Определение № 2988 от 13.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2988 гр. София, 13.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002104994 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител Н. Н. – гл. инспектор при ТД – Пловдив на Kомисията против решение № 75 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

Предмет на производство е и частна касационна жалба на ответниците Ю. Л. П. и Д. И. П. чрез адвокати Н. и Т. срещу горепосоченото решение в частта му с характер на определение, с което е оставена без уважение частната жалба на П. срещу определение № 261 от 24.01.2023 г. по гр. д. № 795/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл.

248 ГПК.

От ответниците по жалба – насрещни страни в производството, отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден от Ю. Л. П. и Д. И. П. чрез адвокати Н. и Т., които считат, че липсват предпоставки за достъп до касация по жалбата на Комисията, която по съществото си е и неоснователна.

Ответната страна по частната касационна жалба КПКОНПИ, чрез гл. инспектор Н., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за нейната неоснователност.

По касационната жалба на Комисията:

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 1150 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 795/2021 г. на Окръжен съд – Бургас (поправено с решение № 79 от 24.01.2023 г. по същото дело) за отхвърляне на предявените от Комисията 1 против Ю. Л. П. и Д. И. П. искове за отнемане в полза на държавата на конкретно посочено в решенията незаконно придобито имущество на обща стойност 324 292. 62 лева.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и е с правно основание чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ. Посочил е като безспорно от фактическа страна, че с решение № 065ПР/02.05.2019 г. на КПКОНПИ, по постъпил доклад от 02.05.2019 г. от Дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за неподадена в срок декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, на основание чл. 13, ал. 1, т. 6, вр. чл. 108, ал. 6 от закона, е започнала проверка на имущественото състояние на Ю. Л. П., заемаща длъжност – главен архитект на Община Пловдив. Констатирано е, че с решение № 252/3.02.2021 г. на КПКОНПИ, срещу П. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в проверявания период от 02.05.2009 г. до 02.05.2019 г., предвид установено при проверката наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 247 749. 19 лв., при придобито имущество на стойност 284 542. 34 лв. и нетен доход от 36 793. 15 лв., като на 12.05.2021 г. е взето решение под № 1193 за внасяне в съда на искова молба по чл. 153 ЗПКОНПИ против Ю. П. и нейния съпруг Д.

П.. Изложени са съображения, че в случая образуваното пред Комисията производство е обосновано с разпоредбата на чл. 108, ал. 6 ЗПКОНПИ, съгласно която проверката започва и при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 или т. 4, освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не отговаря. Изтъкнато е, че ответницата П. не оспорва, че в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.

32 ЗПКОНПИ – главен архитект на Община Пловдив, е подала декларация по чл. 35, ал. 1, т.

2 ЗПКОНПИ за имущество и интереси през 2018 г. пред Комисията извън предвидения в закона срок. Доколкото за тази категория лица за пръв път е възникнало задължение за деклариране с приемането на ЗПКОНПИ (ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г.) е прието, че приложение намира текстът на § 4, ал. 1 от закона, изискващ подаване на встъпителни декларации в едномесечен срок от утвърждаване на образците по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4. Такива са утвърдени и публикувани на интернет страницата на Комисията на 04.05.2018 г., т. е. едномесечният срок е изтекъл на 04.06.2018 г., а ответницата е подала декларация на 27.07.2018 г. Втората инстанция е споделила становището на първостепенния съд за неприложимост на чл. 108, ал. 6 ЗПКОНПИ в хипотезата на подадена декларация извън законовия срок, какъвто е разглежданият случай. Формиран е извод, че след като в чл. 108, ал. 5, вр. чл. 46, ал. 4 ЗПКОНПИ е предвидено започване на проверка по Глава Х при установяване на несъответствие на декларираните обстоятелства в размер на не по-малко от 20 000 лв., то смисълът на текста в ал. 6, съобразно цитираната предходна разпоредба, а също и с оглед целта на специалния закон, сочи на основание за започване на проверка при липса на подадена декларация. При просрочието й законът предвижда административно наказание глоба, като Комисията дължи проверка за съответствие на декларираното и едва при установяване предпоставките по чл. 108, ал. 5 ЗПКОНПИ – започване на проверка в производство по установяване на незаконно придобито имущество. С оглед на тези доводи е констатирана липса на основание за проведеното срещу проверяваното лице производство 2 по глава Х ЗПКОНПИ, поради което предявеният иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е намерен за неоснователен. Освен това, неоснователността му е приета да произтича и от недоказаното от Комисията значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно изискването на чл. 156, ал.

4, т. 3, от което да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, съгласно предвиденото в чл. 107 ЗПКОНПИ. Решаващият състав е изложил, че през проверявания период ответниците са придобили установено от Комисията имущество, както следва: недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 53, 03 кв. м., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в [населено място], [улица], ет. .., ап. .. за сумата от 25 000 евро (48 895 лв.), платена по банков път; лек автомобил „Ауди А6 3. 0 ТДИ“, първа регистрация: 25.11.2009 г. за сумата от 12 000 евро, в левова равностойност 23 469. 96 лв.; лек автомобил „Мерцедес GL 420 ЦДИ“, първа регистрация на 13.08.2007 г. за сумата от 5 160 лв., чиято пазарна стойност към датата на закупуване, съгласно изслушаната оценъчна експертиза, е в размер на 24 700 лв., с включен последващ необходим ремонт. От посочената в исковата молба банкова информация е установено, че налични в имуществото на ответниците в края на проверявания период са следните парични средства: по сметка в евро в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр Д. П. – крайно салдо 149. 77 евро (292 лв.); по сметка в евро в „Банка Пиреос България“ АД, титуляр Д. П. – крайно салдо – 2. 95 евро (5. 75 лв.); по сметка с в лева в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Ю. П. – крайно салдо 5. 56 лв.; по сметка в евро в „ПИБ“ АД, с титуляр Ю. П. – крайно салдо 24. 15 евро (47 лв.); по сметка в евро в „ПИБ“ АД, титуляр Д. П. – крайно салдо 2. 01 евро (3. 92 лв.), или общо – 354. 23 лв.

Изтъкнато е, че останалите банкови сметки и спестовни влогове на ответниците са закрити, без налични средства. Въззивният съд е установил, че с исковата молба са заявени неналични парични суми по банковите сметки на ответниците и е приел, при позоваване на разрешенията, дадени ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че те не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 156, ал. 4, т. 1, вр. пар. 1, т. 3 и т. 4 от ЗПКОНПИ.

С оглед на горното е остойностено придобитото от ответниците имущество през проверявания период, налично в края на периода, в общ размер от 97 419. 19 лв., от които 48 895 лв. – стойността на закупения недвижим имот, 23 469. 96 лв. и 24 700 лв. – стойността на закупените два автомобила и 354. 23 лв. – налични суми по банкови сметки. Съобразено е, че съгласно § 1, т. 3 ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Взет е предвид посоченият от Комисията за проверявания период нетен доход на П. в размер на 36 793. 15 лв., като при съпоставката му с придобитото имущество от 97 419. 19 лв., решаващият състав е приел, че несъответствието възлиза на стойност 60 626. 04 лв., т. е. под предвидените в закона 150 000 лв. като праг за наличие на „значително несъответствие“. Така е направен решаващ извод, че в случая не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл. 107, ал. 2, вр. пар.

1, т. 3 ЗПКОНПИ, поради което и не може да се изведе заключение за обосновано предположение, че ответниците притежават незаконно придобито имущество, което на 3 основание чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ подлежи на отнемане в полза на държавата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правен въпрос, който твърди да е обуславящ изхода по делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът има следното съдържание:

„Налице ли е основание за започване на проверка по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, когато лице заемащо висша публична длъжност е подало декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон, след законоустановените срокове, без извинителна причина?“.

Поддържа се, че по поставения въпрос няма формирана съдебна практика и произнасянето на ВКС ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед настоящи и бъдещи проверки по този текст. Страната се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

Касационен контрол по жалбата не следва да се допуска.

Поставеният от жалбоподателя въпрос се извежда от становището му, че в случаите като процесния когато лице, заемащо висша публична длъжност, е подало декларация по чл. 35 ЗПКОНПИ след изтичането на законоустановените срокове, е налице основание за започване на проверка от Комисията. В обжалваното решение съдът не е отрекъл възможността за започване на такава проверка, но конкретно е разграничил случаите, в които изобщо не е подадена декларация в предвидения в закона срок, от тези, при които е подадена такава, но извън законовия срок. Решаващият състав е приел, че при просрочена декларация, към която хипотеза спада и настоящият случай, законът предвижда административно наказание глоба, като е посочил, че Комисията дължи проверка за съответствие на декларираното и изрично е посочил, че при наличие на предпоставките по чл. 108, ал. 5 ЗПКОНПИ е допустимо започване на проверка в производство по установяване на незаконно придобито имущество. В тази връзка повдигнатият въпрос съдържа условието, че в случаите на просрочена декларация не е налице основание за започване на проверка по реда на ЗПКОНПИ, а подобно условие не се съдържа в мотивите на обжалваното решение.

Ето защо, питането няма връзка с правните изводи на въззивния съд и затова по него достъп до касация не може да бъде осъществен. Липсата на поставен релевантен правен въпрос с обуславящо изхода на спора значение е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота следва да се посочи, че касационният жалбоподател се позовава формално на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което иска да се осъществи достъп до касация без обаче да излага твърдения за наличието му. В задължение на касатора е да обоснове предпоставки в приложно поле на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК.

Така освен релевантен правен въпрос, включен в предмета на делото и изводим от правната воля на въззивния съд по обжалваното решение, искането за селекция на касационната жалба следва да съдържа и обосновка на допълнителното основание от съответния състав. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК релевантният въпрос следва да има значение за точното 4 приложение на закона, както и за развитието на правото, чието съдържание е изведено по тълкувателен път с разясненията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това в случая не е сторено и не може да се допусне касационно обжалване.