображения е налице и изискването по чл.14, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението за конфискация /приложение II/ от Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, е издадено от компетентен орган на Федерална Република Германия и е придружено с превод на български език. Удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за престъплението, обстоятелства, при които то е извършено, наложеното наказание, информация относно датата на влизане на съдебния акт в сила. В удостоверението са описани инкриминираните 2 обстоятелствата, включително поведението на засегнатото лице, което изпълва състава на деянието.

Не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл.19, ал.1 от закона. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Лицето се е явило лично на съдебния процес. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.

Наложената финансова санкция е в размер на 1514882,56 евро, от които сумата подлежаща на изпълнение в България като изпълняваща държава е в размер на 1 462 217,59 евро. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението.

От издаващата страна е предоставена и допълнителна информация относно имущество, собственост на Р., което може да послужи при принудителното събиране на сумата по конфискацията – апартамент от 62,69 кв.м. в *****, както и номерата на банкови сметки – справка от БНБ.

В тази връзка са неоснователни възраженията на адв.А., че поради липса на доказателства за собственост върху недвижимия имот, следва да се постанови отказ. Способите за принудително изпълнение не са предмет на настоящото производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен, в частта му с която е наложена конфискация, по отношение на засегнатото лице и по отношение на сумата от 1 462 217,59 евро, като сума посочена като подлежаща на изпълнение в България като изпълняваща държава, поради което и на основание чл.16, ал.7, т.1 от ЗИИРКОРНФС, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение за конфискация, а именно Решение на Окръжен съд Хайделберг № 2KLs240Js 13160/23 от 20.03.2024 г. влязло в сила на 02.10.2024 г., в частта, с която за престъплението "измама", на основание на чл.263, § 1, 3, изр.1 и 2, алт.1 и 2, чл.53 от НК на германския НК на българската гражданка К. Т. Р., роден на 24.12.1992 г. в град Варна е наложена конфискация на сума в общ размер на 1514882,56 евро, от които сумата подлежаща на изпълнение в България като изпълняваща държава е в размер на 1 462 217,59 евро, която представлява придобита от престъплението незаконна имуществена облага.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВАпС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

Препис от решението да се изпрати на Териториална дирекция на 3

Националната агенция на приходите - Варна.

УКАЗВА на ТД на НАП-Варна, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението.

Незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4