Решение № 658 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603801 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от

НПК.

С Присъда № 20227796 от 14.10.2020 г. на Софийски районен съд – НО, 105-ти състав е признал подсъдимия Х. П. М. за ВИНОВЕН в това, че в това, че на 08.04.2017 г. около 15:30 часа в с. Балша, ул. Връплина срещу № 12, на публично място - на тревна площ пред входа на стопански двор, стопанисван от Х. и З. М.и, и около 30 метра от ул. „Връплина“, със средство, опасно за живота на хора и животни, като проявил жестокост към гръбначно животно, със законно притежавана от него ловна гладкоцевна пушка, марка „TU-КА“ - 12-ти калибър, с фабричен номер „S9657“ - разрешение № 20160232030/02.09.2016г.г., прострелял куче от мъжки пол с име „Термик“, порода лабрадор, номер на микрочипа 956000008773937, родено на 26.10.2013г. на стойност 1350 /хиляда триста и петдесет/, собственост на Ц.Й.Ц., вследствие на което причинил противозаконно смъртта на кучето престъпление по чл. 3256, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 3256, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл.

301, ал. 1 т. 4 пр. 2 вр. чл. 305, ал. 5, пр. 3 от НПК го ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

На основание чл. 189 ал.З НПК районният съд е ОСЪДИЛ подсъдимият Х. П. М.

1 да заплати разноски по делото в досъдебното производство размер на 2045.25 /две хиляди четиридесет и пет лева и 25ст./лева по сметка на СДВР, както и разноски в размер на 917.81 /деветстотин и седемнадесет лва и 81 ст./ лева в съдебната фаза в полза на СРС, както и по 5.00 /пет/ лева за издаване на всеки един изпълнителен лист, платими по сметка са

СРС.

Проверяваната инстанция е

ОТНЕЛА на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“, пр. 2 от НК вр. чл. 20 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 379 от НПК в полза на държавата веществено доказателство ловна гладкоцевна пушка, марка „TU-КА“ - 12-ти калибър, с фабричен номер „S9657, като вещ, принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на престъплението.

Съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата веществените доказателства - метални парчета, съхраняващи се в КОС при 02 РУ-СДВР, хартени пликове с биологични следи, спринцовки и епруветка, предадени с с приемопредавателен протокол № 100 от 15.06.2017г., находящи се на съхранение в 02 РУ-СДВР, и е ПОСТАНОВИЛ тяхното унищожаване, като вещи без стойност.

Проверяваният съдебен състав е ВЪРНАЛ веществено доказателство - ловна пушка марка „CIFSAN“, 12-ти калибър с фабр. № 104209 и разрешително № 20160230445 на З. П. М. разрешително № 20160232030 на Х. П. М., паспорт за домашен любимец BG 28 0202761, на името „Тефик“ - порода лабрадор, пол мъжки, с дата на раждане 26.10.2013 г. с идентификация на животно с №956000008773937 /чип/, дата на маркиране 23.01.2014 г., и малък предмет, с дължина около 1 см., черен на цвят на Ц.Й.Ц..

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК съдът е постановил след влизане в сила на присъдата да се издаде изпълнителни листа в полза на СДВР и СРС.

Срещу присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия в лицето на адв. Н. Д., в която се отправя критика към постановения съдебен акт с твърдения за неговата незаконосъобразност, неправилност и с доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае подсъдимия, алтернативно да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав.

В проведеното закрито заседание на 02.03.2022 г. съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени редовността на сезиращия документ, както и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

На 30.03.2022 г. е депозирано и допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат доводи за липса на изследване на оръжието, с което е застреляно кучето, както и наличие на спорен момент, свързан с мястото, на което е било умъртвено животното. В тази насока жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд е игнорирал липсата на части от боеприпаси около локвите кръв извън дворното място. Излага доводи, че мястото, на което е 2 било простреляно кучето, може да бъде потвърдено чрез назначаване на допълнителна съдебно-балистична експертиза, въз основа на която да се изследва пушката, с която е прието, че е стреляно и да се установи далекобойността й, както и обстоятелството дали има концентратор и може да се изстрелват с нея „Магнум“ патрони.

Защитата оспорва изводите на съда за доказаността на оценката на кучето, тъй като не е установено плащане по издадените за стойността на кучето фактури, като изтъква, че вещото лице не е поддържало в тази част заключението си. Посочва, че липсват доказателства, от които да се констатира, че фирмата, извършила обучението на кучето, разполага с разрешително да осъществява такъв тип дейност, както и че действително го е извършила. Аргументира тезата си за липса на квалификация на организацията, обучавала кучето, с обстоятелството, че липсва информация в официалния интернет сайт на организацията. Отправя се още критика относно кредитирането на изготвените по делото експертизи, като в тази връзка се коментира значението на изготвените фактури. Защитата посочва, че във ветеринарно медицинската експертиза не е отразено описание на чипа. Оспорва се и приобщаването на паспорта по делото, като се изтъкват доводи за липса на надлежно извършена процедура чрез приемнопредавателен протокол. Изразява се съмнение за законосъобразно приобщаване на веществените доказателства по делото. Коментира се и разминаването между иззетата в контейнер кръв на кучето и предоставената за изследване в ДНК експертизата кръв, която се намирала в прозрачен найлонов плик, в който се съдържали два броя спринцовки, което според защитата поставя под съмнение пробата. В заключение жалбоподателят намира, че коментираните способи за доказване и доказателства следва да бъда изключени от доказателствената съвкупност по делото. В допълнението към депозираната жалба защитникът на подсъдимия оспорва престъплението да е осъществено на публично място със средство опасно за живота на хора и животни, като излага аргументи, че мястото, от което е произведен изстрелът и неговата посока е към полето, където няма къщи, както и че по това време е нямало в близост хора или животни. Защитата изразява несъгласие и с приетото от предходната инстанция положение, че инкриминираното деяние е осъществено с особена жестокост, тъй като същото не се доказва от обстоятелствата, относими към механизма на осъществяването му.

Жалбоподателят определя като незадоволително обоснована мотивировката на проверяваната инстанция досежно наличието на крайна необходимост или грешка в обекта, тъй като не е установена по безспорен начин фактическата обстановка. Отправя критика към приетото от първоинстанционния съд положение, че кучето се е намирало извън стопанския двор, като се позовава на показанията на свидетеля М.. Защитата посочва, че подсъдимият М. е имал право да отстреля кучето, тъй като го е преценил като агресивно животно, като в тази връзка посочва, че кучето се е движило без повод, каишка и намордник на публично място. Излага мнение, че е налице чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като следва да бъде отчетено поведението на свидетеля Ц.. Защитникът посочва, че наказанието спрямо подсъдимия е несправедливо.

С допълнението на въззивната жалба се отправя доказателствено 3 искане да се допусне допълнителна съдебно-балистична експертиза.

В заключение се отправя искане въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови оправдателен акт спрямо подсъдимия М., алтернативно да се посочва да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Пред настоящата инстанция бе проведено съдебно следствие, като бе назначена и изготвена допълнителна съдебно-балистична експертиза, която да внесе допълнителна яснота относно спорните въпроси за инкриминираното деяние и да отговори на поставените въпроси от страна на защитата.

В открито съдебно заседание на 23.01.2022 г. съдът прие заключението на СБЕ, като допълнително вещото лице отговори подробно и обосновано на зададените му въпроси от страна на адв. М. и адв. Д., защитници на подсъдимия М.. В хода по същество адвокат М. маркира като съществен проблем веществените доказателства, приобщени по делото.

Изтъква още, че съгласно изготвената допълнителна съдебно-балистична експертиза се установи, че кучето в момента на прострелването се е намирало в двора на стопанството, като аргументира изводите си с липсата на изземване на сачми, извън тези попаднали в тялото на кучето. В тази насока посочва и липсата на направен оглед на дворното място. Отправя критика и относно оценката на кучето, тъй като не са налични документи, обективиращи плащане на обучението на лабрадора. Излагат се доводи, че не е налице категорично установена собственост спрямо кучето, като аргументира това твърдение с обстоятелството, че не е известно как попада паспорта на животното в материалите по наказателното производство. Процесуалният представител на подсъдимия развива доводи, сходни с тези в допълнението на въззивната жалба, че не са доказани с безспорност, че деянието е осъществено на обществено място, както и че е извършено с особена жестокост и със средство опасно за живота на хора и на животни. Посочва още, че не са добре аргументирани липсата на крайна необходимост и грешка от страна на СРС, че не е взето предвид неправомерното поведение на собственика на кучето, както и възможността да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК. В заключение посочва, че иска подзащитния му да бъде оправдан поради липса на умисъл, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В случай че съдът не уважи исканията на защитата да преквалифицира деянието по основния състав или да намали размера на наложената глоба.

Адвокат Д. се присъединява към становището на неговия колега. Изтъква, че не са налице признаците обществено място и оръжие опасно за живота на хора и животни. Аргументира липсата на опасно оръжие с ниската далекобойност на процесната пушка, като коментира, че сачмите към процесното оръжие са били предназначени за отстрелване на пернат дивеч. Изтъква още, че лабрадорът е бил свободно пуснат, както и че няма доказателства какво обучение му е било проведено, като прави заключение, че животното е било потенциална опасност за хора и деца.

Критикува обстоятелството, че не е иззет като веществено доказателство концентраторът и че СРС е изградил изводите си въз основа на 4 предположения. В заключение намира, че няма данни за извършено престъпление. Алтернативно се пледира за допуснати процесуални нарушения, отмяна на постановения акт и връщане на делото на първоинстанционния съд. Защитникът посочва още, че са налице данни за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

Представителят на СГП предлага на съда да потвърди присъдата на районния съд като законосъобразна и правилна.

Подсъдимият М. поддържа пледоарията на неговите защитници.

В правото на последната си дума моли въззивния състав да постанови оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: