Определение № 3787 от 29.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3787 гр. София, 29.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002104741 по описа за 2023 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. М. срещу решение № 1034 от 26.07.2023 г. по в. гр. д. № 158/2023 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 263089 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 958/2019 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от И. П. Н. срещу касатора М. установителен иск с правно основание чл. 42, ал.

2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба от 30.05.2018 г. на недвижим имот – офис № 2, преустроен в кафе – бар, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет.

..., сключен с нотариален акт № ........, том......., рег. № ........, дело № ......... на Нотариус А. Ш., с рег. №......... към НК и район на действие – СРС, между И. П. Н. като продавач, чрез пълномощник М. В. В., и Д. Й. М. като купувач, поради липса на представителна власт на пълномощника, действал от името на продавачката.

Касаторът - ответник поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Навежда, че то е недопустимо, тъй като за да се произнесе по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да е сезиран с иск за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, а в настоящия случай липсва такъв иск. Твърди, че въззивният съд неправилно е възприел приетите по делото графологични експертизи, като е иззел функциите на вещите лица, определяйки сам кои са найхарактерните устойчиви признаци на почерка на ищцата и приемайки, че са налице съществуващи различия в почерка и подписа й, при положение, че за такива фактически изводи се изискват специални знания, каквито съдът не притежава. Освен това такива 1 различия не са установени от тройната графологична експертиза, допусната от апелативния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК след оспорване на единичните графологични експертизи, приети от първоинстанционния съд. Поддържа, че въззивният съд е извършил нарушение на процесуалните правила на ГПК – чл. 195, чл. 267, ал. 2 и чл. 266, ал. 3 ГПК, недопускайки своевременно поискани доказателства от значение за правилното изясняване на предмета на спора, включително свидетелски показания на свидетели - очевидци, както и относимата прокурорска преписка в цялост, в която се съдържа заключение също на тройна графологична експертиза, даващо категорично становище, че подписът и имената в процесното пълномощно са изписани от ищцата. Моли обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде постановен нов, с който предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът - ответник навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е и в правомощията на съда ли е /допуснал тройна експертиза по въпрос, по който е приел, че са необходими специални знания/ да извършва преценка, че заключението по тройната СГЕ е необосновано, тъй като не са обсъдени „различията в натиска и изписването на текста и подписите в процесните пълномощни“, както и, че не са обсъдени „съществуващите различия в почерка и подписите на процесните пълномощни и сравнителните образци, които различия са описани в другите две експертизи и се установяват от приложения сравнителен материал“, при положение, че тройната експертиза не установява наличие на такива различия? Изписването на текста и подписите индивидуален характерен белег ли е при индивидуализиране и определяне авторство на подпис и почерк? Излиза ли извън правомощията си въззивният съд, преценявайки, че тройната експертиза е обсъдила не най-характерните устойчиви признаци на почерка на ищцата, и не са коментирани съществуващите различия в посочените от единичните експертизи признаци относно писмените навици на ищцата в процесните пълномощни?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 72 от 11.05.2016г. по гр.д.

№5936/2015 г. на ВКС, ГК и решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д.№7298/2014 г. на ВКС, ГК;

2. „Налице ли е необосновано заключение по допусната тройна графологична експертиза, поради обстоятелството, че въззивният съд в решението неправилно приема, че в това заключение не са обсъдени „съществуващи различия в почерк и подпис“, каквито са посочени в първоначалните единични експертизи, след като тройната експертиза не установява такива различия?“;

3. „Необосновано ли е заключението по тройната съдебно-почеркова експертиза, при положение, че експертите аргументирано и подробно изследват процесните пълномощни и положени подписи и имена на ищцата, излагат подробни съображения относно общи и индивидуални белези, за да стигнат до крайното си заключение? Необосновано ли е това заключение, само поради обстоятелството, че не намира разлики в различни елементи, 2 натиск, изписване и т.н., каквито са посочени в първоначалните единични експертизи? Може ли да се приеме за необосновано заключение по тройна СГЕ, което подробно е изследвало съвпадения по общи и частни (характерни) признаци - форма, продължителност на движение, посока, количество и т.н. на различни елементи на почерк и подпис в изследваните обекти - само поради обстоятелството, че съдът преценява, че има „различия в натиска и изписването на текста и подписите в процесиите пълномощни спрямо сравнителните образци“?;

4. „Допустимо ли е и в правомощията на съда ли е да преценява заключението на тройната СГЕ, като преценява дали са налице различия в различни елементи на почерк и подпис, дали са обсъдени такива различия, въпреки, че самата експертиза не намира различия, да дава оценка за тройната графологична експертиза по критерии, за които трябват специални знания, поради което е и допусната същата? Излиза ли извън правомощията си въззивният съд при определяне кои са характерни признаци на подпис и почерк; и може ли да определя дали са налице различия в определени елементи на букви и др.?“;

5. „При противоречиви заключения по СГЕ следва ли съдът в решението си да изложи мотиви кое приема и кое не, като прецени всестранно и пълно експертизите с другите доказателства по делото?“, като за въпроси от 2-ри до 5-ти поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 348/16.11.2015 по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 248/16.11.2015 по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 57/8.05.2014 г. по гр. д.

№ 7493/2013 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, Първо г.о. и т.19 ТР 1/4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС;

6. „Допустимо и обосновано ли е въззивният съд да приеме, че първоначалните две съдебнопочеркови експертизи дават еднакво заключение, след като първата единична експертиза приема, че имената и подписите на процесните пълномощни вероятно не са изпълнени от лицето, поради което, при оспорване, е допусната повторна единична експертиза, която приема, че тези имена и подписи не са изпълнени от лицето?“;

7. „Налице ли е нарушение и допустимо ли е съдът в обжалвания акт да възприема заключение на вещо лице, което е работило само по копия на изследваните пълномощни, като при направени своевременно възражения пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба, САС не е взел предвид тези възражения относно искане за отвод и заменяне на вещото лице с друго, а е възприело второто дадено заключение от вещото лице Ц.? Налице ли е предубеденост и основание за отвод на вещото лице пред СГС, работило по повторната единична съдебно-почеркова експертиза, като при второто дадено от нея заключение преповтаря първото си заключение от 18.03.2022г., дадено само по копия на оспорените пълномощни? Процесуално нарушение ли е и обосновано ли е възприемането на заключението на вещото лице Ц. от САС, предвид направените възражения и искания за отвод, и кредитирането му пред тройната съдебно- почеркова експретиза, която дава категорично заключение, обратно на даденото от вещото лице Ц.? Следва ли въззивният съд да се произнесе по направените възражения във въззивната жалба относно 3 предубедеността и правилността на заключението на в.л. Ц., и следва ли въззивният съд да се произнесе по искането за отвод на вещото лице - чл. 196, ал. 1 вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, относно липсата на безпристрастност на вещото лице?“, за който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 79/10.09.2010 г. по т. д. № 628/2009 г. на ВКС, II т.о.;

8. „Следва ли при констатиране на необоснованост на тройната графологическа експертиза от въззивния съд, той да назначи повторна тройна експертиза със същите задачи, респективно докъде се простират правомощията на съда сам (без да назначава повторна експертиза) да извърши преценка за правилността и обосноваността на тройната експертиза?

Длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна тройна експертиза, в случай, че приеме, че първата тройна експертиза е непълна или необоснована и да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, в случай, че по делото са налице три заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос?“, който счита за разрешен в противоречие с решение № 24 от 23.04.2020 г. по т. д. № 437/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о. и решение №145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013г. на ВКС, IV г.о.;

9. „Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертното заключение по тройната СГЕ е необосновано - да се лиши от специалните знания на експертите, като ингорира и не кредитира тази експертиза, или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна, при положение, че са налице противоречащи си заключения по три различни СГЕ?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 185 от 26.01.2018 г. по т. д.

№154/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 5936/2015 г. на ВКС, ГК и решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. №7298/2014 г. на ВКС, ГК.

10. „При наличие на противоречиви констатации на три, приети по делото съдебнопочеркови експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите са оспорени от едната от страните и следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното и въззивното производства, противоречащи си експертни заключения относно авторството на положени подписи и имена в оспорените пълномощни? Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че тройната експертиза е необоснована - да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира тази експертиза или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна? Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна графологична експертиза, за да изясни противоречието между приетите в производството единични и тройна експертизи, взаимно изключващи се относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването, на което са необходими специални знания?“;

11. „При наличие на противоречиви заключения на три, приети по делото съдебнопочеркови експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да назначи 4 служебно, по свой почин нова експертиза?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решения по гр.д. №1820/2009 г. на ВКС, I г.о., по гр.д. №1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №5263/2007 г. на ВКС, II г.о. и по гр.д. № 290/2008 г. на ВКС, III г.о..