Определение № 1115 от 25.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1115 гр. Варна, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от С. В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100500552 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. Х. Петкова чрез адвокат С. В. срещу решение № 3746 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 42 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, в следните части: с която е определен режим на личен контакт на бащата И. В. Й. с децата Димана И.ва Й.а, родена на 28.01.2010 г., и Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г. всяка събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 18 часа в неделя; в частта, с която отхвърлен иска на въззивницата бащата И. В. Й. да заплаща в полза на детето Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г. чрез неговата майка и законен представител Н. Х. Петкова месечна издръжка за разликата над присъдените 250 лева до претендираните 300 лева, на основание член 143 от СК; в частта, с която е оставено без уважение искането на въззивницата за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо жилищна сграда с идентификатор ***, находящо се на адрес в град Варна район Аспарухово, ***, само на нея, а е разпределено ползването между двамата бивши съпрузи.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че поради техническа грешка въззивницата в исковата молба е посочила режим на личен контакт «всяка събота и неделя» вместо «всяка първа и трета събота и неделя». Излага се, че средно издръжката на едно дете възлиза месечна на около 650 лева, а бащата не участва по никакъв начин, както и в заплащането на сметки от битово естество – ток, вода, телефон, храна. Поради това намира, че определеният размер на издръжката от 250 лева за детето Х. е твърде нисък. Подробно се аргументира защо намира решението за разпределение ползването на семейното жилище не е правилно – отоплителната, електрическата и водопроводната инсталации на къщата не могат да бъде 1 разделени по етажи, нито е възможно отделно замерване; същите са изградени в гаража, поради което само този, който щ его ползва, ще има и достъп да ги контролира; на партерния етаж липсва санитарен възел, поради което и същият не може да се ползва самостоятелно; отношенията между съпрузите са обтегнати, има и вербална агрессия.

Поради това се иска решението в обжалваните му части да бъде изменено съобразно изложеното във въззивната жалба.

Във въззивната жалба е направено искане да бъде изменено определението на първоинстанционния съд по привременните мерки, като се постанови друго, с което реално да се определят такива, доколкото районният съд е оставил без уважение искането с правно основание член 323 от ГПК.

Направено е искане за приемане на доказателства за извършени плащания за разходи в полза на децата.

Въззиваемият И. В. Й. в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна.

Излага, че обжалваните части от решението са правилни и законосъобразни, тъй като съдът подробно е изложил съображенията си, мотивирани въз основа на събраните по делото доказателства. Набляга, че въззивницата сама е предложила бащата да може да вижда децата всяка събота и неделя. Възразява против размер на издръжката от 300 лева за детето Х., като акцентира, че в представените фискални бонове се съдържат и множество продукти, които определено не са за децата, както и навежда довод, че майката зарежда служебния автомобил с електричество в къщи. Намира, че страните могат да ползват къщата при извършеното разпределение, доколкото отношенията им не са нетърпими. Иска се потвърждаване на решението в атакуваните му части.

Въззиваемият също е направил искане в отговора на въззивната жалба за приемане на писмени доказателства за установяване на заплащани от него суми за отопление, вода, телевизия, интернет, както и за стоки за децата.

По исканията за изменение на определението за привременни мерки Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на член 323 от ГПК, съгласно която определението, постановено по привременните мерки, може да бъде изменяно от съда, който го е постановил. С подаване на въззивната жалба и по силата на деволутивния ефект разглеждането на спора вече е пренесено пред въззивния съд, който в пределите на своята компетентност следва да постанови определение, с което да се произнесе по направените искания за изменение на привременните мерки. Поради това и на основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва да насрочи разглеждането на исканията за изменение на привременните мерки в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му 2 дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че исканите от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до приемане като относими към спора и допустими съобразно нормите на ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените писмени такива с въззивната жалба на Н. Х. Петкова.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените писмени такива с отговора на въззивната жалба от И. В. Й..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 април 2024 г. от 10,00 часа, включително и разглеждането на исканията на въззивницата Н. Х. Петкова за изменение на определение № 8598 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 42 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, с правно основание член 323 от ГПК.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по телефона чрез процесуалните им представители, включително Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите 3 извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4