Определение № 1923 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002103116 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№12705/05.05.2025г. на Т. Ст. М. и Р. Ст.

Н., чрез адв. Е. и адв. Г. срещу Решение №291/19.03.2025год. по в. гр. дело №20253100500185 по описа на Окръжен съд Варна за 2025год., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният от тях иск по чл.124 ГПК е отхвърлен като неоснователен. Касаторките считат същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и за необосновано. Оспорват извода на въззивния съд, че давността започва да тече едва от 08.09.2021г., когато е издадена заповед на параграф 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, като твърдят, че те са придобили процесния имот през 2009г. в резултат на 10 годишно давностно владение, упражнявано в периода от 1999г., когато поземленият имот е бил възстановен на ответниците с решение №582/18.01.1999г. на ПК – Варна. В изложението се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, които според касаторките са от значение за изхода на делото:

1.”Как следва да се индивидуализира имот, попадащ в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в решението на ПК, издадено по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр.68/1999г. за да произведе същото конститутивното си действие?“ Доколкото въззивният съд е придал на границите на имота значение на единствен негов индивидуализиращ признак, касаторите твърдят противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №130/06.03.2025г. по гр. дело №3718/2023г.; решение №60/11.01.2021г. по гр. дело №4407/2019г., решение №809/14.01.2011г. по гр. дело №1889/2009г. и др. на ВКС.

1

2. „Необходимо ли е да има посочени граници в решение на ПК за възстановяване на собственост, издадено по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр. 68 от 1999г. на имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ за да има същото конститутивно действие, когато в него е посочен номер на имота по стар план?“, по който въпрос се твърди противоречие с решение №60/11.01.2021г. по гр. дело №4407/2019г. на ВКС.

3. „Границите на имота ли са единствените му индивидуализиращи признаци, които следва да сa посочени в решението на ПК, постановено преди изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999г. за да има същото конститутивно действие?“

4. „От кой момент тече придобивна давност за имоти, попадащи в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, в случаите, когато решението на ПК за възстановяването на собственост е издадено по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр. 68 от 1999г.?“

5. „На лице ли са ограниченията по чл. 200 ЗУТ относно размерите на реална част от ПИ, попадащ върху терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ при претенция/ възражение за придобиване на реална част от имот по давност и допустими ли са отклонения в размера на лицето на владяната реална част от имота в тази връзка, след като по ПНИ са допуснати намалени размери на имотите?“ 6. „Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви по тях?“, по който въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №212 по т. дело №1106/2010г., решение №202 по т. дело №866/2012г., решение №76 по т. дело №377/2011г. и решение №194/11.01.2021г. по дело №4488/2019г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба –Д. К. – М., чрез депозирания от адв. С. писмен отговор излага, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивният съд е изложил подробни и последователни мотиви, и след задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за неоснователността на предявения срещу нея иск по чл. 124 ГПК, като осъществената от него правораздавателна дейност не е в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика. Развити са съображения за недопустимост на касационното обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Т. С. М. и Р. С.

Н. за приемане за установено по отношение на ответника Д. П. К. – М., че ищците са собственици на реална част с площ от 600 кв.м. от имот с ид. *** по Кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 5483 кв.м., при 2 граници на реалната част: ПИ с ид. ***, останалата част на ПИ с ид.***, ПИ с ид.*** и ПИ с ид. *** /път/. Ищците твърдят, че са наследници на Е. Т. И., починала на 20.04.2020г. и на С. Н. И. починал на 06.01.2023г. Излагат, че с Решение № 26/465-4-1 от 26.10.1989г. на ИК на ОбНС - гр. Варна на Е. Т. И. било предоставено правото на ползване върху място с площ от 600 кв.м., местност „Б.", за което е издадено Удостоверение № 32/25.10.1989г.

Родителите им ползвали имота още преди предоставянето му –от 1983г. майка им фигурира като негов собственик в разписния лист към плана /имот № *** за "Б. С.“/. Твърдят, че от 1983г. до настоящия момент имотът се е ползвал първо от родителите им, а след тяхната смърт - от ищците. Същият е ограден с телена ограда и има врата, която се заключва с катинар. Излагат, че понастоящем продължават да владеят процесните 600 кв.м. реална част имот с ид. ***, целият с площ от 5 483 кв.м., при граници на владяната част: ПИ с ид.

***, останалата част на ПИ с ид. ***, ПИ с ид.*** и ПИ с ид.*** /път/, защрихована в червено на представена с исковата молба скица № 15-135689822.11.2022 г. на СГКК В., между цифри 1,2,3 и 4 и никой не им оспорва собствеността. В имота са поставили фургон, който ползват за почивка и за съхранение на инвентар. Излагат, че са предприели действия за снабдяване с констативен нот.акт за собственост, във връзка с която узнали, че имотът е вписан като собствен на ответницата – Д. К.–М. въз основа на договори за покупко-продажба от 03.04.2023г. от Е. Г. В., И. Е. В. и П. С. К.. Тъй като владеят имота явно и необезпокоявано в периода от 1992г. до настоящия момент и са го придобили по давност, молят правото им на собственост да бъде установено спрямо ответницата.

Ответникът Д. П. К.–М., чрез депозирания писмен отговор заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че на наследодателя на ищците - Е. Т. И. е било предоставено правото на ползване върху място с площ от 600 кв.м., находящо се в местност „Б.“, но тя не е трансформирала правото си на ползване в право на собственост. Оспорва твърденията на ищците, че са придобили процесната реална част от ПИ с ид.

*** по давност, като излага, че същата е част от нива с площ от 16,412 дка, в местността „К. к.", който е бил възстановен на наследниците на С. К. с Решение №582 от 18.01.1999г. на ПК - Варна в съществуващи или възстановими стари реални граници, за която той се е легитимирал с нот. акт № 164, том 4, рег. № 3137, дело № 825 от 1941г. Със заповед №Г-ПР97/08.09.2021г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на параграф 46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на С. П. К. касателно новообразуван имот №***, целият с площ от 5483 кв.м., попадащ в територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, понастоящем урбанизирана територия – селищно образувание „Б. – с.“. С експертна оценка от 13.12.2021г. са били оценени наличните в предоставена на ползвателя част на Е. И. подобрения по реда на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като сумата от 130 лева е била заплатена на 08.07.2022г. от наследнциите на С. П. К. на наследниците 3 на ползвателя. Твърди, че евентуално упражняваната от Е. И. фактическа власт върху процесния имот е била в качеството й на ползвател на имота, поради което нито за нея, нито за нейните наследници е текла придобивна давност. Ответницата счита, че тя е собственик на процесния имот въз основа на извършените в нейна полза разпоредителни сделки от наследниците на С.

К.: чрез замяна с нот.акт №92, том 2, рег.№4912, дело №262/31.03.2023г. е получила 1/4 ид.част от прехвърлителя И. Е. В., с дарение с нот.акт №94, том 2, рег.№4922, дело №264/31.03.2023г. е получила 1/2 ид.част от дарителя П. С.

К. и с договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт №95, том 2, рег.

№4924, дело №265/31.03.2023г. закупила 1/4 ид.част от имота от продавача Е.

Г. В.. По изложените съображения моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че ищците Р. С.

Н. и Т. С. М. са наследници по закон на Е. Т. И., починала на 20.04.2000г. и С.

Н., починал на 06.01.2023г.

От представеното удостоверение №32/25.10.1989г., е видно, че с решение №26/465-4-1 на ИК на ОбНС-гр.В., на Е. Т. И. е предоставено право на ползване върху място с площ от 600 кв.м.находящо се в [населено място], местност Б., при граници Д.К., Н.Ч. и път, като ползвателката И. е вписана в разписния лист към плана на „Б.-ю.“ по отношение на имот – лозе/овощна градина с № ***.

С нот.акт №164, том 4, рег.№ 3137, дело №825 от 18.08.1941г. С. П. К. е закупил част с площ от 8,3 дка от нива, находяща се в землището на [населено място], местност „К. К.“ цялата с площ от 17,3 дка, при съседи на частта: от три страни общинска гора и Н. Ц..

С Решение №582 от 18.01.1999г. на ПК- гр.Варна е признато правото на собственост на наследниците на С. П. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 16,412 дка, находяща се в терен по параграф 4 на Г., местност „К. к." /местност „Б. с.“/.

С. П. К. е починал на 31.05.1991г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Й. К. /починала на 09.05.2007г./, синът си П. С. К. и дъщеря си В.

С. В., починала на 27.09.2018г. и оставила за наследници съпруга си Е. В. и дъщеря си И. Е. В..

Със заповед №Г-ПР-97/08.09.2021г., издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на район Аспарухово, Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на С. П. К., за поземлен имот представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия-местност Б. - с., селищно образувание по параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв. Г., Община В. с ид. № ***, кадастрален район №*** на местност „Б. с.“ за площ от 5483 кв.м. при граници имоти с идентификационни номера: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***. Имотът е трасиран от правоспособно лице на 10.12.2021г.

Със Заповед № Г-ПР-30/16.03.2022г., на основание §4в и §4л от ПЗР на 4

ЗСПЗЗ, кметът на район Аспарухово е одобрил експертна оценка за подобренията подлежащи на оценяване в частта от имот с пл.№ *** по КП за местност „Б. – с.“, попадащ в новообразуван имот № ***, целият с площ от 5483 кв.м., възстановен на наследниците на С. П. К., която на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е била предоставена за ползване на Е. И.. Подобренията са оценени на 130 лева, която сума е внесена по сметка на Район Аспарухово, при Община Варна с посочено основание плащане от наследниците на С. П. К. на 08.07.2022г.

С договор, обективиран в нот.акт №92, том 2, рег.№4912, дело №262 от 2023г., Д. К.-М. е получила по замяна от И. Е. В. 1/4 ид.част от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], с.о.“Б. с.“ с площ от 5483 кв.м. С договор за дарение, обективиран в нот.акт №94, том 2, рег.№4922, дело №26 от 2023г. ответницата Д. К. –М. е получила по дарение от П. С. К. собствената му 1/2 ид.част от процесния имот, а с нот.акт за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №95, том 2, рег.№4924, дело №265 от 2023г. е закупила собствената на Е. Г. В. 1/4 ид.част от процесния имот ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на [населено място].

Разпечатката съдържа 41 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f19a88c-8a14-417c-825d-911b0a42903e