Определение № 3479 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3479 гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Ваня Атанасова

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002103039 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца по първоначалния и ответник по насрещния иск К. М. М., чрез адв. С. Ц., против решение № 1528 от 12. 12. 2022 г. по гр. д. № 2375/2022 г. на САС, потвърждаващо решение № 261930 от 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 16961/2019 г. на СГС, ГО, 22 състав, с което: а/. е отхвърлен предявеният от К. М. М. против Столична Община, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на общината, че ищецът е собственик, на основание договор за покупкопродажба на недвижим имот от 06. 04. 2010 г., сключен с нотариален акт № 150, том I, рег. № 2479, дело № 125/2010 г. на нотариус Г. Й.-Д., рег . № 343 НК, на апартамент № *, с площ от 92, 18 кв.м., находящ се на етаж *, във вход *, блок *, с адрес [населено място], [улица], заедно с избено помещение № * със застроена площ от 5, 97 кв.м., заедно с принадлежащите 1,234% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място]; б/. е уважен предявеният от Столична Община против К. М. М. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено между страните, че Столична община е собственик, на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и влязло в сила на 05. 02. 2003 г. решение по а. х. д. № 1978/2001 г.

1 на СГС, III – E отделение, на описания апартамент и К. М. М. е осъден да предаде на Столична община владението върху същия.

Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, при необоснованост на фактическите изводи, в противоречие с чл. 4, 5 и 7 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, чл. 113 ЗС, чл. 79 ЗС. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му, уважаване на положителния установителен иск за собственост и отхвърляне на насрещния ревандикационен иск.

Подаден е отговор на касационната жалба от Столична община, чрез гл. юрисконсулт А. Г., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

По делото е установено от фактическа страна, че Й. М. е бил собственик на имот пл. № ***, с площ от около 965 кв.м, в кв. *** по плана на [населено място], на основание договор за продажба, сключен с н.а. № 76/02.08.1929 г., и по регулация (н.а. № 5/16. 10. 1945 г.). С решение по гр. д. № 2646/1966 г. на СРС, постановено в делбено производство, в дял на Й. М. е поставена двуетажната жилищна сграда откъм улицата, дъсчена барака откъм улицата и 84.80/100 ид.ч. от дворното място от 965 кв.м., а в дял на дъщеря му А. М. – другата жилищна сграда в двора, заедно с бараката-работилница, тухлена барака и с 15.20/100 ид.ч. от дворното място. През април 1977 г., с н.а. № 98/77 г., Й. М. дарява на сина си М. М. 1/3 идеална част от получения при делбата имот и сгради.

През 1981 г., със заповеди № № РД-34-530/11. 02. 1981 г. по чл. 98 ЗТСУ /отм./, РД-35-1629/18. 05. 1981 г. по чл. 100 ЗТСУ /отм./, РД-35-1628/18. 05.

1981 г. по чл. 100 ЗТСУ /отм./ и заповед № РД-35-1628/18. 05. 1981 г. е отчужден имот пл. № ***, с площ от около 965 кв.м., в кв. 197 по плана на [населено място], от съсобствениците Й. Й. М., А. Й. М. М. Й. М., за улица, учебно-технически център на СБА, зеленчуков пазар, шумни битови услуги, 2 вторични суровини и автомивка. Тримата съсобственици са били обезщетени с жилища в новострояща се сграда на ЖСК „Октомврийска революция“– [жилищен адрес] кв. 297,[жк]. Й. М. е бил обезщетен с едностайно жилище, А.

М. – с тристайно жилище, праводателят на ищеца М. М. – с тристайно жилище, представляващо процесния апартамент № ***, във вх. *** на новостроящата се жилищна сграда – блок ***.

Стойността на предоставените в обезщетения жилища са определени на 11380 лв. (едностайното жилище на Й. М.), 21092 лв. (тристайното жилище на А. М.) и 21515 лв. (тристайното жилище на М. М.).

Оценките на идеалните части от отчуждавания имот са определени в следните размери: идеалната част на Й. М. е определена на стойност 13304 лв., идеалната част на М. М. – на стойност 5661,27 лв., а идеалната част на А. М. – на стойност 11312 лв. Тези суми са били изплатени на Й., А. и М. М. и отчужденият имот е актуван като държавна собственост.

Двама от отчуждените собственици са доплатили със собствени средства стойността на отстъпените им в обезщетение жилища - М. М. е доплатил 15812, 73 лв., през време на брака си със С. М., а А. М. е доплатила 13897 лв., като не е имало суми за доплащане от отчуждения съсобственик Й. М..

С н.а. № 60/28. 01. 1987 г., издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, М. Й. М., е придобил процесния апартамент. С н.а. № 58/1987 г., издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, А. М. е придобила предоставения й като обезщетение апартамент. С н. а. № 51/1987 г., издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, наследниците на Й. М. са придобили собствеността върху предоставения на Й.

М. като обезщетение апартамент.

Й. М. умира на 19. 03. 1996 г. и оставя за наследници съпругата си Б. И. М. и децата си А. Й. Н. и М. Й. М..

С решение по а.х.д. № 1978/2001 г. на СГС, III – Е отд., влязло в сила на 05. 02.

2003 г., е отменено, по искане на Б. М. (наследник на Й. Й. М.), А. М. и М. М.

(в лично качество и като наследници на Й. Й. М.) отчуждаването на реална част от 530 кв.м. от отчуждения имот пл. № ***, кв. ***, с площ от около 965 кв.м, по букви АБДЕА от скица на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението, и върху тази реална част от 530 кв.м. е възстановена собствеността на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

С решение № 1001 от 18. 12. 2009 г. по гр. д. № 2758/2008 г. на ВКС, 4 г.о., 3 след частична отмяна на въззивно решение от 08. 01. 2008 г. по гр. д. № 1566/2007 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М. Й. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за признаване за установено, че общината не е собственик на 15812/21515 ид.ч. от процесния апартамент, както и предявеният от А. Й. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за 13897/25209 ид.ч. от апартамента, предоставен като обезщетение на А. М.. Въззивното решение е потвърдено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 13. 03. 2007 г. по гр. д. № 7226/2005 г. на СРС, 39 състав, в частта, с която предявеният от М. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен за останалите идеални части от процесния апартамент (т.е. за 5703/21515 ид.ч.), както и в частта, с която предявеният от А. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен за останалите идеални части от процесния апартамент (т.е. за 5703/21515 ид.ч.). В мотивите към решението е прието, че общината е придобила собствеността върху двата апартамента по силата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

С нотариален акт № 150/6. 04. 2010 г. М. М. продава на ищеца К. М. М. процесния апартамент.

При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният от К.

М. срещу Столична община положителен установителен иск за собственост, основан на покупко-продажба, е неоснователен. Договорът за покупкопродажба, сключен с н.а. № 150/6. 04. 2010 г., не е породил вещноправно действие, тъй като продавачът М. М. не е бил собственик на прехвърления имот – с отмяната на отчуждаването на реална част от 530 кв. м. от имот пл. № ***, кв. *** по плана на [населено място], отстъпеният като обезщетение апартамент е станал общинска собственост, на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

Предявеният от Столична община против К. М. насрещен иск по чл. 108 ЗС е приет за основателен. Общината е станала собственик на апартамента на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За неоснователно е прието възражението на ответника по насрещния иск по чл.

79, ал. 2, евентуално – чл. 79, ал. 1 ЗС. Изложено е, че с оглед пар. 1, ал. 1 ЗД ЗС, давността върху имоти частна държавна и частна общинска собственост спира да тече до 31. 12. 2022 г., а решение № 3/24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 4 г. на КС на РБ, обнародвано на 4. 03. 2022 г., действа от влизането му в сила, съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. Спирането на давностния срок е попречило на ответника по насрещния иск да придобие вещни права на заявеното оригинерно основание. Ответникът по насрещния иск упражнява фактическа власт върху апартамента без основание, поради което следва да бъде осъден да предаде на общината владението върху същия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1/. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

2/. Налице ли е допустима процедура по чл. 1 – чл. 4 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, когато един от молителите не е собственик или съсобственик на имота, предоставен като обезщетение?

3/. Налице ли е допустима процедура по чл. 1 – чл. 4 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, когато с един от обезщетените имоти е била извършена валидна разпоредителна сделка и то в периода преди депозиране на молбата за отмяна на отчуждаването? Води ли до такъв съществен порок на акта за отмяна на отчуждаването (в случая на решението на СГС) – нищожност/недопустимост или др., който следва да бъде възприет от страна на настоящия съд, при постановяване на крайния съдебен акт? Следва ли ВКС да следи служебно за нищожността на съдебни решения, постановени по административни дела?

4/. В кой момент се приема, че е налице завършен фактическият състав на реституцията – от постановяване на решението, с което се уважава молбата за отмяна на отчуждаването или от момента на двустранно предаване на обезщетените и отчуждени имоти?

5/. Може ли да се приеме, че е налице завършен фактически състав на реституцията или не в случаите, в които един от молителите по молбата за отмяна на отчуждаването не е бил собственик към депозиране на молбата по чл. 4 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

6/. Какъв ще бъде правният резултат в случай, че част от обезщетените имоти с една заповед за обезщетение бъдат възстановени в патримониума на Столична община, а други не? Този резултат ще доведе ли до възстановяване на отчуждения имот в полза на всички молители или не?

5

7/. Ще бъде ли изпълнена целта на реституционния закон в случаите, когато за един от обезщетените собственици или негов правоприемник съществува потенциалната възможност да загуби правото си на собственост върху процесния имот, а от друга страна съществува правна пречка и не би могъл да получи съответната част от отчуждения имот поради факта, че за да настъпи ефектът на отмяната (отчуждените собственици да получат обратно собствеността си), то всички обезщетени лица следва да предадат на Столична община получените в обезщетение имоти – обстоятелство, което е невъзможно в конкретния случай?

Първият въпрос е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС – решение № 344 от 21. 09. 2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 127 от 05. 04. 2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 554 от 08. 02. 2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 194 от 18.