Решение № 140 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330202852 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0333-000331 от 23.04.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на К. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, (с равностойност в евро - 102,26 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателят К. Б. М., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Д. Б., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В молба-становище сочи бланкетни доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави 1 възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против К. Б.

М., ЕГН ********** за това, че на 10.03.2025г. в 14:23 часа , в община Стамболийски, на път Общински № PDV2180 като водач на лек автомобил „Опел Астра Г ЦЦ“ с рег.№ **, собственост на Д.Ю.С., ЕГН **********, движейки се в посока от север на юг и след извършена проверка на км.1 се установи, че водача управлява МПС, което е с прекратена регистрация от 09.10.2024г. във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано в срок.

Прието било, че жалбоподателят М. е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 282899 от 10.03.2025г., съставен от Т. М. Н. – мл.автоконтрольор при РУ Стамболийски към ОДМВР гр.Пловдив, с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на св.Н.К.М., от които се установява, че е син на жалбоподателя. Свидетелят потвърждава, че баща му закупил лек автомобил с уговорката да го тества няколко дни преди да го прехвърлят чрез нотариус. Свидетелят потвърждава и обстоятелството, че при полицейската проверка извиканият на място продавач на автомобила не знаел, че колата му била спряна от движение, като сделката била развалена, а полицаите свалили регистрационния номер на МПС.

Съдът цени свидетелските показания на св.Н.М., въпреки родствената връзка на последния с жалбоподателя, което принципно налага необходимост от по-внимателен прочит на неговите показания, но достоверността на същите се подкрепя от кореспондиращите им писмени доказателства.

2

При тази фактическа установеност, която не се оспорва от жалбоподателя и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че не се установява по безспорен и категоричен начин от страна на К. Б. М. да е осъществен състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От обективна страна безспорно се установява управление от водача К. М. на МПС, което не регистрирано по надлежния ред. За съставомерността на деянието е необходимо да се докаже и наличие на умисъл за това, тоест водачът да е управлявал МПС със знанието, че автомобилът е служебно дерегистриран. В случая, няма никакви доказателства този факт да му е бил известен, още повече, че процесният автомобил не е негова собственост.

Установява се по делото, че макар жалбоподателят да е заплатил договорената цена за въпросния лек автомобил, нито е имало сключен писмен договор, нито такъв с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача, въз основа на която се прехвърля собствеността на МПС. Касае се за управление на чуждо превозно средство в режим на съсобственост, установено от представената справка от база данни на КАТ, като по делото няма данни от субективна страна М. да е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Макар служебното прекратяване на регистрацията да е било извършено по предвидения в чл.143, ал.15 от ЗДвП ред, при които контролният орган няма задължение да информира собственика на МПС за настъпилата дерегистрация, установява се от показанията на св.Н.М., които съдът кредитира с доверие, че информация за служебно прекратената регистрация не е имал и самия собственик на автомобила. Като се вземе предвид и обстоятелството, че към момента на полицейската проверка, управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил с поставени регистрационни номера на предвидените за това места и е бил снабден с изискуемите съгласно закона документи, то няма как санкционираното лице да е съзнавало общественоопасния характер на деянието, нито да е предвиждало настъпването на общественоопасните му последици, което изключва 3 възможността деянието да е било извършено умишлено или при самонадеяност. Доколкото наличието на вина в някоя от проявните й форми е съставомерен елемент на всяко административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, то и липсата на вина предполага липса на административно нарушение, какъвто е и настоящият случай. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, прави вмененото на жалбоподателя деяние несъставомерно и като резултат води до отмяна на наказателното постановление.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е в съответствие с чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539/2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 200 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 102,26 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

4

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 25-0333-000331 от 23.04.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на К. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 255,65 евро, което е било изплатено изцяло и в брой.

Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) възлиза на 204,52 евро, който следва да бъде платен от въззиваемата страна.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху него.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0333-000331 от 23.04.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което 5 на К. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на К. Б. М., ЕГН ********** сумата в размер на 204,52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6