Решение № 30 от 21.03.2022, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Силистра, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20213400500471 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260028/08.10.2021г., постановено по гр.д. № 520/2019г., ТРС е признал за установено по отношение на ответника „Мюсолманско изповедание“ –религиозна институция, с ЕИК по БУЛСТАТ 121526008, със седалище ; на управление; гр. София, ***, че ищецът Основно училище /ОУ/ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, с ЕИК 203215533, седалище и адрес на управление: общ. Тутракан, с. Цар Самуил, ул. „Филип Тотю” притежава правото на собственост, придобито чрез възстановяване на собственически права съгл. чл. 14, ал, 1, т. 2, във вр. с чл.

10 от ЗСПЗЗ върху Нива, с площ от 30 036 кв. м., съставляваща, поземлен имот 78238,15,23 (седемдесет и осем двеста тридесет и осем, точка, петнадесет, точка, двадесет и три) по кадастралната карта на землището на с.

Цар Самуил, в местността „Звънарски път”, трета категория, и е осъдил ответника да предаде на ищеца владението върху имота. Отменил е Нотариален акт /НА/ за собственост на недвижими имоти № 50/11.11.2016 -, peг. № 3090, дело № 560/2016 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева, вписанв СлВп - гр. Тутракан под вх. peг. № 3338 от 11.11.2016 г., акт № 33, дело № 2152/2016 г., само в частта, с която се удостоверява собствеността на „Мюсюлманско изповедание” върху имота, посочен в т. 31 (тридесет и едно) от НА - имот № 015023 (петнадесет хиляди двадесет и три) по плана за 1 земеразделяне на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан. Осъдил е „Мюсюлманско изповедание”, с ЕИК по БУЛСТАТ 121526008, да заплати на ОУ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, с ЕИК 203215533, направените разноски по делото, възлизащи на 1 016,76 лв.

Недоволно от постановеното решение, е останало „Мюсолманско изповедание“ –религиозна институция гр. София, което чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради което молят съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна ОУ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск по чл.108 ЗС, обективно съединен с иск по чл. 537,ал.2 ГПК.

Ищецът ОУ „Стефан Караджа“ с. Цар Самуил твърди, че в качеството си на правоприемник на частното турско основно училище в с. Цар Самуил /старо име с. Кютюклий/ е собственик на нива с площ от 100 036 кв. м., находяща се в местността „ЗВЪНАРСКИ ПЪТ”, съставляваща имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, придобита въз основа на възстановяване на собственически права съгл. чл. 14, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност – осъществено давностно владение в периода от 1994 г. до 2018 г.

Твърди също, че към настоящия момент ответникът владее процесния имот, по отношение на който през 2016г. се е сдобил с неверен констативен НА за собственост – НА за собственост на недвижими имоти № 50, том 4, peг. № 3090, дело № 560 от 11.11.2016 г. на Нотариус с рег. № 648 - Моника Койчева, вписан в СлВп - гр. Тутракан, вх. peг, № 338 от 11.11.2016 г., акт № 33, том 12, дело № 2152/2016 г., чиято отмяна претендира.

Ответникът „Мюсолманско изповедание“ се легитимира като собственик на процесните земеделски земи с посочения констативен НА, твърдейки че с решение № ЦС 111/13.09,1993 г. на ПК - гр. Тутракан са му възстановени земи на името на „Турско основно училище (джамия)“, по заявление на Мехмедали Яхя Реджеб, в качеството му на представляващ местното поделение на „Мюсюлманско изповедание“. Оспорва факта, че ищецът е правоприемник на турското училище и твърди, че правото на собственост е възстановено на Мюсюлманското настоятелство в с. Цар Самуил, което всъщност е правоприемник на турските училища, вкл. и това в с. Цар Самуил, което е било собственост на Мюсюлманската вероизповедна община /МВО/ до 1945 г. Оспорва ищецът да е осъществявал владение върху имота, твърдейки че дори да е владял, то това владение е било за Община 2

Тутракан.

Твърди също, че самият той е осъществил владение върху имота в претендирания от училището период.

В тежест на ищеца да докаже, че е собственик на процесната нива на сочените от него основания в исковата му молба, както и че същата се владее от ответника, а в тежест на последния е да докаже, че владее на правно основание.

"Мюсюлманско изповедание", гр. София е религиозна общност съобразно Закона за вероизповеданията (ЗВ), която обединява гражданите, изповядващи исляма и представлява религиозна институция по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗВ. С оглед на това същата е юридическо лице.

"Мюсюлманско настоятелство" съгл. чл. 70, ал.1 от Устава на "Мюсюлманско изповедание" е постоянно действащ ръководен орган на мюсюлманите в населено място или район. На основание чл. 20 от ЗВ, с решение на съответния окръжен съд, настоятелството може да се впише в регистъра на местните поделения на вероизповеданията, воден при окръжния съд, като юридическо лице, местно поделение на "Мюсюлманско изповедание".

Видно от находящото се на стр. 98 заявление, същото е подадено пред ПК на 22.01.1992г. от Турско основно училище (джамия), представлявано от Мехмед Яхя Реджеб, с искане за възстановяване на собствеността върху 249 дка земеделски земи. Към заявлението са представено удостоверение от Кметство с. Цар Самуил № 74/22.01.92г./стр.245/, което удостоверява, че Турско основно училище /джамия/ в основната данъчна книга на селото е записано с 249 дка ниви в м. Мал Ямаджъ“, 20 дка в м. Сеновски лозя, 10 дка в м. Ара Екинлик , 14 дка в м. Гюведже път и 200 дка в м. Съкча йолу.

По това заявление на 25.01.1993г. е издадено протоколно решение № 111 /стр.101/, съгласно което на „Основно училище“ са възстановени чрез план за земеразделяне 100 дка в м. Савянски път.

На 13.09.1993 г. по същото заявление и протокол № ЦС 111/25.01.1993г., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне , е издадено Решение № ЦС111/13.09.1993г. на ПК - Тутракан, с което на Турско основно училище (джамия) - с. Цар Самуил е възстановено правото на собственост върху процесната нива № 015025 по плана за земеразделяне на с.Цар Самуил, в местността „Звънарски път”, с площ 99,998 дка (стр. 102).

Впоследствие е издадено същото решение, но в него е посочено, че се възстановява правото на собственост върху нива № 15023 по плана за земеразделяне на същото село, находяща се в местността „Звънарски път”, с площ 100,003 дка (стр. 103).

От представеното по делото писмо от ОСЗ - гр. Тутракан /стр. 239/ е видно, че правото на собственост е възстановено първоначално върху имот 015025 с площ 99,998 дка, а през 1997 г. е извършено изменение на плана, като номерацията на имота е променена на 015023 и площта е променена на 100,003 дка, т.е. както е описана в последващото решение на ПК.

Съгласно протокол за въвъд във владение от 17.02.1994г. /стр.9/ на 17.02.1994 г. училището, представлявано от Директора Димитър Пенев, е 3 въведено във владение на имота от представител на ПК гр. Тутракан.

Видно от находящите се на стр. 25- 69 договори, в периода 1993 - 2018 г. ищецът е сключвал договори за отдаване под наем на земеделска земя, като някои от договорите са за 100, а други за 200 дка. В голямата част от тези договори имотите не са индивидуализирани, но в някои от тях е индивидуализиран процесният имот с номера на решението за възстановяване на собствеността - напр. договорът на стр.35, а в други предмет е именно парцел № 25 в масив № 15 /стр. 39 – 53/, респективно в договорите, сключени след 2011 г., е посочен с новия номер -парцел 23 в масив № 15 /стр. 58 – 69/.

Фактът на отдаването под наем на процесната нива от ищеца се установява и от показанията на свидетелите Пенев, Петрова и Калинова.

Не се спори по делото, че на 11.11.2016 г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 50/11.11.2016 г., том 4, peг. № 3090, дело № 560 от 11.11.2016 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева, с който ответникът е признат за собственик на множество имоти, сред които и процесният /позиция 31 от НА/ (стр. 88), както и че известно време след това той е започнал да го свои.

Спори се кой всъщност е адресата на решенията на ПК – дали ищецът или ответникът, и на кого от тях е възстановена собствеността върху процесната нива.

Ищецът твърди, че нивата е възстановена на него, като правоприемник на турското училище, а ответникът оспорва това твърдение и твърди, че правото на собственост е възстановено на Мюсюлманското настоятелство в с.

Цар Самуил, което всъщност е правоприемник на турските училища, вкл. и това в с. Цар Самуил, собственост на мюсюлманската вероизповедна община до 1945 г.

Правилно ТРС е посочил, че индивидуализацията на субекта, на който се възстановява имота следва да се направи по тълкувателен път, като се изведе волята на административния орган относно това на кой правен субект е възстановена собствеността.

Към 1993 г. е действал Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Република България от 1992 г. /стр. 329/. Съгласно този устав е предвидена самостоятелна правосубектност на мюсюлманските настоятелства, като най - малки структурни единици на Мюсюлманското вероизповедание - /чл.7/, като настоятелствата нямат собственически права върху имотите, а само право да ги стопанисват и управляват /чл. 110/. В решението на ПК обаче не е упоменато нито Мюсюлманското вероизповедание, нито мюсюлманско настоятелство (което принципно съгласно устава не би следвало да бъде носител на собственически права) като субект, на който се възстановява собствеността върху процесния имот.

Използван е изразът „джамия”, но джамиите не притежават правосубектност съгласно актовете, уреждащи статута на религиозните институции към този момент.

Отделно от това, не може да се установи дали към 1993 г. е съществувало мюсюлманско настоятелство, чиито компетенции да обхващат 4 землището на с. Цар Самуил. Съгл. чл. 16 от Закона за изповеданията (отм.) ръководните органи на местните поделения на изповеданията са подлежали на регистрация при местните народни съвети, като липсват данни такава регистрация в случая да е извършена (не е извършена такава регистрация и в Община Тутракан и Окръжен съд - гр. Силистра съгласно сега действащия ЗВ). В тази връзка правилно ТРС е приел, че съществуването на такова настоятелство не може да бъде установено с показанията на разпитаните свидетели, още повече, че за дейността му няма съставени никакви писмени документи. Освен това следва да се отбележи, че единствено показанията на свид. Мустафа биха могли да бъдат разгледани като относими за периода, но същият е бил служител на джамията (касиер) по смисъла на Глава III от Устава от 1992 г., а не член на настоятелството.

От представения по делото Протокол № 2 /стр.418/ се установява, че към 22.05.1941г. в селото е съществувало Джамийско настоятелство. От представените обаче 2 бр. писма от Община Тутракан /стр. 237 и 269/ е видно, че в Община Тутракан не е налична информация относно регистрации на ръководни органи на местни поделения на религиозни институции (изповедания) за периода 17.08.1990 г. - 2003 г. От представеното по делото писмо от Окръжен съд - гр. Силистра /стр.270/ се установява, че в съда не е извършена регистрация на местно поделение на ответника в с. Цар Самуил.

Разпитаният по делото св. Пенев заявява, че не си спомня в периода 1992 - 1993 г. в селото да е имало мюсюлманско настоятелство, като св. Петрова и св. Калинова заявяват същото.

Св. Мустафа сочи, че е бил касиер на джамията, но не може да уточни в кой период, а изказва предположение, че е след 1990 г., когато джамията е имала настоятелство, председател и касиер, председател е бил Бедри Осман, а е имало още двама - трима човека заместници - „енджимен”. Този свидетел заявява, че от Силистра му казали, че джамията имала около 100 дка. ниви, от раздадени по 100 дка на училището, на църквата, на джамията, но не получавала наем за тях. Сочи, че в селото имало две училища, които имали по 100 дка. Училищата се „събрали” и нивите станали 200 дка, отделно от тези на джамията.