Решение № 247 от 13.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Тетевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100342 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К..

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на клауза, предвиждаща „такса разглеждане“ на Договор за потребителски кредит № ****** от 09.03.2022 г. сключен от М.

Х. Г. с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 09.03.2022 г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № ****** с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1 500 лева, при погасяване в срок до 08.03.2023 г.

В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,65 %, лихвен процент за кредита в размер на 12,27 %, сума на лихвата за срока на договора - 101,59 лв. В договора било записано, че кредитонолучателят дължи сума в размер на 252,00 лв. такса за разглеждане.

М. Г. е погасила сумата по договора, като за срока на договора е заплатила по сметка па дружеството изцяло сумата но договора, включително такса за разглеждане, а именно:

252,00 лева

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ но кредита, тъй като в договора за потребителски креди те налице грешно посочен размер на ГПP, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3ПК. Заявява, че още със сключване на договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на 1 подписване на договора. Следователно се касае за уговорки но сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит но смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, счита, че невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата па чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събиране то на възнаграждения но пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се сина до надхвърляно ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези действия „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа па присъединяването към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране па българското законодателство с европейското.

Сочи се в исковата молба, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Заявява, че е налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга но смисъла па чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита.

Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.

Сочи, че е нищожна клаузата, с която е начислена „такса разглеждане“. Съгласно ЗПК, тъй като кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Моли съда да прогласи Нищожност на клауза, предвиждаща „такса разглеждане“ на Договор за потребителски кредит № ****** от 09.03.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, в размер на 5.00 лева, частична от 252.00 лева.

В съдебно заседание, проведено на 17.10.2024 г., съдът е допуснал на основание чл.

214 от ГПК изменение на иска - увеличение на размера на осъдителния иск до сумата от 147.00 лева за заплатена неустойка по кредита.

Позовава се на писмени доказателства, приложени към исковата молба.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, в който изразява становище за неоснователност и 2 недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 09.03.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че договорната клауза е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Изразява съгласие страните да сключат съдебна спогодба. Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща „такса за разглеждане“ по Договор за потребителски кредит № ****** от 09.03.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева, частичен иск от 252.00 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит, изменен по реда на чл. 214 от ГПК до размер на 147.00 лева.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 09.03.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 500 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 12 месеца, с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 252,00 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 12.27 %, при ГПР – 49.65 %. Като писмени доказателства са приети договора за кредит, погасителния план към него, общите условия и стандартния европейски формуляр.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна - таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно е в нарушение на закона и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 6. 1 от договора (както и в чл. 3. 4. от ОУ) е записано, че се дължи еднократна такса за разглеждане (която в конкретния случай е в размер на 252,00 лева), дължима в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски.

Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на 3 такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит, а именно - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател, не е имало правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

За пълнота на мотивите съдебният състав следва да изложи и че, недействителността на договора за потребителски кредит се обуславя и от неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,65 %, а възнаградителната лихва - 12,27 %. Също така таксата за разглеждане се дължала изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да била причина. Тази такса е във фиксиран размер на 252,00 лв. и е около 1/6 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.