Определение № 31341 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31341 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20261110121889 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 242782/31.07.2026 г., подадена от Топлофикация София ЕАД срещу В. И. А..

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 937/10.12.2026 г. по ч.гр.д. № 14263/2025 г. по описа на Районен съд Павликени.

Съдът, с оглед направеното искане и предвид събраните доказателства и императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тази специална процесуална предпоставка и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намира, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, с оглед на това, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила.

На първо място специалните положителни предпоставки за допустимост на иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са: 1) наличие на издадена заповед за изпълнение; 2) връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани категорични данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и удостоверяването им с посочване на източника на тези данни в съобщението и 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случая е налице първата предпоставка - издадена срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1

937/10.12.2026 г. по ч.гр.д. № 14263/2025 г. по описа на Районен съд Павликени.. Издадената заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, но не са събрани от връчителя категорични данни, че длъжникът не живее на адреса – посочено е единствено, че адресът е посетен многократно на посочени дати, не е намерено търсеното лице или лице съгласно да получи съобщението, не са намерени сведения за лицето, поради което е залепено уведомление. Ето защо настоящият състав счита, че може да се направи обоснован извод, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно по чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът след повече от три посещение в продължение на един месец, поне едно от които е неприсъствен ден, не е могъл да бъде намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, залепено е уведомление на входната вратата, пуснато е уведомление в пощенската кутия, без да са събрани категорични данни, че длъжникът не живее на адреса.

Не се успешни опитите за връчване на заповедта чрез работодател.

Доколкото връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е редовно, длъжникът е редовно уведомен за заповедта за изпълнение на 24.06.2026 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепването, откогато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 24.07.2026 г. и в този срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 25.07.2026 г. и предявеният установителен иск се явява процесуално недопустим. При това положение на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати.

В случая доколкото прекратяването касае само исковото производство, а заповедта за изпълнение е влязла в сила, не следва да се обезсилва издадената заповед по чл. 410 ГПК. След влизане в сила на настоящото определение заявителят може да подаде искане за издаване на ИЛ по влязлата в сила заповед за изпълнение.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба вх. № 242782/31.07.2026 г., подадена от Топлофикация София ЕАД срещу В. И. А. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 21889/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

СЛЕД влизане в сила, препис от определението да се докладва по 2 електронното заповедно производство по ЕПЕП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3