Решение № 60 от 19.10.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Гълъбово, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100589 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Г. П., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК Стара Загора, срещу „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД, с която предявява иск по чл.124, ал.1, т.1 ГПК, че не дължи сума в размер на 1571,09 лв. по Договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитодател бил сключен Договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г., по силата на който договор следвало да му бъдат предоставени заемни средства в размер на 2337 лв., който следвало да възстано ведно с възнаградителна лихва. Сочи, че съгласно чл.2 от договора, лихвения процент по заема бил 10%, а ГПР 10,65%. Твърди, че съгласно чл.3 от договора, със сумата от 2337 лв. уговорена като главница се погасявало изцяло задължение към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за паричен заем № *******, поради което било извършено прихващане и същият получил по процесния договор 0 лева. Заявява, че оспорва дължимостта на сумите по Договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г., тъй като процесната сума никога не му била предавана, а договорът за заем бил реален договор. Заявява, че оспорва съществуването на Договор за паричен заем № *******, неговото подписване, както и усвояването на главница по този договор. Твърди, че ако има подписан Договор за паричен заем № *******, същият бил недействителен поради противоречие с нормите на чл.22 ЗПК във връзка с чл.11 от ЗПК. Твърди, нче вземането на „Изи Асет Мениджъмт“ АД било прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество, като същото претендирало от ищеца сума в размер на 1571,09 лв., от която сума 1227,95 лв. главница, 35,31 лв. договорна лихва и 307,83 лв. законна лихва. Поради това иска от съда да признае за установено, че не дължи сумата 1571,09 лв. /803,29 евро/ по Договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г., сключен с 1

„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД, в който заявяват, че оспорват иска като неоснователен, като излагат съображения за това. В срока за отговор, на основание чл.211 ГПК предявяват насрещен иск срещу П. Г. П. за сумата в размер на 934 лв. /477,55 евро/. Твърди, че на основание сключен на 30.01.2017 г. Рамков договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от 02.05.2024 г., вземанията по Договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ответното дружество. Сочат, че на 09.05.2024 г. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД било изпратено уведомително писмо до длъжника, но обратната разписка била върната със статус „непотърсена“. Прилагат уведомление за извършена цесия към настоящата искова молба. Твърдят, че по процесния договор за паричен заем П. П. бил погасил частично сума в размер на 1403 лв. – 1109,05 лв. за главница, 98,78 лв. за договорна лихва, 135,17 лв. за лихва за забава и 60 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Претендират остатък от неизплатена главница в размер на 934 лв. /477,55 евро/, представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от дарара на подаване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца П. П., явяващ се ответник по насрещния иск, в който взема становище за неоснователност на насрещните искове. Твърди, че договорът за парериен заем е реален договор, а по процесния договор бил получил 0 лева. Моли съдът да прием в тази връзка, че договор за паричен заем № ******* е недействителен, поради което не могат да се погасяват суми по него със суми по договор за паричен заем ******* от 28.01.2022 г. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ищеца, в качеството му на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт" АД, бил сключен Договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г., по силата на който "Изи Асет Мениджмънт“ АД се задължил да предостави на ищеца сума в размер на 2 337 лв., при ГПР 10,65 %, годишен лихвен процент 10 %, със срок на заема 56 седмици, на 28 месечни вноски и размер на двуседмична погасителна вноска в размер на 88,25 лв. Съгласно чл.2, т.7 от договора общата сума от заемателя е 2471,09 лв. включваща размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва. В чл.3 на договора е посочено, че заемателя желае и се съгласява, че с сумата от 2337 лв. ще се погасят изцяло задълженията на заемателя по Договор за паричен заем № *******, които са в размер на 2337 лв. и ще се направи прихващане на двете суми по двата договора. На 30.01.2017 г. е сключен Рамков договор за Покупко-продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.05.2024 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД (цесионер) и „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който вземането по Договор за 2 паричен заем №*******/28.01.2022 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По делото са приети като писмени доказателства и договор за паричен заем № ******* от 23.12.2020 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата в размер на 1750 лв., ГПР 41,71 % и ГЛП 35 %, на 20 вноски. Съгласно договора общата дължима сума е 2 007,80 лв. В чл.3 е записано, че страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя по договор за паричен заем № 3839475 в размер на 760,87 лв. По делото е приет като писмено доказателство и договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 23.12.2020 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД. В чл.4 на същият е посочено, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1232,20 лв. платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 61,61 лв., дължими на падежа на вноските по договор за паричен заем.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по сметките на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е заплатена от ищеца сума в размер на 717,31 евро по договор за паричен заем № *******/28.01.2022 г., а размера на незаплатената главница по договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г. е в размер на 627,84 евро.

Между страните не е спорно, че ищецът е физическо лице, което е сключило договора извън рамките на професионална или търговска дейност, а ищецът предоставя кредити като търговска дейност. Следователно ищецът има качеството потребител и правоотношението попада в приложното поле на ЗПК. Съдът е длъжен служебно да провери спазването на императивните изисквания на закона и неравноправния характер на договорните клаузи, доколкото необходимите факти са въведени в спора и установени с доказателствата.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че процесният кредит е част от последователна поредица от три договора, при която вторият кредит е използван частично за рефинансиране на първия, а третият - за рефинансиране на втория. Договор за паричен заем № ******* от 23.12.2020 г. е съпътстван от сключен на същата дата договор за поръчителство № ******* от 23.12.2020 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, възнаграждението по който е разсрочено на същите падежи и е събирано и администрирано от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №146/01.11.2017 г. по т.д.

№2615/2016 г., І ТО/, когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна, съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД. Договорът за спогодба или допълнителното споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен 3 за нищожен в неговата цялост.

В настоящият случай, спорен е въпроса дали ищецът дължи сума в размер на 803,29 евро, представляваща сбор от главница, договорна и законна лихва по Договор за заем № ******* от 28.01.2022 г., като за да се отговори на този въпрос е необходимо да се прецени дали сумата, използвана за рефинансиране на предходният кредит е погасила действително съществуващи задължения. Такава преценка не формира сила на пресъдено нещо относно валидността на предходня т Договор за паричен заем № ******* от 23.12.2020 г., тъй като самостоятелен иск за него не е предявен, но е преюдициална за основателността на предявения иск и размера на насрещния иск.

При предходният кредит: в договора е посочен ГПР само върху кредитната лихва, а на същата дата е сключен договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД срещу значително възнаграждение, събирано на същите падежи и по сметката на кредитора.

Възнаграждението от 1232,20 лв. не са включени съответно в ГПР с размер от 41,71 %. По изложените съображения договора за паричн заем и договора за поръчителство са недействителни по чл.22 ЗПК за целите на преюдициалната преценка по настоящия спор. По отношение на процесния договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г., съдът счита, че при т. нар. рефинансиране на кредита от правния субект, който го е предоставил, не се достига до прекратяване на старо задължение, съчетано с поемане на нов дълг. Със споразумението, с което кредитът се рефинансира, се изменя съществуващото кредитно правоотношение, вследствие на което би могло да се породят правните последици на преструктурирането на кредита в пределите на общия размер на дълга, но не се прекратява вече породено и съществуващо кредитно правоотношение, освен ако страните по него не са целели новиране на дълга. В този смисъл е правното разрешение, дадено в решение № 91/26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2141/2024 г., II т. о., което настоящият състав изцяло възприема – с него е изяснено, че при сключени между едни и същи страни договор за кредит и договор за рефинансиране на договора за кредит е налице връзка между двата договора. В случай че с договора за рефинансиране е извършено преструктуриране на кредита в рамките на общия размер на дълга, формиран от приложението на неравноправните клаузи, и потребителят не се е отказал свободно и информирано от защитата, която му предоставят тези клаузи, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.366 ЗЗД.

С оглед на изложеното съдът счита, че договор за паричен заем № ******* от 28.01.2022 г. е недействителен. Според разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. По делото е прието като писмено доказателство уведомление от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД /л.10/, видно от което дължимите суми по договор за паричен заем Comfort двуседмичен № ******* са 1227,95 лв. /627,84 евро/ - главница, 35,31 лв. /18,05 евро/ - договорна лихва и 307,83 лв. /157,39 евро/ - законна лихва. Чистата стойност по договора за паричен заем № ******* от 23.12.2020 г. е 1750 лв.

/894,76 евро/. Предвид това, съдът приема че предявеният иск е основателен за сумите 35,31 4 лв. /18,05 евро/ - договорна лихва и 307,83 лв. /157,39 евро/ - законна лихва, но не и за дължимата главница в размер на 1227,95 лв. /627,84 евро/.