Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7130 от 26.06.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1018/2025
Вид
Решение № 7130
Подписан
26.06.2025
В сила
26.06.2025
Състав
Искрена Димитрова, Елена Янакиева, Ивета Пекова

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.116, ал.7 · Закон за енергетиката
  • чл.206, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т.24 · Закон за енергетиката
  • чл.1, ал.2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.24, т.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.26, ал.3, изр.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.60а, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7130

Варна, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20257050701018 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез гл.юрк.Т. Б., против Решение № 337/13.03.2025г. на Районен съд – Варна, XIII-ти състав, постановено по АНД № 5103/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 21/17.04.2024г., с което за нарушение на чл.88, ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014г. /отм./ и на основание чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е наложена имуществена санкция, в размер на 10000лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1560лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че съдебният състав не е направил подробен анализ на действащата към момента и към момента на извършване на нарушението нормативна уредба, и така е достигнал до погрешни изводи, довели до процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. По подробни съображения в жалбата оспорва решаващите мотиви на ВРС, според които АНО не е следвало да извършва преценка за редовността на направеното искане, както и че към датата на извършване на нарушението, разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ не е предвиждала налагането на санкция за нарушение по чл.88, ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014г. /отм./. Твърди, че нарушението е описано с всички съставомерни признаци и е квалифицирано правилно, както и че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. Сочи, че Наредба № 6/24.02.2014г. е приета на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.2014г. на ДКЕВР и това изрично е посочено в § 4 от ПЗР на Наредбата, съответно, правилен е извода на наказващия орган, че разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (в новата редакция, в сила от 13.10.2023г.) се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Д. Д., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Иска отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на наказателното постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез адв.А. Т., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх. № 40634/08.05.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.Х. И., който оспорва жалбата и поддържа отговора по нея. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С Решение № 13729/19.12.2024г. по КАНД № 2560/2024г., Варненският административен съд, III-ти тричленен състав, е отменил Решение № 1094/03.09.2024г. по АНД № 2376/2024г. по описа на ВРС – с което е било отменено НП № 21/17.04.2024г. на Председателя на КЕВР, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Касационната инстанция е приела, че за да отмени наказателното постановление, въззивният съд неправилно е счел за приложима единствено действалата към датата на нарушението редакция на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ и неоснователно е пренебрегнал редакцията на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ /ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г./, явяваща се безспорно по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН, приет до влизане в сила на наказателното постановление и предвиждащ по-нисък размер на минималната санкция. На следващо място твърди, че макар да е приел безспорна установеност на нарушението, районният съд, който е инстанцията по същество, не е изложил подробни мотиви за това. Необсъждането на спора по същество и липсата на правни изводи относно съставомерността на нарушението, препятства дължимия касационен контрол по чл.218 АПК, вр. чл.63в ЗАНН. Отделно, макар в условията на евентуалност, ВРС неправилно е приел, че са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. За изпълнение на горните указания по тълкуване и прилагане на закона, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

При новото разглеждане на делото, от фактическа страна ВРС е приел за установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД има издадена лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Във връзка със Заповед № З-Е-234/02.08.2023г. на председателя на КЕВР, служители на Комисията извършили проверка, при която установили, че дружеството не е уведомило в срок до 15.11.2022г. „ИЗИДА“ ООД за това, че представените от него документи към искане № **********/08.11.2022г. за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ (с мощност 30кW) към електроразпределителната мрежа, са непълни или не отговарят на изискванията. С писмо изх.№ 6319096/20.01.2023г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, на основание чл.88, ал.5 от Наредба № 6 /отм./, изискало от „ИЗИДА“ ООД допълнителна информация във връзка с подаденото искане – да представи схема на разположение на стринговете на централата в имота, съобразно представената скица и застрояването в нея. Поради неспазване на срока за даване на указания по чл.88, ал.5 от Наредба № 6, било прието, че дружеството е извършило нарушение на същата разпоредба, за което следва да се санкционира на основание чл.60а, ал.1 ЗЕВИ, който се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН. За нарушението бил съставен АУАН № Е-КРС-10/23.01.2024г., а въз основа на него било издадено НП № НП-21/17.04.2024г.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН, но при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. На първо място ВРС е приел, че АНО не е следвало да извършва преценка за редовността на заявлението, т.к. предвид систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.88 от Наредба № 6, очевидно в случая се касае за нередовно такова, т.к. не е било придружено от схема на стринговете на централата в имота. Поради липсата на такава схема към искането, без която не би могло да се изготви становище за присъединяване на обекта, разпределителното дружество е изпратило писмо до заявителя, с което му е указан 33-дневен, вместо 30-дневен срок по чл.88, ал.6 от Наредбата. В АНП и по делото липсвали доказателства за датата на връчване на писмото от 20.01.2023г., но може да се предположи, че непълнотите в заявлението не са отстранени в срока по чл.88, ал.6 от Наредбата. Вместо това, дружеството сезирало КЕВР с жалба, която станала повод за проверката в случая. Според ВРС, 30-дневният срок за произнасяне със становище, изобщо не е текъл в рамките на указания 33-дневен срок, като поради непредставяне на изисканата схема е имало основание за прекратяване на процедурата на основание чл.88, ал.7 от Наредбата. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба досежно непосочване на дата на извършване на нарушението и на чия територия се намира процесния обект. Доколкото „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е приело за разглеждане подаденото искане, очевидно е преценило същото за нередовно, но не е съобразило предписания в чл.88, ал.5 от Наредба № 6 седмодневен срок, поради което процесното нарушение е налице от материална страна. За основателно е прието оплакването за неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ, т.к. в редакцията към извършване на нарушението, същата не е предвиждала налагането на санкция за нарушение на чл.88, ал.5 от Наредбата.

Така постановеното решение е неправилно.

Същото е постановено при неизпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция с Решение № 13729/19.12.2024г. по КАНД № 22560/2024г. и при неправилно приложение на закона.

В АУАН и в НП изрично е посочено, че в случая е налице нарушение на разпоредба на подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за енергията от възобновяеми източници, а именно чл.88, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, с което е осъществен съставът на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр.86 от 2023г.), който се явява по-благоприятен закон от чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Двете норми са посочени чрез обвързване една с друга, което не е съобразено от ВРС. В този смисъл са били и указанията на Административен съд – Варна в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане. Изрично в мотивите на решението е посочено, че са налице основания за приложение на чл.3, ал.2 ЗАНН, и вместо да се съобрази с така дадените указания, съставът на ВРС е повторил мотивите от отмененото решение.

Противно на приетото от ВРС, приложената от АНО разпоредба на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ, в редакцията към ДВ, бр.86/2023г., стриктно кореспондира с установените и безспорни по делото факти.

Съгласно чл.60а, ал.1 ЗЕВИ, в редакцията до 12.10.2023г., на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл.26, ал.3 или чл.31, ал.10, се налага имуществена санкция в размер от 10000 до 50000 лв.

Според чл.26, ал.3, изр.1 ЗЕВИ, в редакцията до 12.10.2023г., за обектите по чл.24, т.1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.

Съгласно чл.24, т.1 ЗЕВИ, в редакцията до 12.10.2023г., това са енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

За неуредените в ЗЕВИ въпроси, се прилага Законът за енергетиката /ЗЕ/ – чл.1, ал.2 ЗЕВИ.

Съгласно чл.206, ал.1 ЗЕ, на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20000 до 1000000лв.

Съгласно чл.88, ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, операторът на разпределителната мрежа в 7-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането.

В случая е безспорно, че санкционираното дружество е „енергийно предприятие“ по смисъла на § 1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и че не е уведомило в 7-дневния срок (до 15.11.2022г.) „ИЗИДА“ ООД за допусната непълнота по подаденото от него искане № **********/08.11.2022г. за присъединяване на ФЕЦ. Уведомяването е извършено след изтичане на този срок, с писмо № 6319096/20.01.2023г. При тези факти правилно е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.88, ал.5 от Наредба № 6, което към този момент е подлежало на санкциониране по реда на чл.206, ал.1 ЗЕ.