Решение № 483 от 12.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. КърджА., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100990 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Постъпила е молба от Г. Р. И., ЕГН: **********, адрес: ******* - лично и като майка и законен представител на малолетното дете А. А. А., ЕГН ********** против А. С. А., ЕГН **********, адрес: *******, с която е поискана издаване на заповед за незабавна защита, поради извършено спрямо нея и децата й домашно насилие от страна на ответника, чрез налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и т. 6 от ЗЗДН.

В молбата е изложено, че с ответника съжителстват на семейни начала повече от 22 години, без сключен граждански брак, като по време на съвместното им съжителство се родили три деца - М. Г. И. - на ** години, М. Г.

И.- на ** години, и малолетния А. А. А.- нна ** години, първите две от които пълнолетни. Молителката сочи, че през целия период на съвместния им живот ответникът често злоупотребявал с алкохол и системно се прибирал в дома в нетрезво състояние, ставал агресивен, отправял обиди, закани и заплахи, упражнявал физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея и децата им, като през последните три месеца, откакто ответникът бил безработен насилието значително ескА.рало. Твърди, че най-често обект на неговата агресия са били молителя, както и двете им по-големи деца - М. и М., а малолетният им син А. многократно ставал свидетел на упражняваното домашно насилие

Твърди, че на 12.07.2026 г. около 20:00 ч., ответникът се прибрал в дома им на адрес: *********** в явно нетрезво състояние и без причина започнал 1 агресивно поведение към молителя, като я ударил по гърба, нарекъл я ******* и заплашил, че ще я убие и ще я зарови нея и цялото й семейство, като твърдял, че той не е баща на големият им син. Твърди, че ответникът започнал да троши вещи в дома, счупил вътрешните врати и откъснал пердетата, като в тази момент всички членове на семейството изпитА. силен страх за живота и здравето си. Сочи, че малкият им син А. А. А., ЕГН ********** също е станал свидетел на посочените действия и много се е уплашил. Твърди, че е подала сигнал на телефон 112, като на място пристигнА. полицейски служители, които задържА. ответника за срок до 24 часа, след което бил освободен и заявява, че съществува реална опасност насилието да продължи.

Твърди, че след случая е посетила личния си лекар д-р П. П. на 14.07.2026 г., който след преглед е диагностицирал психично разстройство при молителя - депресивни изживявания, тъжна, потисната със страдалчески израз, дистимна. Сочи, че в резултат на системните актове на физическо, психическо и емоционално насилие от ответника дъщеря им М. Г. И. също е развила сериозни психични проблеми, била се е изолирала напълно от социалната среда и не е поддържала контакти с връстници и близки, като през годините й е била назначавана медикаментозна терапия.

Иска постановяването на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и т. 6 от ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която молителят Г. Р. И. декларира извършено на 12.07.2026 г. спрямо нея и малолетното й дете А. А. А. домашно насилие.

В съдебно заседание молителката, действаща лично и като законен представител на малолетния А. А. А. се представлява от упълномощен процесуален представител, като поддържа молбата и моли съда да наложи мерки за защита. Ответникът не е представил отговор на молбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата - предмет на разглеждане в настоящото производство, намира следното:

Установява се по делото, че молителката Г. Р. И. и ответникът А. С. А. били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на дълги години.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителя Г. Р. И., лично и като законен представител на малолетния А. А. А., които съдът кредитира като годно доказателство досежно твърдения акт на домашно насилие от 12.07.2026 г., тъй като в същата е описан акта по време, място и начин на извършване.

На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДТ, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – ******* Видно от проведеното социално проучване, по данни на молителя ответникът е добър мъж и баща, който работи и осигурява всичко необходимо на семейството си, като лошото му 2 поведение се проявявало единствено, когато пиел алкохол, но от около 1 месец той не приемал такъв и се държал повече от добре, нямА. проблеми. Поради тази причина тя решила да даде шанс на ответника за да продължат напред, като нормално семейство, въпреки депозираното искане към РС-КърджА..

Осъществена е и среща с детето А., който отрича да е бил свидетел на посегателство от страна на баща му към майка му на процесната дата, като определя баща си като много добър родител и твърди, че е щастлив в семейството си, получава обич, внимание и грижа. От проведения разговор с ответника е видно, че същият не отрича извършеното, но твърди, че съжалява за постъпките си и е категоричен, че никога отново не би допуснал това да се случи. Същият е споделил, че е спрял да употребява концентриран алкохол, а само леки алкохолни напитки, след работа. Признава, че от м. юли до момента отношенията с молителя били добри. От социалния доклад става ясно още, че до скоро ОЗД при ДСП-*******е работил по случая на детето, като повод за това бил факта, че молителят е споделила, че от години съжителят й упражнява физическо и психическо насилие спрямо нея и дъщеря й М., като детето А. е ставало свидетел на агресивното поведение на баща му след употребата на алкохол. След получен заключителен доклад, с положително становище за положението на семейството, случаят в ОЗД бил прекратен, но понастоящем работата е била подновен, поради постъпилия сигнал за извършено насилие спрямо молителя, предмет на настоящото дело.

От съвкупния анА.з на обсъдените доказателства се достига до извода, че е нА.це осъществен психически тормоз от ответника спрямо молителя Г. Р.

И. и малолетния й син А. А. А. от години насам, конкретно и за извършеното психическо насилие на 12.07.2026 г., изразяващ се в заплахи за живота на молителката, които били отправени в присъствието на малолетния й син.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се оспорва, че Г. Р. И. и А. С. А. живеят при условията на фактическо съпружеско съжителство и че малолетното дете А. А. А. е син на Г. Р. И., предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са нА.це твърдения за осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. По арг. от чл. 4, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота 3 или здравето на пострадА.я, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадА.ят може да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е нА.це опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е взаимоотношение.

Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила, което не беше сторено.

Осъществените от ответника спрямо молителя Г. Р. И. вербални изрази, следва да се субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта досежно психическо насилие. Неминуемо изречените от ответника заплашителни изрази представляват извършен акт на психическо насилие, принудили и молителя да позвъни на спешен телефонен номер 112 и да потърси помощ от страна на полицейските власти. Законът защитава лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат да имат различно проявление. Липсата на съдебна намеса при подобно поведение би довело до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до продължаване на това установило се недопустимо негово поведение спрямо молителя.

Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата декларация не е оборено в хода на процеса, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата не е опровергана, а същата се подкрепя от писмените доказателства по делото, поради което декларираното с нея осъществено домашно насилие следва да се приеме за безспорно установено.

По делото бе безспорно установено, че на 12.07.2026 г. спрямо молителя Г. Р. И. и малолетното й дете А. А. А. са извършени действия на психическо насилие от ответника по молбата.

Безспорно в случая е нА.це насилнически акт, спрямо който е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за защита от домашното насилие, като молителите, като пострадА. от ответника от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получат защита, при което са 4 нА.це основанията на специалния закон за реА.зиране на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадА.я /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.

1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите и задължаване на извършителя на насилието да посещава специА.зирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, тъй като, както се посочи, съгласно изготвения социален доклад молителят Г. Р. И. изрично е признала, че ответникът е добър мъж и баща, който работи и осигурява всичко необходимо на семейството си, като лошото му поведение се проявявало единствено, когато пиел алкохол, но от около 1 месец той не приемал такъв и се държал повече от добре, нямА. проблеми.