Решение № 12 от 28.06.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира П. Костова

Членове:

Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Н. в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600305 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на XXI от НПК.

С присъда от 05.04.2021г. по НОХД № 4517/2019г., СНС, 16 състав, е признал:

1. Подсъдимия С. Д. Ж. за ВИНОВЕН в това че за времето от неустановена дата от началото на м. февруари 2018 г. до 27.11.2018 г. на територията на Р България, град Б., к.к.„С. б." и област Б., ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93 т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл.354а ал.1 и ал.2 НК - държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участвали Р. Т. Т., Т. Т. А., Х. Я.. Я., П. Д. Г., Ж. Г. И., Д. Г. Д. и Д. П. Д., като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от разпространението на високорисковите наркотични вещества, поради и което и на основание чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ,

На основание чл.57 ал.1 т.2 т.а и б.в ЗИНЗС е определил строг режим за изтърпяване на 1 така наложеното наказание.

На основание чл.59 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Ж. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по настоящото дело.

2. Подсъдимия Д. Г. Д. за ВИНОВЕН в това че:

- за времето от неустановена дата от началото на м. февруари 2018 г. до 27.11.2018 г. на територията на Р България, град Б., к.к. „С. б." и област Б., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93 т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления – по чл. 354а ал. 1 и ал.2 НК - държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от С. Д. Ж., в която участвали още Р. Т. Т., Т. Т. А., П. Д. Г., Ж. Г. И., Х. Я. Я. и Д. П. Д., като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от разпространението на високорисковите наркотични вещества, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 вр. чл.54 НК го е осъдил на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- на 27.11.2018 г. в къща, находяща се в с. Х., общ. С. З., обл. С. З., ул. С. №**, без надлежно разрешително държал: високорискови наркотични вещества „коноп“ с общо тегло 0.4104 грама на обща стойност 2.46 лева с процентно съдържание на тетрахидроканабинол, както следва: 9.6% - 0.4104 грама на стойност 2.46 лева; високорискови наркотични вещества „3.4 метилендиоксиметамфетамен (MDMA)“ с общо тегло 0.381 грама на обща стойност 9.53 лева с процентно съдържание на „3.4 метилендиоксиметамфетамен (MDMA)“ 34.80% - 0.381 грама на стойност 9.53 лв.; с цел разпространение, като конопът и „3.4 метилендиоксиметамфетамен (MDMA)“ са вещества, подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ брой 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр. 89/93 г. и Приложение №1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, поради което и на основание чл.354а ал.1 вр. чл.54 НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 7000 /седем хиляди лева/, като го е признал за НЕВИНЕН за това, че е действал в изпълнение на решение на посочената в пункт 1 организирана престъпна група, поради което на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение по чл.354 ал.2 т.1 НК

На основание чл.23 ал.1 НК е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Д. от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.3 НК е присъединил към така наложеното наказание лишаване от 2 свобода наказанието глоба в размер на 7000 лева /седем хиляди лева/.

На основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определил общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

На основание чл.59 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по настоящото дело.

На основание чл.354а ал.6 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 354а ал.1 НК.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок са депозирани въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими с искане за нейната отмяна в цялост като неправилна и незаконосъобразна и за постановяване на нова изцяло оправдателна присъда.

В писмено допълнение към жалбата на защитника на подс.Ж. се правят възражения за липсата на яснота на базата на кои доказателства СНС е приел, че подзащитният му е ръководил цялостната дейност на организираната престъпна група /ОПГ/ и на него са се отчитали пари от продажбите на наркотични вещества, като в тази връзка се твърди налична вътрешна противоречивост в мотивите – от една страна съдът е приел за достатъчни за осъждането на лицето свидетелските показания на И.И., приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК и тези на свидетели с тайна самоличност № 397 и № 381, а от друга е изложил съображения в принципен план в обратна насока, а именно че един осъдителен акт не може да почива само на такива доказателствени източници.

Сочи се, че по неясни критерии на стр.14 в мотивите е прието, че свидетелят И. „бил силно притеснен и затова има разминаване с неговите показания от досъдебното производство“, като абсолютно неоснователно не са кредитирани възраженията на защитата, че този свидетел е бил в зависимо положение, тъй като при претърсването в него са открити наркотични вещества.

Излагат се съображения, че показанията на двамата анонимни свидетели се градят на предположения, непроверени и неподкрепени от други доказателства, както и че „не е ясно записаното на страница 25 от мотивите кои доказателства подкрепят обвинителната теза, за да бъде постановен осъдителният съдебен акт“, като и от приложените ВДС, иззетите веществени доказателства и изготвени експертизи такъв извод не може да бъде направен няма нито едно доказателство, което да свързва Ж. с когото и да било от останалите лица от твърдяното сдружение във връзка с престъпна дейност.

Подчертава се, че СНС правилно е приел доказателства за трудовата заетост на подсъдимия, подкрепящи дадените от него обяснения, без обаче да коментира същите във връзка с неговата ангажираност в инкриминирания период на различно място от к.к. „С. б.“, като в тази връзка е игнорирал и показанията на свид. Л. К., без да изложи каквито и да било доводи.

Застъпва се становище, че е абсолютно несъстоятелно едно лице да бъде осъдено и признато за виновно единствено въз основа на голословни твърдения на свидетели с тайна самоличност и поставен в зависимост свидетел, който в съдебна зала не потвърждава тези 3 свои показания, поради което се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова оправдателна.

В допълнителни писмени съображения към въззивната жалба защитата на подс.Д. също излага доводи за недоказаност на обвинителната теза и постановяване на присъдата въз основа на предположения и противоречиви доказателства, ненавеждащи на категоричен извод, за авторството на деяние. Не се оспорва познанството на подсъдимия с един от участниците в ОПГ - Д.Д., но се намира за недоказано обвинението за личното му участие, както и съпричастността му към разпространението на наркотични вещества. Акцентира се, че основният свидетел по делото И.И. към момента на разпита му в ДП е бил задържан от служители на ГД БОП, по повод намерено в него „известно количество кокаин“, за което не му е било повдигнато обвинение, но му е „било обяснено, че може да се върне в затвора“, което го е мотивирало „така обстойно и в услуга на прокуратурата“ да депозира показанията си, които впоследствие не потвърждава при разпита му в съдебна фаза, отричайки да е виждал Д.Д. да дава наркотични вещества на Д., да е купувал наркотични вещества от Д. и да е чувал някой да е купувал наркотични вещества от същия.

Излагат се съображения, че минималните количества наркотични вещества намерени на адреса, обитаван от подсъдимия по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с предстояща „наркосделка“, която предстои, като по делото „няма нито един разпитан свидетел, който да твърди, че е закупувал наркотични вещества от Д.“, а по отношение на позоваването в мотивите към присъдата на установена комуникация на подсъдимия с Т.А. се възразява, че „няма как да се провеждат очевидно приятелски разговори между лица, които не се познават“. В този смисъл се възразява, че намерените наркотични вещества на адреса на Д. не следва да бъдат обвързвани с участието му в ОПГ, както и с дейност по разпространение на наркотични вещества. В заключение се настоява за отмяна на присъдата в цялост.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АСП моли за потвърждаване на присъдата на СНС и за отхвърляне на депозираните срещу нея въззивни жалби. Намира за правилни и законосъобразни както доказателствения анализ, извършен в мотивите към присъдата, така и изводите относно виновността на двамата подсъдими в извършването на вменените им престъпления, а наложените им наказания преценява като справедливи.

Защитниците на подс. Ж. развиват доводите, изложени в подадената въззивна жалба, акцентирайки че е „изключително трудно и към настоящия момент да разберат кои са били мотивите на първостепенния съд да постанови своя осъдителен съдебен акт.“ Оспорва се достоверността на показанията на свид.И.И. от фазата на ДП, като в тази насока се коментира и заключението на назначената и приета от въззивния съд СППЕ, определящо го като изключително нестабилна личност, употребяващ наркотични вещества ежедневно, намиращ се под силен стрес към момента на задържането от служители на ГДБОП, малко след излизането му от затвора, като това задържане е възможно да е изиграло мотивиращ ефект за даване на показания в желаната от разследващите насока.

4

На база показанията на И. пред настоящия съдебен състав и наличните по делото доказателства се оспорва извода на СНС, касаещ емоционалното му състояние по време на разпита му в първоинстанционното производство, послужило като мотив за некредитиране на изявленията му в съдебна фаза. Излагат се твърдения за заобикаляне на закона при извършеното от И.И. разпознаване, проведено по снимки, при положение, че по същото време подс.Ж. е бил на разположение на органите на ДП, задържан с цел повдигане на обвинение, като се правят възражения за опорочаване на резултатите от същото предвид начина му на провеждане – чрез насочване на разпознаващия от полицейските служители относно външния вид на подсъдимия, като в кориците по делото липсват каквито и да е доказателства по време на извършваната оперативна дейност и проведеното разследване да е установен контакт, връзка, познанство между двамата.

Подчертава се, че от показанията на свид.Д.Ч. не се установяват каквито и да е противоправни действия на Ж., още по –малко по ръководство на ОПГ, като изнесената от него информация се базира единствено на сведения, придобити по оперативен път. Освен това от разпита му, както и от показанията на свидетелите М. и Т.Х. в хода на въззивното следствие се установява, че в периода м.април – септември Ж. е пребивавал постоянно в къмпинг „Г.“, изпълнявайки служебните си задължения, с което на практика се оборват показанията на анонимен свидетел № 397, излагащ твърдения за разпространение на наркотични вещества в курортен комплекс С. б..