Определение № 120 от 24.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. гр. София , 24.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина П. Вълева

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600256 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 345 НПК .

Постъпил е протест против определение от 8.04.2021г., по н.о.х.д 600/2015г., по описа на СНС, 8 състав. Определението е постановено в разпоредително заседание , като съдът е приел, че са налице основанията на чл. 248 ал.1т.3 НПК за прекратяване на съдебното производство.

В протеста се излагат общи съображения, изписана е нормата на чл. 249 ал.4 т.1 НПК, оспорват се съображенията на защитниците, защото излизат извън обхвата на проверката в разпоредително заседание, оспорват се изводите на съда по отношение на обсъжданите факти и обстоятелства за предикатните престъпления, и тяхната относимост към престъплението по чл. 253 НК. В подкрепа на изложените доводи прокурора се позовава на Конвенцията на ООН срещу транснационалната престъпност и Директива 2001/97 /ЕО.

Намира правните доводи на съда за повърхностни и несериозни относно формите на изпълнителното деяние, без да е конкретизирано за кое от деянията описани в определението се отнасят съображенията.

Предлага да бъде отменено определението, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.252НПК.

Подсъдимите и техните защитници са уведомени за протеста, но възражения не са постъпили в законовия седмодневен срок.

Апелативният специализиран наказателен съд след като се запозна с протеста и провери изцяло съдебния акт, намери за установено следното:

Протестът е неоснователен. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК, практика на ВКС на Р. Б. залегнала в ТР № 1/2002 г и константната такава на върховната инстанция по този въпрос. При обсъждането на изискванията към обвинителния акт следва да се съобразят поставените стандарти към процесуалния документ на държавното обвинение като средство за формулиране на обвинението. Изискванията към обвиненията са да бъдат ясно и точно формулирани, за да знае обвиняемия в какво се 1 състой обвинението и за да може да организира защитата си. В Р- 493-2008-III – НО ВКС се приема „ правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите правни рамки.“ В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на ВКС на Р.Б. се поставят следните изисквания към съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата, а именно да се посочват фактите и обстоятелствата, които подкрепят обвинението, като: време, място и начин на извършване на престъплението.“ Тези обстоятелства следва да бъдат описани в обвинителният акт и да съответстват изцяло на постановлението за привличане на обвиняемото лице предявено по реда на чл.219 НПК.

Определението на първостепенния съд по отношение на въпросите предмет на обсъждане в разпоредително заседание по чл. 248 ал.1 т.3 НПК е обосновано и правилно. Правилни са констатациите,че са допуснати съществени процесуални нарушения. Това са следните противоречия по отношение на фактите, които обуславят и противоречия в диспозитива на обвинителния акт: По отношение обвиненията в извършено престъпление по чл.321 НК:

Непрецизното формулиране на периодите , в които обв. Т. Д., Г. С. К., В. К. Г., В. И. Д. и М.

Н. М., Д. Д. са участвали в ОПГ и съответно предявеното обвинение по чл.321 НК за различните обвиняеми.

Наличието на противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част за времето на участие в ОПГ на обв. Т. Д., Г. К. и обв. Д.. По отношение на обстоятелствата и фактите засягащи престъпната дейност на обв. Г.К., които са описани съответно на процесуалния документ на държавното обвинение, периодите и противоречията установени в тях и с предявеното обвинение на този обвиняем описани на л.11-л.12 на определението. Това нарушение допуснато при изготвяне на обвинителния акт следва да бъде отстранено чрез поправяне на последния или да бъде извършено ново предявяване на обвинението по ред на чл. 219 НПК съобразно приетите факти и обстоятелства в акта на държавното обвинение.

Въззивният съд споделя като правилни изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на обв. П. Г. и инкриминирания период по чл.321 НПК посочено на л.14 определението.На последно място въззивния съд намира за правилни упреците за недостиг на факти и обстоятелства относими към обвиненията на обв. В. Г. за престъплението по чл.253 НК л.15 – л.16.

Допуснатите нарушения са съществени и отстраними. Те се отнасят до съществени елементи от съставите на престъпленията и водят до ограничаване на правата на защита на обвиняемите лица. Те се изразяват в гарантираното им право по ясен и недвумислен начин да разберат от обвинението кога, къде и какво са извършили, за какво са обвинени, за да могат да организират защитата си.

Правилни са изложените съображения относно краткия и семпъл начин на посочване на фактите и обстоятелствата очертаващи престъпната дейност на обвиняемите и относно конкретни констатирани противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, но те не са съществени процесуални нарушения, макар и отстраними. Зависи от уменията и волята на държавното обвинение при спазване на законовите изисквания да опише необходимите факти и обстоятелства очертаващи инкриминираните деяния, за да защити пред съда обвинителната си теза.

Посочени по-горе изисквания към обвинителния акт както в НПК, а така също и практиката на върховната инстанция, не дават възможност на съда да указва на държавното обвинение по какъв начин да изложи обстоятелствата и фактите предмет на доказване.

Съдът е длъжен всестранно, пълно и обективно да изясни в хода на съдебното следствие обстоятелства и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тази дейност следва да отговаря на предмета на доказване съгласно чл. 102 НПК. Практиката на върховната инстанция е последователна по този въпрос, като например в Р № 382 от 2

8.10.2013 г.по н.д. 1064/2013 г.НК, III Н.О. на ВКС се посочва: „ Предметът на доказване, очертан в чл.102 НПК и сочещ на фактите за извършено престъпление и авторство, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателствата, и на визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение.„.

В този смисъл, установените според съда, противоречията в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение дейността на обв. Д. Д. и С. У. л. 10 , обв. П. л. 11,обв. К. л. 12- л. 13, обв. Д. и К. И. л. 13 и съображенията изложени на л. 16 не следва да се приемат като съществени такива. Доколкото въззивната инстанция намира, че изложените съображения от съдията докладчик са правилни прокуратурата, при връщане на делото за отстраняване на установените съществени процесуални нарушения, в полза на обвинението следва да обърне внимание на посочените неясноти в процесуалния им документ .

Предвид изложеното, Апелативен Специализиран Наказателен съд, втори въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 8.04.2021г., по н.о.х.д.600/2015г.,по описа на СНС,8 състав за връщане на делото за отстраняване на допуснати отстраними, съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3