Решение № 70 от 21.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Златоград, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100025 по описа за 2026 година

Предявен е иск от С. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,Й. Й.‘‘ № *, чрез адв. Е. М. В. от АК-С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А.

С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 77 и чл. 79 от ЗС.

Ищецът сочи, че е собственик на имот с идентификатор ***, обл. С., общ. Н., гр. Н., местност ,,Д.“, вид територия – земеделска, категория 8, НТП – нива, площ 5432 кв.м, стар номер 002078, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***.

Адв. Е. В. сочи, че ищецът придобил имота от неговите родители, като от 1980 г. го владее явно и необезпокоявано от никого. Ежегодно той и родителите му обработвали имота, като през годините го засаждали със различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница. Към настоящия момент имотът от 2015 г. е превърнат в ливада, която се коси и се прибира сеното.

Имотът е с ясно очертани граници и винаги е бил владян от С. С. и неговите праводатели, като в нито един момент той не е бил отнеман фактически от тях.

При направена справка от ищеца, същия установил, че процесния имот е записан като стопанисван от о. Н. и попадащ в категорията земи по чл.

19 от ЗСПЗЗ, но този имот никога не е бил неустановен собственик или 1 безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Адв. В. сочи, че при позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същия следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици – Решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д. № 1327/2009 г., г.к., II-ро г.о. на ВКС.

Ищецът, чрез адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на ответника - О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., че той - С. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр.

Н., ул. ,,Й. Й.‘‘ № * е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, обл. С., общ. Н., гр. Н., местност ,,Д.“, вид територия – земеделска, категория 8, НТП – нива, площ 5432 кв.м, стар номер 002078, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

О. Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищците.

В съдебно заседание на 24.04.2026 г. ищецът не се явява и не изпраща представител. Адв. Е. В. изпраща молба, с която сочи, че поради служебна ангажираност в друг съд е обективно възпрепятстван да се яви съдебно заседание при ЗлРС. Въпреки това, моли да бъде даден ход на делото.

Поддържа изцяло исковата претенция, като посочва, че ще се ползват от направеното признание, като молят да бъде постановено решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Ответникът О. Н. не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

2

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 5 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от решението.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.77 и чл. 79 от ЗС по отношение на О. Н., със седалище и адрес на управление: гр.

Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б.

Р. К., че С. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,Й. Й.‘‘ № * е собственик, на основание давностно владени от 1980г. на имот с идентификатор ***, обл. С., общ. Н., гр. Н., местност ,,Д.“, вид територия – земеделска, категория 8, НТП – нива, площ 5432 кв.м, стар номер 002078, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с 3 идентификатори ***; ***; ***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 5 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 4