Определение № 403 от 24.09.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Варна, 24.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500431 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. ИВ. ВЛ./приподписана и от процесуалния й представител адв.Е.П./, против решение №260044/19.04.2021г., постановено по гр.д.№2409/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. ИВ. ВЛ. против СТ. ИВ. ВЛ. и „Трейд Проект България“ЕООД, гр.Добрич иск с пр. осн. чл.33, ал.2 от ЗС, с който се претендира съдът да признае правото на ищцата М. ИВ. ВЛ. да изкупи от „Трейд Проект България“ЕООД ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в с.Осеново, община Аксаково, Варненска област, м.“Панорама I, II, III“, целият с площ от 887 кв.м, при граници: имоти с идентификатор ***, ***,

***, ***, заедно с ½ ид.ч. от построена в поземления имот сграда с идентификатор *** с площ от 88 кв.м. на два етажа, с предназначение: еднофамилна вилна сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения в имота, предмет на договор, обективиран в н.а.

№53, том III, рег. №3613, дело №349 от 25.10.2019г. на Нотариус Диана Бейлерян, вписана под №012 на НК, вписан в Агенция по вписванията с вх.рег. №28435, акт №182, том LXXVIII, дело №17200, за сумата в размер на 44 006,18 лв., платима в месечен срок от влизане на решение в сила, както и 1

М. ИВ. ВЛ. е осъдена да заплати на „Трейд Проект България“ЕООД сумата от 2 000лв., представляваща сторените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат защитник, както и да заплати на СТ. ИВ. ВЛ. сумата от 2 000лв., представляваща сторените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат защитник.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС.Евентуално се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като се допусне изкупуване за сумата от 27 534, 67лв., евентуално за сумата от 44 006, 18лв.Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество „Трейд Проект България“ЕООД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Б.Т. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемата СТ. ИВ. ВЛ. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.М.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: 1/ да бъде призована като свидетел нотариус Диана Бейлерян, която да даде показания относно следното: каква е била „отразена точно и в пълен обем волята им“/на страните/-посочено на стр.3, абз. 1-ви от н.а.№53/25.10.2019г. по време на извършване на прехвърлителната сделка и съответства ли на нея текстът, включен на стр. 2-ра от н.а.№53/25.10.2019г.; как следва да се формулира текстът при прехвърляне на ½ ид.ч. от сградата и подобренията; дали са били прехвърлени повече права отколкото притежаваните, изцяло в нарушение на ЗС; 2/ да бъде допусната СИЕ със задача в.л. да определи дължимата покупно-продажна цена, след като се извърши съпоставка и приспадне между заплатената сума за цялата сграда и всички приращения, подобрения и насаждения, и дължимата дума за ½ ид.ч. от сградата и ½ ид.ч.

2 от приращения, подобрения и насаждения в имота, както и като се съобрази процентното съотношение на данъчната оценка на имота, сградата, включително приращенията, подобренията и насажденията; 3/ за даване възможност за водене на един свидетел за установяване на обстоятелствата относно твърденията на ищцата, въззивница пред ВАпС, за разваляне на сключения между страните предварителен договор без отправяне на искане за изпълнение в друг подходящ срок на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД поради отпадане интереса на кредитора/безполезност/ от закъснялото изпълнение, настъпила в резултат от забавата на длъжника.

В отговорите си въззиваемите молят исканията да бъдат оставени без уважение, евентуално, ако бъдат уважени, молят и на тях да им бъде дадена възможност реципрочно да ангажират доказателства за опровергаване твърденията на въззивницата.

Искането по горепосочената т.2 не е ново по см. на чл.266 от ГПК.В исковата си молба ищцата М.Н., въззивница пред ВАпС, е направила искане в случай, че съдът не може да изведе цената, на която трябва да й се предостави право на изкупуване, да бъде допусната СИЕ за определянето й.Твърдяла е, че посочената от нея цена в уточняващите молби към исковата молба/вх.

№8300/12.03.2020г. и вх.№261598/08.02.2021г./ - 27 534, 67лв. е определена съобразно стойностното съотношение между ½ ид.ч. от земя и цялата сграда, според представената с исковата молба данъчна оценка.Исканата СИЕ не е допусната от ВОС.

Предявен е от ищцата М. ИВ. ВЛ. конститутивен иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС с искане да бъде допуснато тя да изкупи ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени 2015г., находящ се в с.Осеново, община Аксаково, ведно с ½ ид.ч. от построена в този имот сграда с идентификатор *** с площ от 88 кв.м на два етажа, при действителните условия, уговорени в договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№53, том III, рег. №3613, дело №349 от 25.10.2019г. на нотариус Диана Бейлерян, сключен между ответниците СТ. ИВ. ВЛ. като продавач и „Трейд Проект България“ЕООД като купувач.

Съгласно представения договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№53/25.10.2019г., СТ. ИВ. ВЛ. е продала на „Трейд Проект 3

България“ЕООД/със сгрешено при изписването наименование на дружеството в акта, посочено като „Трейд Проект“ЕООД/ собствения си недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***/с площ и граници, подробно описани в акта/, заедно с построената в ПИ сграда с идентификатор ***, както и всички приращения, подобрения и насаждения, за сумата от 44 006, 18лв., представляващи левовата равностойност на 22 500 евро по фиксирания курс на БНБ, които са платени от купувача на продавача изцяло по банков път преди подписване на договора.Страните са декларирали, че цената от 22 500 евро е действително уговореното плащане по сделката.Според посоченото в н.а. данъчната оценка на продадения имот възлиза на 2 911, 45лв.

Между страните не е имало спор, вкл. и предвид ангажираните по делото доказателства/н.а.№131/96г., н.а.№89/06г. и к.н.а.№40/12г./, че М.Н. притежава ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с ½ ид.ч. от построената в него сграда с идентификатор ***, както и, че С.В. е притежавала към 25.10.2019г. останалата ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от построената в него сграда.

Твърденията на ищцата в исковата молба и уточняващите молби към нея са, че предмет на договора, обективиран в н.а.№53/19г., е ½ ид.ч. от ПИ и цялата сграда, както и всички приращенията, подобрения и насаждения, от които обаче прехвърлителката е притежавала само ½ ид.ч. и толкова е могла да прехвърли, като продажбата е извършена в нарушение на чл.33 от ЗС-без да се предложи на ищцата да изкупи при същите условия ид.части, притежавани от ответницата.Считайки, че договорът има за предмет ½ ид.ч. от ПИ и цялата сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения, ищцата е твърдяла, че посочената в н.а. продажна цена от 44 006, 18 лв. е обща цена за ½ ид.ч. от ПИ и за цялата сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения, съответно това не е цената на притежаваната от ответницата ид.ч., която се претендира да се изкупи.Поради горното и е изчислила според представената към исковата молба данъчна оценка от 29.01.2019г. за недвижимия имот, а именно за ½ ид.ч. от ПИ - 1 169, 50лв. и за цялата сграда - 3 483, 90лв. общо сумата от 4 653, 40лв. като данъчна оценка на имота, предмет на договора.За ½ ид.ч. от ПИ-1 169, 50лв. и ½ ид.ч. от сграда-1 741, 95лв. данъчната оценка е общо в размер на 2 911, 4

45лв.Процентото съотношение между данъчната оценка на действително притежаваните ид.ч. /2 911, 45лв./ и данъчната оценка на имота, предмет на сделката/4 653, 40лв./ е 62, 57%.Насложен този % спрямо цената по н.а. от 44 006, 18лв. възлиза на сумата от 27 534, 67лв., по която счита, че следва да се допусне изкупуване, т.к. това се явяват действително уговорените условия по сделката.В условие на евентуалност е посочила, че, ако съдът приеме, че цената по н.а. от 44 006, 18лв. е за ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, моли да упражни правото си на изкупуване по тази цена.

Твърденията на ответниците в отговорите им на исковата молба са, че ответницата С.В. е била собственик на ½ ид.ч. от ПИ, съответно и на толкова ид.ч. от приращения, подобрения и насаждения, както и на ½ ид.ч. от двуетажната сграда в него и именно толкова ид.ч. са предмет на сключения между нея и дружеството договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№53/19г.Страните по договора не са имали воля, съответно и не са изразявали воля с договора да се прехвърлят цялата сграда и всички приращения, подобрения и насаждения в ПИ.От формулировката в н.а. е видно, че се има предвид ½ ид.ч. от ПИ и от изградената в него сграда, които именно са били собственост на ответницата.Горното е видно вкл. и от посочената в н.а. данъчна оценка на продадения имот, възлизаща на 2 911, 45лв., която е сбор от данъчната оценка за ½ ид.ч. от ПИ - 1 169, 50лв. и данъчната оценка за ½ ид.ч. от сграда-1 741, 95лв.Наред с горното са посочили и, че преди сключване на договора, обективиран в н.а.№53/19г., страните по делото са били обвързани от сключения между тях писмен предварителен договор за покупко-продажба от 06.08.2018г., с който ищцата М.Н. и ответницата С.В. като продавачи са обещали да сключат с ответното дружество „Трейд Проект България“ЕООД като купувач окончателен договор за продажбата на съсобствения между продавачите недвижим имот, находящ се в с.Осеново, община Аксаково, а именно ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, за продажна цена от 45 000 евро с левова равностойност от 88 012лв. по фиксинга на БНБ, от която е заплатено от дружеството капаро на всяка от продавачките в размер от по 2 500 евро в деня на сключване на предварителния договор.Задължението си за сключване на окончателен договор за продажбата на притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота е изпълнила само 5 ответницата С.В., като продажбата е извършена именно според договорената в предварителния договор цена - ½ от 45 000 евро с левова равностойност от 88 012лв./цената за целия имот/ или това е посочената в н.а.№53/19г. сума от 22 500 евро с левова равностойност от 44 006лв.Поради изложеното и твърденията на ответниците са, че посочената в н.а. цена е цената за ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, по която, ако искът се намери за основателен, следва да се допусне изкупуване, тъй като това са действително уговорените условия по договора.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС заинтересованият съсобственик може да изкупи продадената в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗС част при действително уговорените условия.Какви са действително уговорените условия по договора за покупко-продажба, по който се иска да се допусне изкупуване, е предмет на доказване в производството.Всяка страна носи доказателствена тежест за установяване на своите твърдения за това какви са действително уговорените по сделката условия, при които трябва да се допусне изкупуване.В настоящия случай твърденията на страните за този факт не съвпадат, но този спор е производен от спора между тях относно обстоятелството какъв е предметът на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№53/19г.В тази връзка и действително неправилно от първоинстанционния съд е прието в първото по делото и единствено проведено о.с.з., че фактът, че предмет са ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, е безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните.Независимо от горното обаче искането за допускане на СИЕ се явява неоснователно, защото на съда не са необходими специални знания по см. на чл.195, ал.1 от ГПК, за да извърши горепосочените изчисления за процентно съотношение въз основа на представените данъчни оценки/идентичен подход е използван напр. в Решение №441/10.01.2012г. по гр.д.№1056/10г., ВКС, I гр.о./.Твърдения за относителна симулативност на договора в частта за продажната цена страните нямат.Не е налице и хипотеза, в която съдът при липса на друга възможност да следва да определя цената по реда на чл.162 от ГПК чрез заключение на в.л. /напр. при действителна воля на страни по даден относително симулативен договор /за замяна или дарение/ да бъдат обвързани от действителен договор за покупко-продажба без данни за точната продажна цена по него-напр. Решение №403/05.08.2010г. по гр.д.№684/09 г., ВКС, III 6 гр.о.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f1640f1-823a-42ea-b941-68e947ca1b41