Решение № 389 от 25.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Плевен, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430104088 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от Л. В. С., ЕГН

**********, с адрес: гр. ***, чрез ЕАД Е.И., булстат ***********, със съдебен адрес: *** против СТИК - КРЕДИТ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.М.Т., с правно основание с чл. 26 от ЗЗД, с цена на иска 5856,66 лв.

Съдът е сезиран с искане да прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит, сключен с „СТИК КРЕДИТ" АД на ***г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК като се оспорва искът. е депозиран писмен отговор от ответната страна,

Предявен е насрещен иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от правна и фактическа страна следното:

В действителност на *** година между СТИК КРЕДИТ АД като кредитор и Л. В. С., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние с № ******, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3000 лв, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ищцовото дружество е предоставило на разположение на ищеца остатъка от заемната сума, съгласно изразеното желание за изплащане в брой на каса на ***.

В договора е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни 1 задължения от страна на потребителя, визирани в договора, може да м у бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосочения договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, съдът взе под внимание следното:

Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcrcdit.bu.

Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bu и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.

Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1 ) попълване на електронна форма за регистрация заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

В настоящия случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.

На *** година чрез създаденият от Л. В. С. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.

След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му 2 със съдържанието на договора и за неговото сключване..

След одобрението на подадената Заявка от страна на СТИК - КРЕДИТ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия, сключен от разстояние № ****** от *** г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита на *** година ищцата е натиснала бутона „Подпис“, с което е изразила и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.

В резултат на тези предприети действия, между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и С., като кредитополучател, на *** година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ******. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Независимо, че дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

На първо място, съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София. ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед на което по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.

За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието н а няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС,2-ротьрг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в настоящия случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.

В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя.

Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който 3 заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предосгавено впоследствие същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага/Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./, Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенция на неизпълнението. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.20 15 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1 во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.