Решение № 74 от 14.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. П.а Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Люб. Г. П. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600133 по описа за 2022 година С присъда № 5/10.05.2021 год. постановена по НОХД № 252/21 год.

Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия В. Т. Т., със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 22.09.2015 г. в община Несебър, област Бургас, на републикански път I-9 (Европейски път Е87), в района около 198 км, преди кръстовище за ресторант „Ханска шатра“, при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № В ... РС, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Варна, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, при което лекият автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар с насрещно движещия се в посока от гр. Варна към гр. Бургас лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № А .. КХ, управляван от А.З. Р., ЕГН **********, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А.З. Р., настъпила на 23.09.2015 г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, гр. Бургас, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и 1

ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът ЛИШИЛ на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия В. Т. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В.Т. да заплати направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 7620.38 лева, от които 1795.98 лева да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР гр. Бургас, а 5824.40 лева – по сметка на Окръжна прокуратура гр.

Бургас.

ОСЪДИЛ подсъдимия В. Т. Т. да заплати на Г. Д. Р., ЕГН ********** и на ИВ. АЛ. Р., ЕГН **********, сумите по 100 лева за всеки от тях, представляващи направени разноски по делото.

Постановил по отношение на веществените доказателства - 8 бр. оптични носители - дискове, да останат приложени по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия В. Т.

Т., който я обжалва със съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят претендира намаляване на двете наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, които намира за явно несправедливи и завишени.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. К. представя удостоверение №781/19.07.22г. на ОД МВР - Варна относно справка за допуснати нарушения по ЗДвП.

Представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас заявява, че намира жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна.

Сочи, че по делото няма спор относно фактическата обстановка, правната квалификация и доказаност на обвинението. Навежда довод, че първата инстанция е приложила института на съкратеното съдебно следствие, поради признаване от подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт, които са подкрепени от всички доказателства по делото, включително и заключенията на назначените експертизи. Намира за безспорно установено, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал движението на управлявания от него автомобил, поради което е навлязъл в насрещната лента за движение, блъснал е автомобила на пострадалия и по непредпазливост е причинил смъртта му.

Намира, че решаващият съд правилно е определил размера на наказанието лишаване от свобода, като е съобразил превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства - малко над долната граница - две години и шест месеца, което редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК е определил на една година и осем месеца, както и правилно е определил наказанието лишаване от право да управлява МПС. Счита, че правилно е приложен института на условното осъждане. По жалбата на подсъдимия излага съображения, че престъплението е с висока степен на обществена опасност, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и от страна на лекарите, които са лекували пострадалия. Сочи, че освен смъртта на пострадалия са причинени още три леки телесни повреди и щети по двата автомобила.

Същевременно се позовава на смекчаващите отговорността обстоятелства напредналата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност, чистото съдебно минало, съжалява за извършеното, както и обстоятелството, че за 52 години стаж като водач на МПС има само едно нарушение на ЗДвП през 2015г., за което е санкциониран с фиш. Наред с това не намира, че са налице условията за приложение на чл.55 от НК, а допуснатото нарушение е грубо, съставомерният резултат е тежък. Моли за потвърждаване на присъдата.

Повереникът на частните обвинители – адв. Д. от БАК, моли за потвърждаване на присъдата.

Защитата на подсъдимия - адв.К., намира, че окръжният съд не се е съобразил в достатъчна степен с фактите по делото касаещи определяне на наказанието, а именно прекомерния срок на наказателното производство, който обезсмисля индивидуалната превенция. Сочи, че неправилно е приложен материалния закон, като съдът е трябвало при определяне на наказанието да се насочи към чл.55, ал.1 от НК вместо да приложи 58а от НК.

Навежда довод и че получената от пострадалия травма, довела до неговата смърт, е била трудно разкриваема, поради което не оспорва заключенитя на експертизите досежно липсата на лекарска грешка. Моли съда да наложи едно 3 по - леко и справедливо наказание.

Прокурорът прави реплика, като заявява, че решаващият съд е съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест изминалия дълъг период от датата на извършване на престъплението.

В дуплика защитата претендира съдът да съобрази неяснотата на правното положение на подсъдимия.

Подсъдимият Т. в своя защита се присъединява към становището на своя защитник и съжалява за случилото се.

В последната си дума подсъдимият Т. моли съда да намали наказанието, ако е възможно.

Въззивната жалба е подадена, съгласно чл.318 от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е процесуално допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в жалбата на подсъдимия, становищата на представителя на прокуратурата и на повереника на частното обвинение, и като съобрази приложените по делото доказателства, намира същата за неоснователна.

Бургаският окръжен съд е провел съкратено съдебно следствие, по реда на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения са прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдебното следствие е проведено при стриктно спазване на съответния процесуален ред, като съдът е изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е обстойно и задълбочено събраните в хода на ДП и приобщените по време на съкратеното съдебно следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено по делото, че подсъдимият В. Т. Т. е роден на ... г. в гр.Варна, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1970 г., с придобити категории: В, М и АМ.

На 22.09.2015 г. подсъдимият В.Т. управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № В ... РС по републикански път I-9 (Европейски път Е87) в 4 посока от гр. Бургас към гр. Варна. Превозното средство било собственост на Д.Н.В., с когото дъщерята на подсъдимия Д. Т.а била във фактическо съжителство и който бил баща на внука на подсъдимия – В.В., на 5 години. На предна дясна седалка в автомобила пътувал свидетелят Р.Ж., на задната седалка зад свидетеля се намирала св. Д. Т.а, а до нея на добре закрепено детско столче бил малолетният В.В.. Водачът и пътниците били с поставени обезопасителни колани. Около 13.58 часа лекият автомобил „Нисан“ се намирал на км 198 след к.к. „Слънчев бряг“. Времето било слънчево, сухо, видимостта - добра. Платното за движение било с широчина 7.0 метра, двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, разделени с единична непрекъсната линия М1. Пътната настилка била асфалтова, без неравности. От двете страни на платното за движение имало банкети, покрити с чакъл, широки 1.3 – 1.5 метра, а след тях – гъста растителност, която ограничавала видимостта в различна степен.

Преди кръстовището за заведението „Ханска шатра“, общ. Несебър, отдясно на банкета по посоката на движение били разположени един под друг пътни знаци А1 „Опасен завой надясно“ и А26 „Кръстовище с път без предимство“. Лекият автомобил „Нисан“ подминал пътните знаци и навлязъл в десния завой, който бил с наклон за изкачване и с радиус около 111.7 метра, определен по непрекъснатата разделителна линия на пътя. Скоростта на движение на автомобила в този момент била около 62 км/час, при която опасната му зона за спиране била 40.40 метра и се изминавала за около 3.5 секунди. Подсъдимият Т. не контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство, поради което, когато навлязъл в завоя, автомобилът внезапно се отклонил наляво от лентата си за движение, пресякъл непрекъснатата разделителна линия и навлязъл в лентата за насрещно движение.

По същото време в обратна посока по главен път І-9 от гр. Варна към гр. Бургас се движел лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № А ... КХ.

Автомобилът бил управляван от А.З. Р., ЕГН **********, а до него, на предна дясна седалка пътувала съпругата му Г.Р.. За движещите се в тази посока автомобили имало поставен пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от 40 км/час“. Скоростта на движение на л.а.

„Фолксваген“ била около 55 км/час, а опасната му зона за спиране – 33.80 метра и се изминавала за около 3.2 секунди. При навлизането на лекия 5 автомобил „Нисан“ в лентата за насрещно движение разстоянието между двата автомобила било около 15 метра. Това разстояние било значително помалко от сбора на опасните им зони за спиране (74.20 метра), поради което произшествието било непредотвратимо. Последвал челен кос удар между автомобилите. Мястото на удара било в лентата за движение на лекия автомобил „Фолксваген“, на около 2.50 метра вляво от дясната ограничителна линия на платното за движение в посока гр.Бургас. След удара л.а.

„Фолксваген“ бил изтласкан вдясно към банкета, завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка на 180 градуса и спрял на тревистия терен.

Другият автомобил спрял косо около средата на пътя. Непосредствено след произшествието подсъдимият Т. и пътниците в лекия автомобил „Нисан“ излезли от колата. В.Т. и св. Р.Ж. изпитвали силни болки в гърдите, като подсъдимият седнал в близост до автомобила. Трима мъже от други автомобили, спрели недалеко от местопроизшествието, помогнали на св. Г.Р. да излезе от л.а.„Фолксваген Поло“. След това двама от мъжете, единият от които бил свидетелят С.А., отишли при водача на автомобила, откопчали предпазния колан и наклонили седалката му назад. Водачът А. Р. бил в безсъзнание и с получени множество травматични телесни увреждания, едно от които било вътрешно разкъсване на слезката, без да е било налично разкъсване на капсулата на слезката към този момент. Свидетелката Г.Р. започнала да му прави сърдечен масаж и го напръскала с вода. Р. започнал да диша. Междувременно свидетелката Н.А., дъщеря на св. С.А., се обадила на телефон 112 и уведомила за случилото се. На местопроизшествието пристигнали свидетелите А.И. - младши автоконтрольор, и К. П. – младши инспектор при РУП - Несебър. В 14.22 ч. те изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510 с № 0065, който отчел 0.00 промила в издишаниявъздух. Впоследствие подс. Т. бил отведен в ЦСМП - гр.