Решение № 63 от 23.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора Б. Ив. Б. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600176 по описа за 2024 година С Присъда № 21/01.07.12.2021 г., постановена по НОХД № 328/2020 г. по описа на РС – С., е признал подсъдимия И. П. И., с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че: На 05.01.2017 г., около 18,00 часа в гр. С., на ул. „Я. “ №** в детски клуб „П. ц.“ се заканил с убийство спрямо М. О. С. – И. от същия град с думите „Ще те претрепя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея, за осъществяването му, като на осн. чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнение на наказанието за срок от три години. Съдът е признал за невиновен подсъдимия за това да е изрекъл думите „Ще те смачкам!“, „Ей сега ще те утрепем“ и го е оправдал по обвинението в тази му част.

Със същата присъда РС – С. е признал подс. И. за виновен в това, че на същата дата и място е нанесъл удари с юмрук в дясната ръка на М. О. С. – И., с което й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в пукване на лъчевата кост на дясната предмишница в долната й част, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на 1 осн. чл. 130, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда РС – С. е групирал наложените наказания на осн. чл.23, ал.1 от НК като е наложил едно общо най-тежко за изтърпяване наказание за срок от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложил за срок от три години.

Съдът е осъдил подс. И. И. да заплати на гражданския ищец М. С. – И. на осн. чл. 45 от ЗЗД сумите от 2 000 лева като обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди – стрес, страх и тревожни изживявания, претърпени от престъплението по чл.144, ал.3 от НК и сумата от 2 500 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания и тревожни изживявания, претърпени от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8 000 лева.

С присъдата РС – С. е осъдил подс. И. да заплати на гражданската ищца М. С. – И. направените в хода на производството разноски в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на РС – С. и държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове от 180 лева.

С допълнителна присъда №29/15.07.2021 г. РС – С. е осъдил подс. И. И. да заплати на гражданската ищца М. С. – И. законната лихва върху главницата от 2000 лева за времето от деня на увреждането – 05.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху главницата от 2 500 лева за времето от деня на увреждането – 05.01.2017 г. до окончателното изплащане.

Срещу постановената присъда по НОХД № 328/2020 г. по описа на РС – С. е постъпила в срок въззивна жалба от а. Т., защитник на подс. И. И.. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната присъда е неправилна – незаконосъобразна и необоснована. С жалбата се иска съдът да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен, ведно с всички законови последици от това. След изготвяне на мотивите към присъдата с разпореждане от 05.02.2024 г. адв. Т. е бил уведомен, че следва да допълни 2 доводите си изложени във въззивната жалба. С допълнение, депозирано в РС – С. на 23.02.2024 г. а. Д., защитник на подс. И. И., е изложил допълнителни аргументи към въззивната жалба. Посочено е, че втората по ред присъда №29 по делото е постановена в нарушение на чл.301 от НПК. Сочи се също така, че в мотивите си съдът коментира само първата по ред присъда, без да засяга втората присъда, с която първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати законната лихва върху уважените граждански искове по делото.

Адв. Д. излага аргументи, в насока, че мотивите към присъдата са вътрешно противоречиви, като не става ясно каква е истинската воля да съда.

На следващо място намира, че произнасяйки се по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което е следвало да се води в отделно производство от частен характер, съдът е поставил подсъдимия в по-тежко положение. Това е така, тъй като ако производството се провеждало само за престъпление по чл.144, ал.3 от НК по отношение на подзащитният му са били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е била приложима нормата на чл.55 от НК, тъй като би липсвал признака множество престъпления. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като в конкретния случай е следвало да се водят две отделни производства. Защитникът иска съдът да отмени постановената присъда, като върне делото за разглеждането му на друг състав на съда.

С . о . с., след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като е намерил за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

При собствена преценка на събраните доказателства настоящият състав на въззивния съд намира за установено следното от фактическа страна:

През 2017 г. свид. М. С. и подс. И. И. били съпрузи и заедно с малолетната си дъщеря А. И. живеели в гр.С., ул.“Я. “ №**. На 05.01.2017 г. свид. М. С. била на работа в детски център „П. ц.“, находящ се в същата 3 къща, но на първия етаж. Около 18,00 часа свидетелката останала сама в детския център. По това време на място пристигнал подс. И. И., който с влизането си заключил входната врата на помещението от вътрешна страна и спуснал щорите на прозорците. Същият бил ядосан и се държал агресивно.

Започнал на крещи към свид. С., че ще я претрепа и че е най-долното същество. Докато крещял същият се придвижил до свидетелката, бутнал я на дИ.а и започнал да й нанася удари с ръце и крака по цялото тяло и главата. За да се предпази от ударите свидетелката вдигнала ръце към лицето си, но подсъдимият продължил да я удря с юмруци, като в един момент тя усетила удар в дясната предмишница и последвала остра болка в дясната ръка.

Свидетелката си помислила, че ръка й се счупила. От ударите нанесени от подс. И. по лицето на свид. С. потекла кръв. Подс. И. си запалил цигара и после я загасил в челото на свид. С., в близост до косата. По време на побоя телефонът на свид. С. иззвънял и същата и подсъдимия видели, че входящото обаждане е от телефона на дете, с което дъщеря им била на детски рожден ден. В това време подсъдимият преустановил побоя и свид. С. вдигнала телефона. Приятелка на свид. С. й съобщила, че дъщеря й плачела и искала майка й да я прибере от рождения ден. Веднага след като приключила разговора с дъщеря си свид. С. се обадила на майка си свид. А. С. и й казала „Помощ, И. ме преби!“. Подсъдимият взел телефона на свидетелката и казал на майка й, че ще продължава да бие М. и че ще я смачка и започнал да крещи обидни думи по телефона. След това затворил телефона и казал на свид. С. да отиде да вземе детето от рожденния ден. свид. С. преценила, че не може в това състояние, което се намирала след побоя да отиде и да вземе дъщеря си, поради което тръгнала с автомобила към дома на майка си свид.

А . С.. Свид. А. С. възприела непосредствено състоянието на дъщеря си, когато пристигнала, а именно същата плачела, а от устата й течала кръв.

Двете заедно отишли в Детски кът „С. к.“, като свид. С. останала в колата, а майка й влязла в заведението, за да вземе детето. След това се прибрали в дома на свид. А. С., където М. С. разказала, че подсъдимият влязъл в заведението, където тя работела, заключил вратата и се нахвърлил върху нея с обидни думи, заплашил да я убие и започнал жестоко да я бие. Докато разказвала какво се е случило М. С. цялата треперела, течала й кръв от устата, като имала синини по лицето и то било подуто. Споделила на майка си, че много я боли дясната ръка. На следващия ден - 06.01.2017 г. с оглед на тези 4 болки, тя посетила лекар специалист д-р Д. П., който й издал медицинско свидетелство, в което били описани констатираните наранявания на тялото и лицето на пострадалата.

По делото е била изготвена в хода на съдебното производство съдебномедицинско експертиза, съгласно заключението на която свид. М. С. е получила следните травматични увреждания: охлузване на челото оток с кръвонасядане в двете подочни области кръвонасядане на лявата предмишница по задната повърхност множество кръвонасядания с различна големина и форма по долните крайници.

Посочено е в експертизата, че описания вид на травмите на лицето, лявата мишница и по краката са резултат от действието на твърди тъпи предмети на механизма на удара с такива и могат да се получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло – юмруци и ритници. Констатирано е, че в съвкупност тези травми са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Вещото лице е констатирало, че свид. С. е получила и оток в дясна гривнена става, неразместено минимално линейно счупване /фисура-пукване/ на лъчевата кост на дясната ръка в китковия й край. Травмата на дясната ръка – счупване на лъчевата кост на дясната ръка с конкретна морфология е възникнало по директен механизъм и може да се получи при нанасяне на силен рязък удар с част на човешкото тяло, но по-скоро е получена с удар с крак – ритник. Травмата е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Оздравителният период при този вид минимални счупвания с вид на „пуквания“ е около 2-3 седмици.

В хода на съдебното производство от първоинстанционния съд е била допусната и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза, която потвърждава изводите на единичната експертиза. Вещите лица са достигнали до заключението, че получената увреда в областта на дисталната трета на дясната предмишница при лицето М. О. С. – И., е довела до реализиране на медикобиологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Оздравителният период при този вид травми е от порядъка на 25-30 дни, през който се очаква отчупената кортикоспонгиозна 5 люспа да прирасне напълно към костта, тъй като се касае за травматичен инцидент при млад и здрав човек без придружаващи заболявания. Нито едно от травматичните увреждания на пострадалата не реализира медикобиологичниа квалифициращ признак разстройство на здравето временно опасно за живота, както и наранявания, които да са реализирали медикобиологичния квалифициращ признак постоянно разстройство на здравето опасно за живота.

Свидетелката С. на 16.01.2017 г. потърсила помощ и от лекар психиатър като видно от медицинско свидетелство /л.33 от ДП/ и амбулаторен лист №48/13.01.2017 г. /л.34 от ДП/ същата е била страхово напрегната и преработва изживения остър стрес с тревожно депресивна симптоматика и силно смутена адаптация вследствие на нанесен й побой от съпруга й.

Посочено е още, че се касае за пациентка с разстройство в адаптацията.

На 13.02.2017 г. РС – С. издал заповед за защита по реда на чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашно насилие като постановил мерки за защита по ЗЗДН по молба на М. О. С. срещу И. П. И. въз основа на Решение №12/13.02.2017 г. по гр. Д.№17-Н/2017 г. по описа на РС – С..

В хода на проведеното производство пред първоинстанционния съд с оглед наличието на предпоставките по чл.287, ал.5 от НПК и въз основа на искане направено от повереника на частния обвинител М. С. – адв. М. е било допуснато изменение на обвинението, а именно, че подсъдимият на посочените в обвинителния акт време и място е причинил на М. С. пукване на лъчевата кост на дясната предмишница в долната й част, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като съдът е допуснал направеното искане за изменение на обвинението. Изменението на обвинението и допуснато при условията на чл.287, ал.5 от НПК и по този начин съдът не е направил съществено нарушение на процесуалните правила. При всички положения двете престъпления, за които подс. И. И. е признат за виновен, са извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК и разпоредбата на чл.78А от НК е неприложима. Това, че обвинението по чл.130, ал.1 от НК се преследва по частно правен ред, не възпрепятства съда да го разгледа съвместно в едно производство с другото обвинение по чл.144, ал.3 от НК, което и от общ характер.