Решение № 5745 от 09.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5745 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20261100509368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба от 20.04.2026год. от Е. Н. Д. ,длъжник срещу постановление на ЧСИ С. Я., обективирано в разпореждане от 27.10.2025год., по изп.д.№20258440403336 по описа на

ЧСИ С.Я. ,с което е оставена без уважение молба за приключване на изпълнителното производство и с което са приети разноски по изпълнението ,обективирани в сметка,изх.№18970/25.03.2026год. ,възлизащи на 145,49 евро – обикновени такси ТТЗЧСИ и 165,85 евро – пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановеният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Излага че е погасил изцяло задълженията по изпълнителния лист – главница и законна лихва ,вкл. всички признати за дължими такси.С молба от 04.03.2026год. поискал от ЧСИ приключване на изпълнителното производство ,на основание чл.433,ал.2 от ГПК ,като приложил и платежно нареждане за внесени такси и разноски в общ размер от 80,78 евро ,от които : по т.1 от ТТЗЧСИ в размер на 12,27 евро – такса за образуване на изпълнително дело ; по т.2 от ТТЗЧСИ – такса в размер на 30,68 евро ; по т.5 от ТТЗЧСИ – такса в размер на 12,27 евро; 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Навежда доводи ,че въпреки влязло в сила решение по в.гр.д. № 4462/2025год. по описа на СГС,с което съдът вече се е произнесъл по въпроса за обикновените и пропорционалната такса ЧСИ не е съобразил и претендира плащане и на отречените със съдебното решение такси,като е начислил неоснователно и нови такива.

Оспорва размера на приетите разноски по Тарифата, по т.4;т.5 ; т.31 и т.26 ,които счита за незаконосъобразно определен ,а така също и че не са доказани разходи .Също така 1 оспорва и отказът за приключване на изпълнението ,предвид че е изпълнил изцяло задълженията си .

Моли съда да отмени постановения отказ и да задължи ЧСИ да приключи изпълнителното дело ,на основание чл.433,ал.2 от ГПК ,поради пълно погасяване на задълженията ,както и да отмени приетите разноски по ТТРЗЧСИ .

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя „Топлофикация София“ЕАД, в които е изложено становище за неоснователност на подадената жалба.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Излага че длъжника дължи ,заедно с направените разноски по изготвянето на документацията и съгласно ТТР към ЗЧСИ, и пропорционална такса по т. 26 от същата тарифа като платената сума от 80,78 евро не е достатъчна за погасяване на задълженията.Счита и че са спазени законовите изисквания за размера на таксите и максималните размери на сбора от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в изпълнителното производство в зависимост от размера на задължението. Ето защо счита ,че не е налице основание чл. 433, ал. 2 ГПК, тъй като освен главното задължение на длъжника не са събрани всички дължими разноски по изпълнението (включително таксите и разноските на частния или държавния съдебен изпълнител).

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2,т. 6 и т. 7 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна:

Изпълнително дело №20258440403336 е образувано по молба на Топлофикация София ЕАД от 03.09.2025год. по издаден изпълнителен лист от 07.08.2025г., на основание влязла в сила заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 20231110151789 по описа на СРС, 33 състав, вземането по която е установено след установителен иск с пр.осн.чл.422 от ГПК по гр.д.№ 66009/2023год., СРС, 33 състав и въззивно гр.д.№ 5571/2024год., СГС, 4-Е състав, като Е. Н. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2298,12 лева.- главница- цена на доставена топлинна енергия в периода от 20.09.2020 г. до 30.04.2022 г. в недвижим имот с адрес: гр. София ж.к. "********, аб. № ********, сумата от 23,30лв., представляваща възнаграждение за дялово разпределение, в периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 20.09.2023г. до погасяване на задължението.

Заявено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

2

Изпратено е запорно съобщение изх. № 56328/02.10.2025г. за запор върху вземания на длъжника от НОИ, връчено на 07.10.2025год. Със съобщение вх. №106999/09,10,2025год. и на осн.чл.508 от ГПК от НОИ е постъпило уведомление до ЧСИ, че от пенсията на длъжника не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата.

На длъжника Е. Н. Д. на 11.10.2025год. е връчено съобщение за образувано изпълнително дело с изх. №56327/02.10.2025г., заедно с приложен изпълнителен лист.

На 22.10.2025г. Е. Д. е депозирала молба с вх. № 111270/22.10.2025г. за издаване на удостоверение за отделните такси и разноски по изпълнителното дело.

С разпореждане от 27.10.2025год. ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на разноски съдържащо се в жалба на длъжника вх.№113160/27.10.2025год., тъй като не надвишават чл.73а от ГПК, оставено е без уважение искането за намаляване на юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя.

Въз основа на частна жалба от 27.10.2025год. от длъжника срещу действията на ЧСИ е образувано ч.гр.дело № 14462/2025 г. по описа на Софийски градски съд, 1-ви състав, ЧЖ, като към жалбата е приложено и платежно нареждане от 27.10.2025год. , от което се установява ,че по сметка на „Топлофикация София“ЕАД е преведена сумата от 2 974,66 лв., с посочено основание „изп. лист 19128 от 07.08.2025год. гр.д.№6609:2023год. ИД 3336 25 г.“ С Решение № 841/09.02.2025 г. по ч.гр.дело № 14462/2025 г. по описа на Софийски градски съд, 1-ви състав, ЧЖ е отменено постановление, обективирано в запорно съобщение изх. № 56328/02,10,2025, по изп.д. № 20258440403336, ЧСИ С. Я., рег. № 844 КЧСИ, за налагане на запор върху пенсия на длъжника Е. Н. Д.. Отменено е и постановление на ЧСИ С. Я., обективирано в разпореждане от 27,10,2025год., по изп.д.№20258440403336, в частта, с която е оставено без уважение възражение за недължимост на такси по изпълнението, както следва: по т.9 от ТТЗЧСИ в размер на 18,00лв. с ДДС-9,20€ /налагане на запор върху пенсия/, по т.31 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 15,70лв. с ДДС-8,03€/ държавна такса и други/, по т.5 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 24,00лв. с ДДС12,27€/съобщение за нередовност на жалба/, по т.5 от ТТЗЧСИ в размер на 24,00лв. с ДДС12,27€ /искане за препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ/и по т.26 от ТТЗЧСИ поради тяхната недължимост, както и в частта с която е оставено без уважение възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за дължимо юрк.възнаграждение над 50,00лв./25,56€/ до 150,00лв./76,69€/;

С молба от длъжника с вх. № 26863/04.03.2026 г. е поискано вдигане на наложения запор върху пенсията ,както и на основание чл.433,ал.2 от ГПК да бъде приключено изпълнителното дело.Представено е и доказателство за платена сума от 80,78 евро ,от която : по т.1 от ТТЗЧСИ в размер на 12,27 евро – такса за образуване на изпълнително дело ; по т.2 от ТТЗЧСИ – такса в размер на 30,68 евро ; по т.5 от ТТЗЧСИ – такса в размер на 12,27 евро; 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 24.03.2026 г. на помощник-частен съдебен изпълнител. е намалено присъединеното юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя до 3 посочения в решението размер, а именно 25,56 €. Във връзка с посоченото разпореждане е извършена и корекция в размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ .Изготвена е сметка с изх. № 18970/25.03.2026 г. с начислените по делото такси по ТТР към ЗЧСИ като е посочено ,че обикновените такси възлизат на 145,49 евро ,а пропорционалната такса възлиза на 165,85 евро.

С разпореждане от 24.03.2026 г. е оставено без уважение искането за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 2 ГПК.

Във връзка с горепосочената молба и Решение № 841/09.02.2025 .г по ч.гр.дело № 14462/2025 г. по описа на Софийски градски съд, наложения на длъжника запор върху получаваната от него пенсия е вдигнат.

Със съобщение с изх. № 18959/25.03.2026 г. Е. Д. е уведомена за горепосочените разпореждания и предприетите действие от съдебния изпълнител. Съобщението е връчено на длъжника на 04.04.2026 г.

Съгласно сметка за разноските по изпълнителното дело са начислени обикновени такси в общ размер от 169,96 евро и пропорционална такса от 165,85 евро.

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК, като съгласно цитираната разпоредба разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Размерът на разноските се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК този акт подлежи на обжалване от длъжника.

Относно начислените обикновени и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по- специално - т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се 4 включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата. Ето защо таксата, следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 2974,66лв.,в която е включена и законна лихва от 20.09.2023год. до датата на плащане на главниците – 27.10.2025год.

Изчислена по реда на т. 26 ,б.“в“ от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 158,28 евро /превалутирани 309,56лв. с ДДС/ .

Съгласно влязлото в сила съдебно решение ,постановено по жалба по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК са приети за недължими такси по изпълнението, както следва: по т.9 от ТТЗЧСИ в размер на 18,00лв. с ДДС-9,20€ /налагане на запор върху пенсия/, по т.31 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 15,70лв. с ДДС-8,03€/ държавна такса и други/, по т.5 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 24,00лв. с ДДС-12,27€/съобщение за нередовност на жалба/, по т.5 от ТТЗЧСИ в размер на 24,00лв. с ДДС-12,27€ /искане за препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ/.

Следователно неправилно ЧСИ отново ги е включил в разноските по изпълнението.

Освен това таксите по т.4 и т.5 – съобщения до длъжник и взискател за намалено юрисконсултско възнаграждение и тези по т.31 – пощенски разход куриерска услуга ,са пряко свързани с неоснователното действие на ЧСИ по определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя ,поради което не следва да бъдат възлагани на длъжника.