Решение № 16 от 14.02.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Брезник, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221710100076 по описа за 2022 година

Предявени са два обективно съединени иска, като първият е с правно основание, чл. 45 ЗЗД, а вторият с правно основание чл. 86 ЗЗД.

По изложените в искова молба обстоятелства Р. В. В. с адрес гр. ************, с ЕГН: **********, е предявил иск срещу А. П. Г. с адрес гр. ************ ап. 3 , с ЕГН:

********** като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 129, ал. 1 от НК, извършено спрямо мен на 22.12.2019 г., за което е налице влязло в сила определение, постановено по реда на глава двадесет и девета НПК по н.о.х.д № 73 по описа на РС Брезник за 2020 г., заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 18.03.2022 г., до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски Ищецът Р. В. В. твърди, че е понесъл значителни неимуществени вреди, вследствие на причинената му от ответника средна телесна повреда. Причина за настъпване на уврежданията в здравословното му състояние било престъплението извършено от А. П. Г., който на 22.12.2019 г. в град Брезник, чрез нанасяне на удари в областта на главата, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости с разместване на костни фрагменти, причинило му постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 129, ал. 1 от НК.

За това деяние А. Г. бил осъден, като му е наложено наказание „пробация“, с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с продължителност два пъти седмично, за срок от 6 1 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от 6 месеца.

Споменатите факти били установени с влязло в сила Определение № 1 от 03.09.2020 г., постановено по НОХ дело № 73 по описа на Районен съд Брезник за 2020 г. с което е одобрено споразумение подписано от Николай Иванов – прокурор при Районна прокуратура – гр. Перник, подсъдимия А. П. Г. и неговия защитник адв. И. М..

При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди лева) неимуществени вреди , заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.03.2022 г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

Ответникът А. П. Г. е отговорил на исковата молба, като е оспорил предявените искове по размер. В писмени бележки процесуалният представител на ответника – адв.

И. М. от АК Перник оспорва предявените искове по основание. Счита, че поисканото обезщетение е прекомерно завишено. Не претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по делото Определение № 1 от 03.09.2020 г., постановено по НОХ дело № 73 по описа на Районен съд Брезник за 2020 г. и одобреното и влязло в сила Споразумение обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно това, че на 22.12.2019 г. в гр.

Брезник, чрез нанасяне на удари в областта на главата, А. П. Г. е причинил на Р. В. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости с разместване на костни фрагменти, причинило му постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.

За това деяние А. Г. бил осъден, като на основание чл. 129, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „пробация“, с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с продължителност два пъти седмично, за срок от 6 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от 6 месеца.

В дадените показания, свидетелката И. Е. В., живееща на семейни начала с ищеца заявява, че след нанесения на 22.12.2019 г. в град Брезник побой от Г. на В., носът ищеца бил изкривен, като започнал да се подува целия. Цялото лице му било деформирано. Пристигайки в гр. София в болница „Пирогов“ му била правена рентгенова снимка. Лекарите установили че има изкривяване, счупване и ги препратили към болница „Исул“. Между временно окото на ищеца окончателно се затворило от отоците по лицето. Там предложили да приемат В. за операция, но ищецът не пожелал да остане на болнично лечение. Лекарите му изписали мехлеми и болкоуспокоителни. След около три – четири месеца ищецът се решил да си направи 2 операцията, защото положението станало нетърпимо, тъй като не можел да диша през носа, изпитвал болки, ставал нощно време. Оплаквал се от главоболие. След операцията, при която в носа му поставили пластини, бил с отоци по лицето. Изпитвал силни болки. След 10 дни отоците спаднали, като през този период си капел капки и мажел раните с мехлем. След две седмици отишъл на контролен преглед при който били махнати пластините и конците от хирургичните шевове. След това около две седмици В. дишал и се чувствал добре, но постепенно резултата изчезнал и до настоящият момент ищеца трудно диша през носа, има главоболие, става нощно време, отваря терасата, застава му секрет на гърлото, повръща сутрин. Поради всички тези неудобства ищецът отново ходил на лекар и след направени допълнителни изследвания, се установило, че операцията не е била толкова сполучлива.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като макар и в близка връзка с ищеца, тя има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитвана и показанията са дени под страх от наказателна отговорност, а й кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, ч е н а Р. В. В. са описани и отразени в медицинската документация следните травматични увреждания: оточен септум без хематом, данни за изкривена носна преграда с конвекситет в дясно, леко деформиран външен нос . От направената рентгенография на носни кости и околоносни кухини са установени данни за фрактура на основата на носната пирамида в ляво с дислокация на фрагментите. Поради затрудненото носно дишане на 19.05.2020 г. в УНГ клиника на УМБАЛ „ Царица Йоанна” ЕАД - София, му е направена планова операция на носа - септопластика. При операцията е установена тежка десностранна девиация на носната преграда, с напълно запушване на десния носов ход. Отсранена е девиацията и септума е медиализиран. Поставени са две силиконови плаки от двете страни на септума. В носните ходове са поставени два тампона и след 48ч са извадени. Пациента е престоял в клиниката 3 дни. Издаден е болничен лист за 34 дни. След 14-я ден от операцията силиконовите плаки са отстранени от носа.

Вещото лице е извършило и личен преглед на ищеца, въз основа на който е посочило, че липсва палпаторна болезненост върху носната пирамида. Леко деформирана носна пирамида в горната й трета. Изкривена носна преграда на дясно в средна трета, затрудняваща носното дишане през тази половина. Свободен ляв общ носов ход, свободно носно дишане през лявата носна половина.

В заключението е посочено, че счупването на носните кости е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същевременно е получил и други наранявания на лицето. Претърпял е болки и страдания от нанесените травми.

Счупването на носните кости е довело до оперативно лечение на носа - септопластика, която не е подобрила съществено носното дишане през дясната носна половина и затова дишането му през носа е все още затруднено. Същото би се възстановило при нова операция на носната преграда. Според мен ищеца и преди това е имал изкривяване на носната преграда, но в каква степен не може да се каже с точност. Да, вероятно травмата е допринесла до утежняване на състоянието му относно изкривяване на носната преграда и затрудняване на дишането през носа, но все пак същата е била в по-лека степен, видно от прегледа направен в същия ден - „леко деформиран външен нос”. Такова значително изкривяване на носна преграда, довеждащо до силно затрудняване на дишането през носа може да се получи при позначителна деформация на външния нос, водеща до силно нарушаване на 3 анатомичната цялост на носните кости и хрущяли. В съдебно заседание експертът добави, че не би могла рентгенография да отчете наличието на стара травма. Това изкривяване на носът не може да се каже колко назад във времето е, и дали е, и какъв е произхода на травмата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Така предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и като такива са допустими и следва да бъде разгледани.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на Определение № 1 от 03.09.2020 г. и одобреното по него и влязло в сила Споразумение, постановено по НОХ дело № 73 по описа на Районен съд Брезник за 2019 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че А. П. Г. е извършил деянието, че деянието му е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че А. П. Г. умишлено е причинил на Р. В. В. средна телесна повреда, причинила му постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, на 22.12.2019 г. са причинени травматични увреждания на Р. В. В., които са довели до постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и ответникът Г. дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се явява ищеца. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява, че Р. В. е претърпял неимуществени вреди от престъплението извършено от А. Г.. С оглед на това съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД, съдът се съобрази със силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, от които три месеца интензивни, а други продължават и до настоящия момент, възрастта на пострадалия 4 36 г. мъж в трудоспособна възраст, неудобството от претърпяната хирургична интервенция, необходимост от допълнителна хирургична интервенция за да се възстанови напълно. От друга страна не е установено да провежда медикаментозно или друго лечение, отново е започнал да ходи на работа и до голяма степен е възобновил нормалния си ритъм на живот. При тези данни и като взе предвид и социалноикономическите условия към момента на извършване на деянието и към настоящия момент, настоящият състав на съда счита, че ответника А. П. Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 20000 лв. исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.