Решение № 1143 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Г. като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330202817 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-1030-008342 от 05.04.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на А. Г. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката депозира жалба и допълнителна молба, с които оспорва издаденото срещу нея наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Аргументите са свързани с недоказаност на нарушението, неизяснена фактическа обстановка и допуснати пропуски при квалифициране на деянието. Прави искане НП да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

В писмено становище, с което преписката е изпратена на съда, се излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.12.2023 г. в 16:52 ч. в гр.Пловдив жалбоподателката управлявала 1 индивидуално електрическо превозно средство марка „KUGOD“, движейки се по бул.

„Х. Ботев“ в посока запад-изток в крайна дясна лента. Достигнала до № 66 на същия булевард, където в същата лента бил спрял автобус „МАН“ с рег. № **** с водач св.Д.

И. П., изчакващ подаване на зелен сигнал на светофарната уредба. При подаване на разрешителен сигнал на светофара за преминаване и потегляне на намиращия се пред Н. автобус, същата се придвижила в непосредствена близост до него, като преминала от дясната му страна. Близката дистанция между нея и автобуса и липсата на достатъчно разстояние между автобуса и бордюра за преминаване на управляваното от жалбоподателката индивидуално електрическо превозно средство, довели до удар и престъргване до средата на дясната страна на автобуса. В резултат на поведението на жалбоподателката на пътя настъпило ПТП с пострадало лице.

На място дошъл екип на сектор „Пътна полиция“, сред които Х. Н. Р., на длъжност „*****“. Полицейските служители снели обяснения от участниците в произшествието и тествали водачите за употреба на алкохол. Направен бил оглед на място и на видимите щети по участвалите в инцидента пътни превозни средства. За установеното на място служителите на реда съставили план-схема за възникнало ПТП с пострадали лица от 21.12.2023 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 803 от 21.12.2023 г.

Въз основа на констатираното на място Р. приел, че с поведението си жалбоподателката Н. е нарушила разпоредбата на чл. 80а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл.

№ 1100378/21.12.2023 г. В акта нарушителката отразила, че има възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, в което била описана установената с акта фактическа обстановка, въз основа на която наказващият орган приел, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 2 вр. чл.179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил на А. Н. глоба в размер на 200 лв.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Р. актосъставител, свидетеля П. – участник в ПТП, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, план-схема за възникнало ПТП с пострадали лица от 21.12.2023 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 803 от 21.12.2023 г., докладна записка рег.№ 1030р25517/29.12.2023 г., справка за нарушител/водач, оправомощителна Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Епикриза-КОТ от 24.12.2023 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Р. сочи, че при пристигане на мястото на инцидента с пострадало лице, установили участниците в ПТП – водач на автобус и водач на индивидуално електрическо превозно средство. Констатирали, че тротинетката била изправена и облегната на стена, а автобусът бил в най-дясно на пътното платно. Свидетелят уточнява мястото на пътното произшествие – на бул. „Х.

Ботев“, непосредствено след надлеза в кв. „Кючук Париж“ срещу „Кепитъл сити център“, преди кръстовището на ДАИ. В допълнение изяснява, че след като изслушали страните и направили оглед на мястото и на двете ППС, и след като съпоставили следите от инцидента по двете ППС, полицейските служители приели, че виновен за пътния инцидент е водача на индивидуално електрическо превозно средство, тъй като се движил в непосредствена близост до автобуса. Следите между двете оси на автобуса отговаряли на следите от кормилото на тротинетката. Споделя, че екип на ЦСМП отвел в болнично заведение водача на индивидуално електрическо превозно средство, която се оплаквала от болки в кръста.

2

Показанията на свидетеля Р. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те изцяло съответстват на останалите гласни и писмени доказателства (план-схема и протокола за ПТП), където е отразил същата фактическа обстановка, повредите по ППС, пострадалото лице и механизма на извършване на нарушението, както с думи, така и графично. Затова и не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.

189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.

Възприетата фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.П. – участник в ПТП, който описва движението на управлявания от него автобус, условия на пътя (суха настилка, светло), действията на полицейските служители, дошли на мястото на инцидента. Споделя личните си впечатление по съприкосновението, което е довело до застъргване на автобуса от задната му част до средната врата, оставило следи на едно ниво, като прекъсната линия, но не повече от метър ширина.

Показанията му изцяло кореспондират на изложеното в акта, а така също и в протокола за ПТП за времето и мястото на произшествието, за начина и механизма на удара, за местоположението на повредите върху автобуса. Последният впрочем представлява изявление на официален орган в кръга на неговата функция, съставен в определена форма и по определен ред, и следва да се преценява като годно доказателствено средство за настъпилите факти по начина, по който са отразени в него. Въз основа на изложеното съдът прецени показанията на свидетеля като непротиворечиви, съответни на останалите доказателства, последователни и логични, поради което ги възприе за достоверни и формира фактическата обстановка въз основа на тях.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед на МВР.

По отношение на спазване на формалните изисквания за съдържание на двата акта на администрацията, съдът не констатира твърдяната в жалбата липса на яснота и пълнота при описание на извършеното нарушение. Актът и НП са съставени изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57от ЗАНН, като деянието е еднопосочно, ясно и изчерпателно описано и подробно са отразени фактите, относими към конкретното наказуемо поведение на жалбоподателката. От фактическа страна са посочени всички индивидуализиращи деянието белези (време, място, авторство и обстоятелствата, при които е извършено). Именно тези обстоятелства дават възможност да бъде извършена преценка какво нарушение е прието за установено, респективно да се направи проверката дали всички обективни и субективни признаци на състава на нарушението са се осъществили в действителността от соченото като нарушител лице.

Съдът не констатира и сочените от жалбоподателя противоречия и липса на идентитет между отразените в акта и в НП факти. Напротив, налице е пълно съответствие на залегналите в двата акта на администрацията фактически обстоятелства.

Не е налице съществено процесуално нарушение поради разлика във времето, отразено в АУАН и НП и това, посочено в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица.

3

Като основателно, но несъществено се оценя и възражението, касаещо грешно посочен в НП номер на акта, въз основа на който е издадено разглежданото наказателно постановление. Касае се за формална грешка, както е посочил и самия жалбоподател в жалбата си, която според съда не поставя под съмнение с кой административен акт е предявено обвинение на жалбоподателката, станал основание за издаване и на оспореното НП.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно наказващият орган е квалифицирал деянието по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Със съставеният АУАН, съобразно описаните в него съставомерни обстоятелства, при които е възприето нарушението, поведението на жалбоподателката е квалифицирано като неизпълнение на разпоредбата на чл. 80а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която в редакцията й относима към датата на нарушението, забранява на водача на индивидуално електрическо превозно средство да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него. При същата фактология по случая, наказващият орган е подвел противоправното поведение на Н. под нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В случая не се оспорва, че жалбоподателката е водач на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от ЗДвП, според който „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно на процесните дата и място същата е управлявала индивидуално електрическо превозно средство, което съгласно § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП представлява пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. От събрания доказателствен материал несъмнено се установява, че като водач на индивидуалното електрическо превозно средство не е спазила дистанция и се е движила в непосредствена близост до спрелият пред нея на същото пътно платно автобус, което е довело до причиняване на пътнотранспортно произшествие с пострадало лице. Според съда тези фактически обстоятелства покриват състава на приетото за извършено в АУАН нарушение – това по чл. 80а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която норма се явява специална спрямо дадената правна квалификация от наказващия орган за същите обстоятелства, а именно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, за което е санкционирана Н., тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват времето, мястото, автора и начина на извършване на деянието.