Определение № 1069 от 06.12.2019, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 06.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д. № 96 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по гл. Десета, раздел І от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч.

С разпореждане от з.с.з. на

11.03.2019 г. жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок изрично да уточни с писмена молба: 1. коя конкретно част на Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч обжалва; 2. в какво се състои незаканосъобразността на обжалваната част на заповедта; 3. изрично да уточни петитум на жалбата – дали искането е само за обявяване на нищожност на обжалваната заповед, в обжалваната част, или иска отмяна на обжалваната заповед, в обжалваната част, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.

С молба вх. № 1094/25.03.2019 г. на жалбоподателя се отстраняват нередовностите на оспорването, поради което съдът е приел оспорването за редовно, предвид искането за обявяване на нищожност на конкретизираната част от заповедта, което не е ограничено със срок, и е насрочил делото с определение от з.с.з. на 12.04.2019 г., с което е указана доказателствената тежест и правата на ответника по чл. 163 от АПК, като са изискани от ответника в 3-дн. срок от съобщението доказателства за компетентност на издателя на заповедта комисар М.К.към датата на издаването на заповедта – 22.03.2016 г. - като изрично удостоверение и/или копие на заповед, удостоверяваща, че издателят на заповедта е заемал длъжността Началника на Затвора Ловеч към 22.03.2016 г.

С писмо вх. № 1443/22.04.2019 г. на ответника са представени изисканите от съда доказателства за компетентност на издателя на обжалваната заповед.

С писмо вх. № 2949/03.09.2019 г. на ответника се изразява становище за недопустимост на жалбата, като се сочи, че същата не е общ административен акт, нито индивидуален административен акт, а вътрешноведомствен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл.

2, ал. 2, т. 3 от АПК. Ответникът сочи, че с обжалваната заповед са създадени вътрешноорганизационни правила, с които са породени права и задължения единствено за служителите на администрацията на затвора. Сочи, че с обжалваната заповед не засяга права, свободи и законни интереси на лишените от свобода.

Сочи се, че Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч е издадена с цел усъвършенстване и подобряване организацията на работа.

Началникът на затвора, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, анализира и оценява резултатите от отделните направления на дейност в затвора и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата. Допълнително се сочат мотиви за липса на правен интерес от обжалването на Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, в обжалваната част. Ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, с което аргументира липсата на правен интерес на жалбоподателя.

С уточняващата молба вх. №

1094/25.03.2019 г. на жалбоподателя се сочи, че жалбоподателят поддържа искане само за обявяване на нищожност на част от Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, конкретно частта на раздел IX, т. 1, абзац 2 от заповедта, поради което и съдът е приел с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, че искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което делото е насрочено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. По повод възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация, жалбоподателят се позовава на РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., като сочи, че дори и обжалваната заповед да е вътрешнослужебен акт, същата подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл.

120, ал. 2 от КРБ.

Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован не се явява и представлява и не ангажира становище в съдебно заседание.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:

Жалбоподателят претендира обявяване на нищожност на раздел IX, т. 1, абзац 2 от Заповед

№ 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, конкретно частта на раздел IX, т. 1, абзац 2, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок.

По отношение на възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация и с оглед служебната проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК съдът съобрази следното:

Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на

Началника на Затвора Ловеч е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 1, 3 , 4 и 8 от ЗИНЗС и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА. Със Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч са определени правила за вътрешния ред в корпуса на затвора и ЗОЗТ „Атлант” – Троян.

С обжалваната част - раздел

IX, т. 1, абзац 2 от Заповед

№ 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, е наредено следното:

„Кореспондентските пратки, в пликовете на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и предмети да не се получават”.

В обжалваната заповед изрично е посочено, че се издава „за подобряване на организацията и урегулиране на неуредените случаи и отношения при изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затвора”.

В диспозитива на Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. се сочи: „Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване“.

Ето защо цитираното от жалбоподателя Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. не дерогира дължимата от съда служебна проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК. Независимо от тълкуването на Конституционния съд в РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., съдът винаги и по всяко време на делото дължи служебна проверка дали обжалваната заповед е акт, който нарушава или застрашава права или законни интереси – видно от РКС №

21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г.

В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС е прието:

„Обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК.

В двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на оспорващия.

Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с правноустановеното в съответно съдебно решение.

Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи, правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността.

Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения…….Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.“ Освен цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, налице са и редица други тълкувателни решения, относно правния интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като: Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г. по т.д. № 6/2008 г., Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по т.д. № 1/2006 г., както и както и константна съдебна практика.

Предвид сочените тълкувателни решения и в унисон със съдебната практика, в настоящия случай съдът следва да извърши преценка дали с обжалваната част на заповедта с цитираното по-горе съдържание са засегнати/или предстои засягане на права и законни интереси на жалбоподателя.

Съдът намира, че видно от цитираното дословно съдържание на обжалваната част - раздел IX, т. 1, абзац 2 от Заповед

№ 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, със същата нито се засягат, нито предстои да се засегнат лично, пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя С.Б.Б.. Заповедта има характер на вътрешнослужебен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Видно е, че с обжалваната заповед е създадена организация, като са приети конкретно изброени вътрешни правила за ред в корпуса на затвора Ловеч и ЗОЗТ „Атлант” – Троян. Адресати на Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч са единствено подчинени на Началника на Затвора – Ловеч служители на затворническата администрация. Нещо повече, ако липсва подобна организация – правила за вътрешния ред в затвора - т.е. ако липсва издаден такъв вътрешнослужебен акт правата и законните интереси на лишените от свобода биха били засегнати/евентуално негативно.

Отделно съдът намира, че съдържанието на обжалваната част на заповедта - „Кореспондентските пратки, в пликовете на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и предмети да не се получават” не засяга пряко, непосредствено и лично конкретния жалбоподател, като е адресирано до подчинените на издателя на заповедта. Не се констатира и твърдяното от жалбоподателя противоречие на обжалваната част от заповедта със Заповед № Л-4051/03.10.2016 г. на Главен директор на ГДИН. Видно от копието на Заповед № Л-4051/03.10.2016 г. на Главен директор на ГДИН /на л. 67-68 от делото/, в т. 8 се сочи: „Лишените от свобода могат да закупуват фонокарти от лавката на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, както и да получават такива по време на свиждане или чрез кореспонденция, от близките си”.