Решение № 260 от 16.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Перник, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720105675 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на АН. Г. С., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Н.Ц., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2775.16 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 31.12.2007 г. до 11.01.2010 г. вкл, сумата от 356.98 лева – обезщетение за забава за периода от 13.02.2008 г. до 03.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане – за които суми е издадена заповед № 928/12.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1131/2010 г. по описа на Пернишкия РС и изпълнителен лист от 02.08.2010 г., респ. сумите, претендирани в хода на изпълнително дело № 857/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването им по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изп.д № 857/2010 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1131/2010 г. по описа на РС Перник, за процесните суми. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването му е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника като е изпратено и едно запорно съобщение. След връчване на 1 покана за доброволно изпълнение от страна на длъжника била депозирана молба за разсрочване на дълга като била представена и бележка за внесени 50 лева. След тази сума обаче други суми от длъжника не постъпили, поради което на 02.12.2011 г. били изпратени нови две запорни съобщения /до работодател/. Запори обаче не били реално наложени. Посочва се, че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

На следващо място се навеждат твърдения, че ищецът въобще не е бил уведомяван за ч.гр.д. № 1131/2010 г. по описа на РС Перник и не е получавал документи по същото, поради което счита, че заповедта и изпълнителният лист са издадени незаконосъобразно. В тази връзка ищецът твърди, че не е бил в облигационни отношения с ответното дружество през процесния период, доколкото не е бил собственик/ползвател на имота, за който са начислени процесните суми.

Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на водоснабдителното дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

С исковата молба е приложено копие от изпълнителен лист.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 1131/2010 г. по описа на РС Перник. По тези съображения се поддържа, че възраженията за липса на облигационно правна връзка между страните не може да са предмет на иска по чл. 439 от ГПК респ. чл. 124 от ГПК.

На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. № 857/2010 г. на ЧСИ Бадев, но въпреки това дори след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар .

2

В съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно заседание и не изразява писмено становище по исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 857/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 928 от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1131/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 02.08.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 01.09.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 857/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 09.09.2010 г., връчена лично на длъжника на 13.10.2010 г. По изпълнителното дело е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, видно от запорно съобщение от 04.11.2010 г. Впоследствие от длъжника е постъпила молба за разсрочване на дълга поради ниски доходи – от 30.11.2010 г. като е поискано длъжникът ежемесечно да внася по 50 лева. В тази връзка от ищцата е постъпила по изпълнителното дело сумата от 100 лева – на два пъти по 50 лева – на дати 30.11.2010 г. и 02.12.2010 г. След тази дата други суми от длъжника не са постъпили и не са удържани.

Предвид спиране на плащанията от длъжника съдебният изпълнител е наложил още два запора на трудово възнаграждение на лицето – 02.12.2011 г., но по същите не са удържани никакви суми.

Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било други суми в изпълнение на дълга до настоящия момент. Видно от материалите по изпълнителното дело съдебният изпълнител е постановил прекратяване на същото на 08.11.2021 г. – с постановление на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 02.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3

1131/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 4

549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По процесното изпълнително дело е събрана сумата от 100 лева, но същата е съобразена от ищеца длъжник в съответствие с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД /не се претендира признаване за установено, че не се дължи сумата от 80.50 лева за разноски, което вземане е обективирано в изпълнителния лист, а остатъкът от около 20 лева предвид и изминалия период от време е отишъл за законна лихва за забава/, поради което исковете са изцяло допустими.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.