Решение № 145 от 26.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Благоевград, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Георги Янев

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200501089 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. К. В., М. К. К.-В., и Н. К. К., подадена чрез пълномощника им против решение № 256/25.7.2023 г., постановено по гр.д № 1681/2022 г. по описа на РС-П..

Жалбоподателите считат, решението за необосновано и незаконосъбразно. Сочат, че изводите на РС са формирани при повърхностен анализ на доказателствата. Неправилно са оценени показанията на св. С., от които се установява, че имотът е владян от наследодателя им повече от 53 години, като дори да се се приеме, че спомените му, както е посочил свидетелят, са от 1968 г., то съдът не е обсъдил показанията му в частта, в които сочи, че имотът не е изоставян, нито е отнеман фактичеки и че не е влизал в блок на ТКЗС, нито са го ползвали други лица. Неправилно съдът е придал правно значение на факта, че свидетелят не помни до кога в имота е имало колиба и до кога са отглеждани животни в нея, доколкото обстоятелството не е определящо за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност. Съдът не е отчел, че свидетелят е в напреднала възраст на 80 г., а обстоятелствата, за които свидетелства са се осъществили в 1 един изключително дълъг период от време, и е нормално да няма съвсем ясни и детайлни спомени. От неговите показания и показанията на св. С., се установява давността. Установява се, че имотът във времето е ползван за дворно място, а в момента се ползва като ливада. Освен това РС не е взел предид, че ответникът не ангажира доказателства, които да опровергават този факт. От експертното заключение се установява и къде точно попада имота владян от наследодателя на ищците. Неправилно съдът е посочил, че експертизата се опровергава от констативния протокол на общината за състоянието на имота, тъй като очевидно предвид датата на изготвянето им разлика от 5дни - е невъзможно да настъпи такава промяна във фактическото състояние на имота, каквото се твърди от ответника и каквото е констатирал експерта. Протоколът, изготвен от общината е във вр. с настоящото производство, и констатациите му не опровергават твърденията на ищците.

Ответникът не установи пречки за придобиване на имота по давност т.е. имотът да представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за което носи доказателствена тежест. По делото няма данни имотът да е внасян в ТКЗ и др. организации, да е бил отчуждаван или отнет неправомерно. Установено е от експертизата, че той никога не е внасян в ТКЗС или др. организации. Затова имототът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ и общината не може да го придобие по реда на 19 ЗСПЗЗ, в обхвата на която разпоредба се включват имоти, подлежащи на възстановявне по ЗСПЗЗ, но незаявени за възстановяваве. Акцентирано е, че заповед № РД 10-114/25.7.2008 г. на директора но ОДЗ, Благоевград, с която се одобрява протоколното решение № 7/22.7.2008 г. за имотите влизащи във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ няма доказателства да е влязла в сила, както и че няма твръдения да подлежи на предварително изпълнение. Моли решението да се отмени и се постанови уважаване на иска, както и им се присъдят направените разноски пред съдебните инстанции.

Ответникът оспорва жалбата. Сочи, че процесният имот е с неравен терен, не представлява дворно място, нито ливада, а е обрасъл със саморасли горски дървета и храсти, като в него липсват засадени овощни дървета и др. селскостопански култури. Законосъобразно РС е приел неоснователността на твърденията на ищците за осъществявано владение от 1958 г. Затова той представлява земеделска земя, за която са били налице предпоставките за включването й във фонда съгл. чл. 19 ЗСПЗЗ. Моли решението да се

2 потвърди.

Жалбата срещу подаденото решение е допустима – подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона срок. Решението на РС също е допустимо.

За преценка на доводите в жалбата, предвид събраните по делото доказателства, при съобразяване тезите на страните и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците Е. К. В., М. К. К.-В., и Н. К. К. са наследници /деца/ на К.Н. К., починал на 28.10.2021 г.

Ищците твърдят, че са собственици, всеки от тях на по 1/3 ид.ч. по наследство и давност на реално обособена част с площ от 2 330 кв. м., находяща се в северната част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., община П., местност Д.М., площ на целия имот 6 916 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, която реално обособена част е заснета с проектен идентификатор № ***.

От заключението на вещото лице се потвърждава, че процесният поземлен имот, който е заснет от ищците с проектен идентификатор *** по КККР с площ от 2 330 кв.м., е част от ПИ *** по КККР; и че имотът попада във включените земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от община П..

Изготвено е заключение от вещо лице, което е отговорило на поставените му въпроси след извършени справки в геокартфонда и в ОНС за архивните планове; АГКК за ПИ в рамките на района, нанесени в КККР, извършен оглед на място и геодезическо заснемане.

От заключението и от разясненията при изслушването му се установява, че по геодезическия и регулационен план от 1932 г. района, в който попада имота не е нанесен; по плана на водния синдикат, имотът също не е нанесен, но има нанесени съседни поземлени имоти.

По кадастралния и регулационен план /КРП/ 1962-1963 г. имотът е нанесен като ПИ 103 и ПИ 104, в рамките на околовръстния полигон /извън регулацията на селото/.

По този план и летене 1965-67 г., през 1970 г. е изготвена ЕТК

3

/едромащабна топографска карта/, която има за цел да нанесе всички картографски елементи и различните видове насаждения. В тази карта /ЕТК/ поземленият имот е нанесен, но без номер – нива и ливада, /между 2 слога /, като е бил пресечен през средата от преминаващ полски път.

По КРП 1983 г., процесният имот обхваща част от имот № 308, който е със статут на селскостопанска територия, а друга част в имот № 104, със статут на урбанизирана територия, /която се определя като неурегулирана/, което е онагледил в приложение 2 към заключението си, където с кръгчета е обозначил процесния имот.

Сочи, че на двата плана от 1963 г. и 1983 г. спорната реална част е била отдЕ. от целия имот с голям широк път.

Към заключението вещото лице е приложило извлечение от карти „Google maps“, въз основа на което категорично сочи, че през 2020 г. насажданията в процесната част са високостеблени - царевица, а не самозалесила се растителност.

Разяснява, че след като процесното място е заснето от старите кадастрални панове на населеното място, това означава че те са били урбанизирана територия, но неурегулирана в годините на нанасянето им в плана; в момента са земеделска територия и границата между кадастралната карта за урбанизираната територия и за земедската е границата на регулацията, с което обяснява, че се получава, веднъж процесното място да е било дворно място, а сега ливада, защото в кадастралната карта е земеделски имот.

Сочи, че процесната реална част е с белези на стари реални граници – от всякъде има ясно изразени слогове /дере, обрасло с млада гора и храсти/ и път от изток, като уточнява, че от север – има млада саморасла гора, от юг гъсти капинаци /саморасли храсти; и поради ограждането му от тези естествени реални граници, не се нуждае от друго ограждане; сочи, че той не е ограден с трайни материални граници т.е няма поставена ограда, освен от запад където има ограда на ПИ от регулацията.

Събрани са гласни доказателства, от които се установява, че имотът е владян от наследодателя на ищците от преди образуване на ТКЗС; не е внасян в ТКЗС или др. организация и никога не е изоставян, като е ползван от К. / наследодателят на ищците/, а след смъртта му през 2021 г. от дъщеря му Е. В., 4 която е ищца по делото. От неговите показания се потвърждат констатациите на вещото лице, че имотът е ограден с естествени реални граници /саморасли храсти; млада гора; дере/, освен поставената ограда от запад.

Това е видно от показанията на св. Г. С. – ***, който познава бащата на ищцата - К. и който сочи, че помни от 1968 г.; знае, че К. има имот от около 2 дка в м. Д.М.; че имотът е ограден с жива ограда- къпини тръни, а в западния край тЕ. ограда; сочи съседите му; че К. го е владял повече от 50 годии; садил го е до преди да почине с царевица, боб, картофи, домати, чушки, зеле, а след смъртта му Е. ползва имота; че имотът не е изоставян, сега е ливада и косят трева за животни; че в селото е образувано ТКЗС през 1955-57 г., но имотът не е внасян в ТКЗС; в имотът е имало колиба, но не може да каже да кога я е имало; К. и семейството му са гледали овце.

Показанията на другия доведен от ищеца свидетел Св. С., БлОС счита за ирелеванти, защото са за нива в м. Ч. т.е. не са за процесния имот, който е в м. Д.М..

Установява се, че на 17.12.1999 г. в Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към Общинска служба по земеделие гр. П., е открита партида за имот /част от който е процесния/ , представляващ нива с площ от 6 916 кв. м. в м. „Д. м.“ М., в която е отразено за собственик на имота Община П., придобит по ЗСПЗЗ/ЗВСГЗГФ, а за документ за собственост: Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно Решение на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № РД-10114/25.07.2008 г.

С цитираното протоколно решение № 7/22.07.20208 г. , представено по делото, е видно, че са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища /в община П., област Благоевград/, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр.13 от 2007 г. съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението, в което процесният ПИ е отразен с № 20112010.

Страните спорят за наличието на имота във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. предпоставките за включване на

В хода на настоящото производство Община П. е сформирала работна група, която е направила оглед на 05.05.2023 г. на процесния имот, констатациите, от който за състоянието му са обективирани в представения 5 по делото констативен протокол.

В протокола е отразено, че в имотът няма реално обособена част с площ от 2 330 кв.м., находяща се в северната му част, няма изпълнена ограда, която да отграничава такава /реално обособена част с площ от 2 330 кв.м./.

Групата установила, че целият земеделски имот не се обработва и не се ползва по никакъв начин, че имотът е обрасъл в гъста растителност, непроходим е и няма засяти селскостопански култури. В подкрепа на данните в протокола са приложил снимков материал /лист 78-83 от делото/.

По повод оспорването му са разпитани членовете на работната група, от показанията на които се установява, че отразеното е онова което са видяли на място, като за точното му местоположение са се ориентирали чрез служебния джипиес.

В тази връзка са показанията на Св. К.К., който работи като младши специалист архитектура и строителен контрол в ОА, П., и който сочи, че отшили на място;за установяване на координатите му са използвали служебен джипиес апарат; влезли вътре в имота; обходили целия имот, като няма вероятност да не са видели целия имот; процесната нива била трудно проходима, обрасла с храсти, дървета, треви; не е личало да е обработвана; била неоградена, нямало никакви огради, които да отграничават имота от останалата територия; нямало е участък, който да представлява ливада Св. Н. Г. – работи като младши специалист строителен контрол в ОА, П., сочи, че бил с колегата К. К. и техника на района по повод гражданското дело с цел да установят състоянието на имота; не може да различи къде е границата на големия имот и на претендираната реална част; всичка в имота било обрасло с трева; имало гъста растителност, стари дървета, камъни, храсти, бабуни по терена; не е имало плодни дръвчета; не може да каже дали имота се обработва или е бил доскоро обработван; не е видял да е обозначен или ограден терен по някакъв начин; цялата площ, която гледали била еднотипна- обрасла с дървета и храсти; за местонахождението на имота са се ориентирали със служебния джи пи ес; не е видял пространство от 2 дка, което да е било само с трева.