Решение № 1227 от 20.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330204271 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-005002, с което на Я. Д. Д. е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП С жалбата се сочат уважителни причини за движение на жалбоподателя в лентата за принудително спиране. Моли се за отмяна на НП и се претендират разноски.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

По делото се установява, че на 02.06.2024г. Я. Д. Д. управлявал товарен автомобил *** с рег.№ **** по автомагистрала А-1 /ТРАКИЯ/, посока към гр. Б.. На пасажерската седалка до него се возел свидетелят А.А. В..

По време на движението автомобилът на жалбоподателя прегрял, водачът намалил скоростта, навлезнал в лентата за принудително спиране и продължил движението си в нея, търсейки уширение, където да долее вода. Движението в лентата за принудително спиране продължило около 5-10 минути.

1

В 14:31 часа, на територията на община Р., в района на км. 146, жалбоподателят бил спрян от патрулен автомобил и му бил съставен АУАН по ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка не е спорна по делото, а и се установява от показанията на разпитания свидетел А.В., които съдът кредитира като неопровергани от останалите събрани доказателства.

Спорният въпрос при тези несъмнено установени факти е дали жалбоподателят е допуснал нарушение на ЗДвП.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Съгласно чл. 58, т.3 от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.“ За да се разкрие действителния вложен от законодателя смисъл в посочената разпоредба, същата следва да се подложи на историческо, телеологическо /с оглед целта на закона/ и систематично тълкуване с оглед други свързани норми от ЗДвП.

Първоначалната редакция на нормата в сила до 21.01.2017г. е гласяла:

„При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи за принудително спиране“. Видно е, че в тази си редакция нормата е въвеждала абсолютна забрана за движение в лентата за принудително спиране, без изключения, като липсва каквато и да било уредба на условията, при които може да се спира в нея.

Със ЗИД на ЗДВП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ Нормата е придобила сегашната си редакция, като след „е забранено да се движи“ е поставен съюзът „или“ и новата диспозиция „спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“.

Волята на законодателя за посочените законодателни изменения е видна от мотивите към законопроект със сигнатура 554-01-162, в които се чете:

„Целта на законопроекта е въвеждане на забрани и задължения за участниците в движението, насочени към повишаване на тяхната 2 безопасност. Такива са предложените промени в разпоредбите на: чл. 58, с който се въвежда забрана за движение или спиране в лентата за принудително спиране на автомагистрала без да има повреда или неизправност на пътното превозно средство. Разпоредбата е необходима поради факта, че през последните години възникнаха тежки инциденти на магистралите с много загинали, поради спиране в аварийната лента за почивка. Предназначението на аварийната лента е за принудително спиране при възникване на повреда или неизправност, като ППС задължително се обозначава.“

От изложените мотиви е видно, че законодателната воля с предложените промени не е да се въведе изключение от абсолютната забрана за движение в лентата за принудително спиране, а точно обратното да ограничи спирането в нея, като се елиминира спирането за почивка, като предпоставка за възникване на ПТП, и спирането се ограничи до две хипотези на истинско „принудително спиране“- при техническа неизправност на МПС и при здравословни проблеми на водача и пътниците.

На следващо място нормата на чл. 58, т.3 от ЗДвП следва да се тълкува систематично с други норми от ЗДвП.

Според санкционната норма на чл. 178ж ЗДвП: „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път“ Според ДР на ЗДВП: т.3. "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти.

Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго. т. 4. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"лентата, също е граница на платното за движение.

Съгласно чл. 3, ал.7, т.1 от ЗП: „Автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на 3 моторни превозни средства с високи скорости, които имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране.“

От всичко гореизложеното могат да се направят следните изводи:

Лентата за „принудително спиране“ е извън платното за движение, като тя е част от пътното платно, заедно с други конструктивни елементи от пътя като банкет, тротоар и други, движението на МПС, по които по дефиниция е изключено.

Както показва и самото й наименование „лентата за принудително спиране“ не е предназначена за движение на МПС и то принципно е забранено по нея.

Функционалното й предназначение е за спиране на МПС, като то е правомерно само в две лимитативно изброени хипотези:

- при повреда на пътното превозно средство;

- при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Предвид високите разрешени скорости за движение по автомагистрала (140 км/час), няма как аварийното спиране да се очаква да се извърши рязко, без да възникне опасност за движението, поради което е позволено и известно ограничено движение в лентата за принудително спиране. Това движение в нея следва обаче да бъде функционално обусловено и насочено към спиране в една от двете хипотези, когато спирането е позволено.

Нито граматическото, нито систематичното, нито телеологическото тълкуване на нормата обаче не позволяват по-продължително или неограничено във времето движение в лентата за принудително спиране, па макар и да е налице техническа повреда в МПС или влошено здравословно състояние на някои от лицата в него.

Да се приема подобно тълкуване означава напрактика да се пренебрегне същността и функционалното предназначение на „лентата за приндуително спиране“ и тя да се превърне реално в лента за движение за определени участници в движението с определени характеристики на МПС или на водача, каквато например е бус- лентата.

Да се приеме подобно тълкуване означава и да се елиминира изцяло 4 волята на законодателя при законодателните изменения с ДВ, бр. 101 от 2016 г. да се подобри безопасността на движението и да се избегнат зачестилите случаи на инциденти в лентата за принудително спиране. Това е така, доколкото при движение със 140 км/час (тъй липсва друго ограничение) в лентата за принудително спиране за неограничен период от време (било и то при повреда в МПС или прилошаване на водача) неимоверно би се увеличила опасността за участниците в движението, които реално са аварирали и са спрели в нея.

В процесния случай от показанията на водения от самата защита свидетел се установява, че автомобилът прегрял и имал нужда от доливане на вода. Тоест формално е налице техническа повреда . Водачът обаче навлезнал в лентата за принудително спиране и търсел уширение на пътното платно, където да спре и да налее вода. Движението продължило обаче 5-10 минути, като движение с тази продължителност не може да се приеме за кратковременно такова, функционално обусловено и насочено към аварийно спиране. Точно обратното, това движение е обществено опасно и значително застрашаващо евентуално налични участници в лентата за принудително спиране, които действително са аварирали в нея. Още повече, че за жалбоподателя изобщо не е имало нужда да търси уширение, за да долее вода, при положение, че функционалното предназначение на лентата за принудително спиране е именно да се спре временно в нея, за да се отстрани повредата.

По изложените съображения поведението на жалбоподателя се явява съставомерно и НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-005002, с което на Я. Д. Д. е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6