Определение № 145 от 14.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502068 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 и 248 от ГПК

Образувано е по молба с вх. № 28806/24.11.2023 г. от адв. Н. К. като процесуален представител на „С. – Варна“ АД гр. Варна, представлявано от К. К., ЕГН **********, за изменение в частта за разноските и поправка на ОФГ на съдебно решение № 1335/14.11.2023 г. постановено по настоящото дело. Посочва, че по отношение на претендирания адв. хонорар, адвокат К. е оказал адвокатска помощ на своя баща К. К., който е законен представител на жалбоподателя. Счита, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗА и следва на жалбоподателя да му се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева.

Посочва, че жалбоподателят е поискал да му се присъдят разноски в размер на 48 лв., представляващи държавна такса за обжалване отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството.

Посочва, че в диспозитива на съдебното решение неправилно е изписано името на ЧСИ, номера на изпълнителното дело и е сгрешен ЕИК номера на търговското дружество.

Моли на основание чл. чл. 248 ГПК, да се постанови съдебен акт, с който да се измени решението в частта за разноските, като се присъдят на основание

Моли да се допълни решението в частта за разноските, като се присъдят на основание чл. 78 от ГПК на жалбоподателя „С. – Варна“ АД сумата от 48 лв. представлява заплатените за администриране на жалбата 1 такси, както и сумата от 400 лв. представляваща адв. хонорар.

Постъпил е писмен отговор с вх. 30470/12.12.2023 г. от „ Е. – ПРО П.“ АД, в който посочва, че дружеството жалбоподател не попада в нито една хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, с който законът свърза присъждането на адвокатско възнаграждение, за безплатно оказана адвокатска защита пред съд.

По отношение на молбата по чл. 247 от ГПК няма възражения.

Молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения в закона срок, срещу надлежен акт.

В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че за оказаната безплатна правно помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата и осъжда другата страна да го заплати. В такива случай съдът осъжда другата страна да заплати на адвоката определеното от съда адв. възнаграждение. За да се осъди насрещната страна да заплати адв. хонорар следва да са налице следните предпоставки: сключен договор за правна помощ, в който е уговорено, че адвокатът ще оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв. Делото да е решено в полза на лицето на което е оказана безплатна правна помощ. В настоящия случай не се претендира да се присъдят разноски за адв. възнаграждението в полза адв. Н. К., а в ползва на „С. – Варна“ АД. На следващо място по дело не предоставен договор за правна помощ, по силата на който адв. Н. К. се е задължил да предостави защита по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Предвид изложеното не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

В допълнение в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата са посочени случаите, при който може да се окаже безплатна правна помощ: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 на цитираната по – горе разпоредба ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Анализа на посочената разпоредба води до извода, че по този ред е недопустимо присъждане разноски на адвокат, представляващ юридическо лице. Безплатно представлявани могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да „имат право на издръжка“ и да бъдат „роднини, близки или друг юрист – Определение № 50140 от 26.06.2023г. по т.д. № 1056/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 50048 от 28.06.2023г. по ч.т.д. № 1777/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС.

По поискано присъждане на платена държавна такса съдът намира, че по аргумент от чл. 78 ал. 1 от ГПК, на жалбоподателя следва да се заплатят сторените разноски за заплатени такси в размер на 48 лева.

Молбата по чл. 247 от ГПК е процесуално допустима – подадена е от 2 надлежна страна, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като по отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл.

247 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и отразяването и́ в постановения съдебен акт.

В настоящия случай, от материалите по делото се установява, че в диспозитива е сгрешени са :

- номера на изпълнителното дело като вместо правилния номер № ........ е изписан „№ ........“.

- ЕИК номерът на търговското дружество жалбоподател „С.- Варна" АД, като вместо правилният 103096957 е изписан „10309657 - вместо ЧСИ И. С. е изписано ЧСИ Д. П. - Я.

Настоящият състав приема, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА, на осн. чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1335/14.11.2023 г. , постановено по в. гр. дело № 2068/2023 г. по описа на ВОС, като номера на изпълнителното дело се чете ........ вместо „№ ........“., ЕИК номерът „С.- Варна" да се чете 103096957 вместо 10309657, вместо ЧСИ Д. П. – Я. да се чете ЧСИ И. С..

ИЗМЕНЯ Решение № 1335/14.11.2023 г. постановено по въззивно гражданско дело № 20233100502068 по описа за 2023 година на Варненски окръжен съд, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА "Е.-ПРО П." АД, ЕИК: 103533691 ДА ЗАПЛАТИ на „С.Варна" ЕИК 103096957 сумата от 48/ четиридесет и осем/ лева представляваща платена държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28806/24.11.2023 г. от адв.

Н. К. като процесуален представител на „С. – Варна“ АД гр. Варна, за изменение Решение № 1335/14.11.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 20233100502068 по описа за 2023 година на Варненски окръжен съд, в частта, в която се иска на „С.- Варна" ЕИК 103096957 да се присъдят разноски от 400 лева адвокатски хонорар по ре да на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4