Решение № 4561 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100508633 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, чрез адв. К., срещу решение от 07.09.2021 г. по гр. д № 38854/2018 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за сумата от 459, 35 лв. – регрес по щета

№ 44011511704042 от 2017 г., образувана при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се сочи, че решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при допуснати от първия съд процесуални нарушения. Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по делото, като е игнорирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Счита, че в случая се касае за събитие със случаен характер, за което отговорност следва да се търси от трето лице.

Навежда се оплакване, че не е било обсъдено възражението в отговора на исковата молба за съпричиняване. По изложените съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени решението и вместо него да постанови 1 друго, с което да отхвърли предявения иск, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез адв. Димитрова, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. С отговора се излагат съображения, че в хода на производството пред първия съд, претенцията на ищеца е доказана, а решаващия състав, след като е обсъдил събраните доказателства, е достигнал до правилен извод. Заявеното искане е решението да бъде потвърдено, като се присъдят разноските за въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът твърди, че на 26.05.2017 г. на път II-64 между Пловдив и гр.

Карлово е настъпило ПТП при участие на л. а. “Фолксваген Поло“ с ДК №**** и л. а. “Опел Мокка“ с ДК №****, за което вина имал водачът на първия, а на втория били нанесени материални щети. За извършеното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Ищецът твърди, че към момента на ПТП-то увреденият автомобил е имал валидна застраховка при него, а причинителят на ПТП-то– при ответника. Нанесените на увредения автомобил щети определя в размер на 444.35 лв., която сума изплатил. Ищецът поискал от ответника възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение плюс 15 лв. ликвидационни разходи, но последният не го е заплатил. Поради изложеното ищецът предявява осъдителен иск за сумата в размер

459.35 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, причинно-слeдствената връзка между събитието и причинените щети, както и размера на претендираното обезщетение като завишен. Навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, както и за съпричиняване от трето лице.

2

Представена по делото е застрахователна полица

№440116152004274/2016 г, от която се установява, че за лек автомобил марка “Опел“, модел Мокка с ДК №**** е налице сключена застраховка „Каско“, валидна към датата на процесното ПТП- 26.05.2027 г. при клауза „Пълно Каско ”, съгласно общи условия, които са приложени по делото.

Не е спорно по делото, а и от писмените доказателства се установява изплащане от страна на ищеца на обезщетение в размер от 444.35 лв.

/нареждане за групово плащане от 27.09.2017 г. с опис/.

По делото е приет двустранен протокол за ПТП №34135/26.05.2017 г., подписан от участниците в ПТПто без възражения, в който е отбелязано, че същото е осъществено „при изпреварване“.

По делото са приети още уведомление за настъпило застрахователно събитие от дата 29.05.2017 г., свидетелство за регистрация на увреденото МПС, опис-заключени по щета от 18.08.2017 г., възлагателно писмо от 30.05.2017 г., приемо-предавателен протокол от 01.09.2017 г. ведно с фактура от 18.09.2017 г. с опис към нея, ликвидационен акт от 25.09.2017 г., покана до ответника изх. №92-13029/11.10.2017 г. и писмо вх. 92-1032/28.11.2017 г., както и 7 бр. снимки.

Прието по делото е и писмо от Началник главен инспектор РУ-Карлово при ОД на МВР-Пловдив от 08.10.2020 г., в което се посочва, че след извършена проверка се установява, че на 26.05.2017 г. служители на група "Пътен контрол“ при РУ Карлово не са получавали сигнал за ПТП на път II-64 в участъка от гр. Карлово до гр. Баня и не са посещавали такова местопроизшествие.

От основното заключение на приетата, без да бъде оспорена от страните, съдебна авто- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че вредите по лекия автомобил съответстват на така описания механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие, а размерът на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 444.35 лв. Вещото лице е посочило 15 лв. размер на обичайните разноски по ликвидационната дейност.

Прието по делото е и допълнително такова, от което се установява, че на базата на установения механизъм на ПТП и най-вероятно от техническа гледна точка водачът на л. а. „Рено Лагуна“ е започнал изпреварване преди л.

3 а. „Фолксваген Поло“. Експертът е посочил, че започналата единична непрекъсната линия на изхода на кръстовището преминава през двойна смесена линия и накрая преминава в единична прекъсната линия в рамките на дистанция от порядъка на 100 метра. При така развилите се хронологично събития и съобразно габаритите на пътя, напълно е възможно водачът на „Рено Лагуна“ да е започнал изпреварването преди това да е позволено от маркировката, но това не е потвърдено. Също така вещото лице приема, че водачът на л. а. „Фолксваген Поло“ е можел да отложи маневрата за изпреварване като по този начин избегне сблъсъка с изпреварващия го л. а.

„Рено Лагуна“. Изготвена е динамична скица на мястото на произшествието, съдържаща хоризонтална и вертикална маркировка, пътни знаци, посока на движение и предприета маневра от всеки един от участвалите в процесното ПТП автомобил.

Събрани са свидетелски показания на свидетелката Б., управлявала увредения автомобил и водачът на л. а. „Фолксваген Поло“ Б..

Б. заявява, че е участвала в ПТП в края на месец май 2017 г. на пътя Пловдив - Карлово. Управлявала автомобил „Опел Мока“. Била в дясна лента.

В един момент видяла, че една червена кола засича пътя на друга кола, която в момента изпреварвала всички коли, а тази на свидетелката била първа кола в колоната, червената кола засякла колата, която изпреварвала отзад колоната.

Видяла го в огледалото за задно виждане. Тази червена кола искала да изпревари нея, като вероятно не е видял, че друга кола вече изпреварва колоната. Червената кола засякла пътя на другия изпреварващ, свидетелката с периферното си зрение видяла, че другият изпреварващ стъпил на банкета, не знае как овладял колата. Завъртял се и двамата с червения се блъснали челно, а свидетелката натиснала спирачки и червеният автомобил само успя нея да ожули. Посочва вредите по нейния автомобил.

Свидетелят Б. твърди, че, връщайки се от Бургас, се отклонил от магистралата при гр. Карлово. ПТП-то се случило след разклона за с. Иван Вазово. Пред него се движели два джипа, като единият, който бил пред него, дал десен мигач и след кръстовището, където някога е имало заведение, Б. подал ляв мигач и предприел маневра „изпреварване“ и в същия момент след него едно младо момче правело тройно изпреварване. Момчето се завъртяло пред него и го ударил в левия му фар. Б. нямало как да спре изведнъж и го 4 ударил. Дошла полицейска кола от гр. Карлово, като били двама полицаи.

Свидетелят поискал да му измерят спирачния път и да му направят проба за алкохол и наркотици, но не поискали да му направят проби. Пояснява, че управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, комби, червен на цвят, с peг. № ****. Пътният участък бил мокър, но той не се е подхлъзнал и имал спирачен път. Видял другата кола едва когато се изравнила с него. Не разбрал, че има опасност, защото предприел маневра „изпреварване“, след като се убедил, че насреща няма движение и участъкът е прав и е разрешена такава маневра. Твърди, че между автомобила му и „Опела“ не е настъпил сблъсък, имало леко търкане на калника. Удар настъпил между неговия автомобил и момчето, което направило тройното изпреварване. Тези показания обаче не кореспондират с останалия доказателствен материал нито по отношение механизма на настъпване на ПТП, нито по отношение обстоятелството дали на мястото на ПТП-то е дошла полицейска кола, а и като се вземе предвид заинтересоваността на водача, не следва да бъдат кредитирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411 ал. 1 КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен 5 риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество.

Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни средства. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС.

В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 444.35 лв., видно от представените доказателства, а и последното е неоспорено от ответника.

Като причина за ПТП съдът приема посочения от ищеца механизъм: сблъсък между двата автомобила при изпреварване и при възникнала критична ситуация с участието на трети автомобил „Рено Лагуна“, като спорен е въпросът относно приносът на този трети автомобил за настъпването на ПТП-то. След съвкупния анализ на събраните доказателства и след взимане предвид категоричното експертно мнение, съдът намира, че единственото, което се установява категорично е, че водачът на л. а.