Решение № 3705 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3705 гр. С, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110140841 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от П. С. П и С. П. П., с която са предявили срещу „Т С“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено спрямо ответника, че ищците не му дължат в условията на солидарност следните суми: сумата от 3257.74 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., за имот в гр. С, ж.к. „З *-*“, бл. 6, вх. 2, ап. 104, аб. № ******, ведно със законната лихва за забава и сумата от 416.49 лв., представляваща лихва за забава, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.02.2016 г. по гр.д. № 3257/2014 г. по описа на СРС, 45 състав, поради погасяването й по давност.

Ищците твърдят, че на 11.02.2016 г. по гр.д. № 3257/2014 г. по описа на СРС, 45 състав срещу тях бил издаден изпълнителен лист за непогасени задължения за топлинна енергия.

Било образувано изп. дело ******по описа на ЧСИ СХ за процесните суми. Посочва, че процесните вземания се погасявали с петгодишна давност към дата 26.12.2020 г. Твърди, че давността не била спирана или прекъсвана по време на изпълнителното дело.Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че въз основа на процесния изп. лист е образувано изп. дело № ******по описа на ЧСИ СХ. Сочи, че в хода на това производство са извършвани изпълнителни действия, включително на 24.02.2020 г., поради което давността била прекъсната.Поддържа, че на 26.07.2023 г. било образувано изп. д. № ****** по описа на ЧСИ ВМ, по което били извършвани действия, който са довели до прекъсване на давността. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищците е издаден изпълнителен лист от 11.02.2016 г. по гр.д. № 3257/2014 г. по описа на СРС, 45 състав.

1

По делото е представено за послужване ч. гр. д. № 3257/2014 г. по описа на СРС, 45 състав.

По делото е представен препис от изп. д. № ****** по описа на ЧСИ СХ, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 29.03.2016 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 11.02.2016 г. по гр.д. № 3257/2014 г. по описа на СРС, 45 състав.

На 15.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника П. С. П открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 26.04.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

На 15.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника С. П. П. открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 26.04.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

На 27.05.2016 г. държавата е присъединена по делото като взискател поради наличие на публични задължения на длъжника С. П. П..

На 14.07.2016 г. са изпратени запорни съобщения до две търговски банки, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника С. П. П. открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 19.07.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

С постановление от 14.10.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на П. С. П, а именно апартамент № 104, находящ се в гр. С, ж.к. „З *-*“, на 3 етаж в бл. 6, вх. Б.

На 01.02.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника П. С. П открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 07.02.2017 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

С молба от 11.05.2018 г. подадена от взискателя „Т С“ ЕАД по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и налагането на запор трудовото възнаграждение и пенсиите на длъжниците.

На 08.02.2019 г. е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху всички МПС марка „Пежо“, модел „405“, с рег. № С****КС и мотопед марка „Малагути“, с рег. № СА****В собственост на длъжника С. П. П..

С молба от 24.02.2020 г. подадена от взискателя „Т С“ ЕАД по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците, както и описа и оценка на движими вещи на длъжниците за изнасянето им на публична продан.

С постановление от 14.06.2023 г. е прекратено изпълнителното дело по искане на взискателя.

По делото е представен препис от изп. д. № ****** по описа на ЧСИ ВМ, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 26.07.2023 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 11.02.2016 г. по гр.д. № 3257/2014 г. по описа на СРС, 45 състав.

На 27.07.2023 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника С. П. П. открити в банките. От представените доказателства се установява, че на 02.08.2023 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банките.

2

На 27.07.2023 г. е изпратено запорно съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника П. С. П. открити в банката.

На 11.08.2023 г. е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху всички МПС марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № СВ****СА и мотопед марка „Малагути“, с рег. № СА****В собственост на длъжника С. П. П..

На 11.08.2023 г. държавата е присъединена по делото като взискател поради наличие на публични задължения на длъжника С. П. П..

На 20.10.2023 г. е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията, с което е наложен запор върху всички дружествени дялове от капитала на „Клас Ем“ ЕООД, които са собственост на длъжника С. П. П.. От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 08.11.2023 г.

С постановление от 20.10.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на П. С. П и С. П. П., а именно апартамент № 104, находящ се в гр. С, ж.к. „З **“, на 3 етаж в бл. 6, вх. Б. . От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 08.11.2023 г.

С молба от 17.04.2025 г. подадена от взискателя „Т С“ ЕАД по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждения на длъжниците, както и описа и оценка на движими вещи на длъжниците за изнасянето им на публична продан.

На 19.06.2025 г. е изпратено запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ АД, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника С. П. П. открити в банките. От представените доказателства се установява, че на 16.07.2025 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банките.

На 19.06.2025 г. е изпратено запорно съобщение до „ВСБ“ ЕАД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на С. П. П.. От представените доказателства се установява, че на 07.07.2025 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С констативен протокол от 22.08.2025 г. изготвена от съдебния изпълнител е посочено, че била постъпила сума от запор на банковите сметки на длъжника С. П. П. в размер на 1782.18 лв., която била разпределена както следва: за такса по т. 26 – сума в размер на 127.50 лв., за обикновени такси – сума в размер на 235 лв., за ДДС – сума в размер на 75.17 лв., за допълнителни разноски – сума в размер на 13.33 лв., за взискателя „Т С“ АД – сума в размер на 327 лв., както за взискателя НАП – сума в размер на 1004.18 лв.

С констативен протокол от 18.09.2025 г. изготвена от съдебния изпълнител е посочено, че била постъпила сума от запор на банковите сметки на длъжника С. П. П. в размер на 694.91 лв., която била разпределена както следва: за такса по т. 26 – сума в размер на 58.33 лв., за обикновени такси – сума в размер на 0 лв., за ДДС – сума в размер на 11.67 лв., за допълнителни разноски – сума в размер на 0 лв., за взискателя НАП – сума в размер на 624.91 лв.

С констативен протокол от 16.10.2025 г. изготвена от съдебния изпълнител е посочено, че била постъпила сума от запор на банковите сметки на длъжника С. П. П. в размер на 694.41 лв., която била разпределена както следва: за такса по т. 26 – сума в размер на 57.50 лв., за обикновени такси – сума в размер на 0 лв., за ДДС – сума в размер на 11.50 лв., за допълнителни разноски – сума в размер на 0 лв., за взискателя „Т С“ АД – сума в размер на 207.76 лв., както за взискателя НАП – сума в размер на 418.15 лв.

Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи 3 основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед на което вземания по процесния изпълнителен лист се погасяват с петгодишна давност.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f185e0c-c51f-4171-8dde-a574c228f52f