Решение № 49 от 14.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100502735 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба на „Дженерали Застраховане“АД , ЕИК 030269049, срещу определени по изп.д.№ 20218950401983 на ЧСИ Людмилр Станев рег.№ 895, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Счита постановлението за незаконосъобразно по съображения ,че взискателят е адвокат, който при образуване на изпълнителното дело ползва услугите на друг адвокат, в нарушение на изискването на чл. 3 от ГПК за упражняване на процесуалните права съобразно добрите нрави. Създадената порочна практика има за цел заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителен процес, което според жалбоподателя е в разрез с Етичния кодекс на адвоката. Излага възражение за недействителност на сключения между адвокатите, на основание чл.26,ал.1, предл.3-то ЗЗД / накърняване на добрите нрави/ във връзка с чл. 3 от ГПК. Поради изложеното претендира отмяна на постановлението за дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, и на това основание за преизчисляване на дължимата такса по чл.26 от ТТР по ЗЧСИ. Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски - такси и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят Р.Р., чрез процесуалния представител адвокат С.Т., представя писмено становище с възражения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е администрирана с копие изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител по възраженията на жалбоподателя, на основание чл. 436, ал.3 ГПК.

Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира :

Изпълнителното производство е образувано по молба от Р. В. Р., чрез адвокат С.Т., съобразно представен изпълнителен лист за сумата 348.86лв., представляваща присъдени съдебни разноски с решение № 261872/ 8.6.2021г. по гр.д.№ 15320/ 2020г. на Районен съдВарна. С молбата по чл.426, ал.1 ГПК е направено искане за присъждане на съдебни разноски по изпълнителното дело. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 200лв. Има силата на разписка в 1 частта, в която е удостоверено заплащане на сумата с подписите на договарящите страни.

Длъжникът„Дженерали застраховане“ АД , е уведомен с покана за доброволно изпълнение изх.№16149/ 26.07.2021г. за размера на задължението по ИЛ, разноски по изпълнителното дело- 200лв., такси по ТТР към ЗЧСИ- 156.17лв., дължими към 09.08.2021г.

Поканата е връчена с обратна разписка на 27.07.2021г.

С молба вх.№ 17565/ 03.08.2021г. дружеството е възразило срещу разноските за адвокатско възнаграждение по съображения, идентични на изложените в жалбата. Молбата е оставена от ЧСИ без уважение, съгласно съобщение из.№ 17547/ 11.08.2021г., връчено с обратна разписка на 13.08.2021г.

Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна в изпълнителното производство, срещу подлежащо на оспорване действие на съдебния изпълнител, на основание чл.435,ал.2, т.7 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Длъжникът дължи заплащане на всички разноски по изпълнението, на основание чл.79 от ГПК, освен в изрично посочените случаи: по т.1- когато делото се прекрати съгласно чл. 433, поради плащане направено след започване на изпълнителното производство; по т.2- когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; по т.3- когато направените от взискателя разноски за изпълнителни способи, които не са приложени. Възражението на длъжника за прекомерност на разноските е основание за разглеждане на искането при условията на чл.78, ал. 5 от ГПК.

Възражението на длъжника, че разноски за адвокатско възнаграждение изначално не се дължат, когато взискателят е лице, упражняващо професията на адвокат, и претендираните в конкретното изпълнително производство представляват злоупотреба с право, не може да бъде споделено.

В гражданския процесуален закон липсва норма, ограничаваща кръга от лицата, които могат да ползват квалифицирана правна помощ в съдебните производства, без значение на вида им- искови, обезпечителни или изпълнителни. При упълномощаване на адвокат от лице, придобило юридическа правоспособност, се прилагат общите правила на ГПК, Глава пета „ Страни. Представителство“, чл.32-26. Допълнителен аргумент за този извод е разпоредбата на чл.38,ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, предвиждащ възможност на адвокат да оказва безплатна правна помощ и съдействие на друг юрист, която е по преценка на осъществяващия правната защита и съдействие.

В случая представеното пълномощно отговаря на формалните и съдържателни изисквания на закона. Договорено е възнаграждение за образуване и защита по изпълнителното дело, което е под нормативния минимум по чл.10,т.1 и т. 2 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения По изложените съображения приема, че сключеният от взискателя, който по професия е адвокат, договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение, не презюмира недобросъвестно упражняване на адвокатските права и накърняване на добрите нрави , на основание чл. 26, ал.1 ЗЗЗ вр. чл. 3 от ГПК.

Предвид неоснователността на жалбата

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК 030269049, срещу определените в покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 20218950401983 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с район на действие ВОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3