Акт от 20.06.2019, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е

Н И Е №310 гр. Монтана, 20 юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14.06.2019 г. в състав:

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Рени Цветанова при участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ

АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 216 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение № 65/22.02.2019 г., по АНД № 2015/2018 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено наказателно постановление № К-026331/29.11.2018 г. на HДиректор на Регионална дирекция на областите Видин , Монтана и Враца , със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Т.Б.” ЕАД, *** е наложена имуществена санкция, затова че не е представил в офиса на КЗП изисканите му документи в указания срок, с което бездействие е възпрепятствал дейността на проверяващия орган и е нарушил чл. 230а, във връзка с чл. 192, т. 2 от ЗЗП.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното дружество. Твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон., поради което моли същото да бъде отменено, както и наказателното постановление. Въззивният съд не се е произнесъл по нито едно от наведените в жалбата доводи, решението е немотивирано, а правните изводи са бланкентни, приложими към всяко едно решение, независимо от осъщественото нарушение. Твърди, че нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са посочили ясно и недвусмислено датата и мястото на извършеното нарушение, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Представянето на исканите документи зависи изцяло от поведението на потребителя, което не може да се вмени във вина на дружеството, както и че срокът за тяхното предоставяне е твърде кратък, респ. липса на яснота в какъв срок и на какво основание служителите от КЗП са предписали императивно поведение. Счита също, че чл. 230а ЗЗП е санкционна норма, която не може да бъде нарушена, поради което описаното нарушение не е квалифицирано.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрк П*** , оспорва жалбата и моли решението на районния съд да остане в сила, като изцяло споделя изложените в решението съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал.

2 от АПК намира за установено следното:

При разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото доказателства. Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви и то по конкретно направените възражения, поради което възражението му за немотивираност и бланкетност на същото са неоснователни.

За да потвърди издаденото НП, районният съд приема, че фактическата обстановка по АУАН и НП се установява от събраните в хода на производството доказателства, поради което административнонаказателна отговорност е основателно ангажирана.

Основанието, на което служителите от КЗП са вменили задължение на касатора за представяне на определени документи е нормативно такова и е предвидено в чл. 192 от ЗЗП.

Въззивния съд изрично посочва, че НП съдържа и дата и място на извършеното нарушение, което е видно от самия акт – „на дата 20.07.2018 г. търговецът „Т.Б.“ ЕАД не е предоставил в КЗП в гр. Монтана, пл.

„Жеравица“ № 1, ет. * , ст. 803, документи, изискани по време на извършената проверка на 05.07.2018 г. и с писмо от 15.07.2018 г.“ С посочването на конкретна дата, месец, година, респ. град, улица, номер, етаж и номер на стая, изискването за посочване на датата и мястото на нарушението, се счита за изпълнено и по този въпрос не би могло да се обсъжда друго. Обстоятелството, че в АУАН и НП, служителите и АНО подробно са описали и датите на извършената проверка, респ. на изпратените до търговеца писма, е въпрос, касаещ описание на фактическата обстановка и не може да се използва като липса на уточнена дата или място на нарушението.

Доколко срокът за представяне на изисканите документи е бил недостатъчен за касатора, то същият е имал възможност да поиска неговото удължаване. В тази връзка следва да се има предвид, че изисканите документи са такива налични при касатора, не изискват обработка, нито волята или поведението на потребителя, срокът от осем дни, какъвто е даден, е напълно достатъчен за изпълнение, като в тази връзка не е без значение, че с последващо писмо е даден нов срок или същият допълнително е удължен и е напълно достатъчен за предоставяне на изисканата информация.

Разпоредбата на чл. 230а от ЗЗП, гласи че за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.

192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв. Тази норма освен санкционна, съдържа и материалноправни предпоставки, поради което правилно административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното и описано от него нарушение. Органите на КЗП действат в служебно качество и въз основа на правомощията си по закон, в каквото качество и на каквото основание са изискали да им бъдат предоставени съответните документи.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно, а решението на въззивния съд правилно и законосъобразно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо от АПК съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/22.02.2019 г., по

АНД № 2015/2018 г. на районен съд гр. Монтана като правилно.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :