Решение № 1261 от 25.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 25.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110110019 по описа за 2024 година

Предявен е от „Е М” ЕООД срещу В. Г. К. и Н. Г. К. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за признаване за относително недействителен по отношение на ищеца на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 28.10.2019г. на нотариус Г Да № 343 при НК, с район на действие PC - София, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 70672 от 28.10.2019г., акт № 139, том CLXXIII, с който В. Г. К. е дарил на брат си Н. Г. К. собствената си 1/12 идеална част от следния свой съсобствен с дарения и с трети лица недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Иваняне, район Банкя, местност „Биволярник“, с площ от 3999 кв.метра с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива.

В исковата молба се твърди, че „ОББ” АД е кредитор на В. Г. К. по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г. Ищецът поддържа, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. и Анекс № 1 от 05.05.2023г. към него „ОББ” АД е прехвърлил на ищеца „Е М” ЕООД вземания, подробно описани в приложение към договора, включително и вземанията по процесния договор за кредит, с което ищецът придобил качеството на кредитор на първия ответник В. Г. К..

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, изразяващо се в неплащане в срок на падежирали вноски, ищецът образувал заповеднo производство при СРС за снабдяване с изпълнителен лист за вземанията си. Ищецът сочи, че на 28.10.2019г., след сключване на договора за кредит и след преустановяване на 1 плащанията по него, първият ответник В. Г. К. дарил на втория ответник Н. Г. К. имот съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 28.10.2019г., по описа на нотариус Г Да № 343 при НК, с район на действие PCСофия, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 70672 от 28.10.2019г., акт № 139, том CLXXIII, а именно: поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД[1]18-12 от 17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Иваняне, район Банкя, местността „Биволярник“, с площ по скица от 3 999 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор ********** поземлен имот с идентификатор поземлен имот с идентификатор ************, поземлен имот с идентификатор ********, поземлен имот с идентификатор ****** поземлен имот с идентификатор ********** и поземлен имот с идентификатор **********, с номер по предходен план: 074035, стар идентификатор няма. Навежда твърдения, че така описаната сделка безспорно уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на В. Г.

К.. Счита, че увреждане на кредитора е налице винаги когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество, тъй като цялото имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД. Сочи, че приобретателят е брат на длъжника, а сделката била безвъзмездна и извършена след възникване вземанията на банката по процесния договор за кредит, следователно - съгласно чл. 135, изр. 3-то от Закона за задълженията и договорите, била налице и законова презумпция за знание от негова страна за увреждането на дружеството-кредитор като носител на вземането. Заявява, че процесната сделка – дарение, непосредствено цели изключване на гореописания имот, от който би могло кредиторът да се удовлетвори в изпълнително производство по събиране на дължимото по кредита. С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан. Искането към съда е увреждащата сделка да бъде прогласена за относително недействителна спрямо ищеца.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Г. К., с който се оспорва предявения иск. Оспорва като частично нищожен сключения с ищеца потребителски договор. Сочи, че всички клаузи в раздел II от договора, уреждащи паричните задължения към банката, са в противоречие с добрите нрави и закона с оглед прекомерния размер спрямо обичайната законова лихва и лихвите на търговските банки.

Твърди, че договорът е изготвен с изключително ситен шрифт, който затруднява прочита и усвояването на текста, който на места бил и неясен. Навежда твърдения, че формирания т размер на възнаграждението на банката бил прекомерен, тъй като за да обоснове връщане на сума в размер на 16 080,88 лева, която била над двойния размер от заетите парични средства от 8015 лева, ищецът щял да получи над 100 % печалба за дейността си по управление на чужди вложени парични средства под формата на влогове. Позовава се на разпоредбата, заложена в чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, според която сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга били нищожни.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. Г. К., с който се оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че не е запознат с обстоятелството дали В. Г. К. има правоотношения с ищеца и задължения спрямо него. Сочи, че устно предложил на ищеца доброволно уреждане на отношенията чрез подписване на споразумение, по силата на което ищецът да направи отказ от иска и да получи на две вноски от него част от сумите по изпълнителния лист, а именно главницата от 2338,21 лева без лихви и 65,48 лева за държавна такса като предложението не било прието. Сочи, че процесната сделка (договорът за дарение) била симулативна като прехвърлянето на правото на собственост било вместо заплащане на парично задължение на В. Г. К. към него.

С молба от 30.10.2024г. В. К. е посочил, че не оспорва писмения отговор на Н. К. и признава факта, че сключената между тях сделка от 28.10.2019г. за дарение на 1/12 идеална част от имота била симулативна като сключена в резултат на негово парично задължение към Н. К..

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: качеството си на кредитор, а именно наличие на вземане спрямо В. Г. К., което е възникнало преди договора за дарение на процесния имот, който е дарен от В. Г. К. на Н. Г. К. с договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 28.10.2019г., по описа на нотариус Г Да № 343 при НК, с район на действие PC София, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 70672 от 28.10.2019 г., акт № 139, том CLXXIII, знанието на длъжника за увреждането, както и че между ответниците съществува твърдяната родствена връзка.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и да оборят презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

В конкретния случай с определението от 14.09.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 31.10.2024г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелсва: че между „О Б Б“ АД и В. Г. К. е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. и Анекс № 1 от 05.05.2023г.; както и че на 20.01.2023г. е бил издаден Изпълнителен лист № 2030 от 20.01.2023г. по ч.гр. дело № 17563/2022г. по описа на СРС, 170-ти състав за дължими суми по договора за потребителски кредит; както и че на 28.10.2019г. ответниците сключили договор за дарение, по силата на който В. Г. К. дарил на Н. Г. К. собствената си 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Иваняне, район Банкя, местността „Биволярник“, с площ по скица от 3 999 кв.м., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 28.10.2019г., по описа 3 на нотариус Г Да № 343 при НК, с район на действие PC - София, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 70672 от 28.10.2019г., акт № 139, том CLXXIII.

Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват от приетия препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 2019г. на нотариус Г Й Д, видно от който на 28.10.2019г. В. Г. К. е дарил на брат си Н. Г. К. собствената си 1/12 идеална част от следния свой съсобствен с дарения и с трети лица недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор ********* по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Иваняне, район Банкя, местност Биволярник, с площ по скица 3999 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване- нива; както и препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г., сключен между „О Б Б“ АД и В. Г. К.; както и препис от Изпълнителен лист № 2030 от 20.01.2023г., издаден по ч.гр.дело № 17563/2022г. по описа на СРС, 170-ти състав, с който В. К. е осъден да заплати на „Е М“ ЕООД сумата от 2338,21 лева, представляваща главница за период от 20.04.2020г. до 20.03.2022г. по цедиран договор за потребителски кредит от 23.06.2014г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата 935,87 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.04.2020г. до 20.03.2022г., както и държавна такса в размер на 65,48 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.

По делото са приети и преписи от Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., сключен между „О Б Б“ АД и „Е М“ ЕООД, потвърждение за извършена цесия по чл. 99 ЗЗД, както и Приложение № 1А, в което под № 715 е вписан кредит, сключен с В.

К. на 23.06.2014г.

В конкретния случай между страните не е спорно, а и се установява от приетата справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г., че В. Г. К. и Н. Г. К. са братя.

При така събраната доказателствена съвкупност съдът достига до следните правни изводи:

Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 по г. д. № 7/1964г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т. е. накърнява "общото обезпечение на кредитора" /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Предвид горните характеристики искът съставлява част от 4 общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 ЗЗД. В този смисъл и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017г., ОСГТК.