Решение № 896 от 07.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ III-174, 07.07.2020 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова мл. съдия

Красен Вълев при секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия

Красен Вълев в.гр.д.№ 522 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение №3169 от 22.11.2019 г.по гр.д. №6026 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас е прието за установено по предявения от „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Продан Таракчиев” № 12, представлявано от Николай Цветанов Божилов, против „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Перущица” 39, партер, представлявано от Надя Здравкова Александрова, установителен иск по чл. 422 от ГПК, че „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК: *********, дължи на „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 1 836,00 лв. (хиляда осемстотин тридесет и шест лв.) на основание сключен между тях договор за международен превоз на товари от 25.07.2018 г., представляваща разход, възникнал при изпълнение на договора - такса за съхранение в склад под митнически контрол за период от 85 дни на превозените стоки, опаковани в 93 пакета с общо тегло от 1 309,45 кг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № 1742/ 30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3351/2019 г. по описа на БРС.

С решението ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД е осъдено да заплати на „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД, сумата от 975,20 лв. (деветстотин седемдесет и пет лв. и двадесет ст.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД срещу Решение №3169 от 22.11.2019 г. по гр.д. №6026 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, с която се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 349, ал. 1 и чл. 349, ал. 3 от ТЗ. Излага се фактическа обстановка, че „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД наема спедитора „ГРАНД

ЛОГИСТИКС“ ЕООД, който пък от своя страна наема за превозвач „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД. Сочи, се че превозвача, не просто е узнал името на възложителя а директно без преупълномощаване е получил пълномощно за пряко митническо представителство и възлагателно писмо, като в тези отношения „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД не участва.

Извеждат се три сделки:1 – спедиторски договор между „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД и „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД; 2-договор за превоз между „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД и „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД и 3-упълномощаване от „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД към „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД. Изложена е правна характеристика на представителството и е направен извод, че от това правоотношение няма как да възникнат права и задължения за отвтеника-жалбоподател.

Сочи се, че спедиторът носи отговорност само при груба небрежност и тя би била само до размера на платения комисион, а не за сумата за магазинаж и митническо обслужване. Твърди се, че в договора между страните в производството няма клауза „делкредере“ Изложени са съображения, че финансовите отношения между страните са уредени, а ищецът-въззиваем е можел да заплати магазинажа, за да не се натрупва като търси възстановяване на сумата от „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на

Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.

Сочи се, че предявеният иск е за установяване на задължение на „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД.

Споделят се изводите на районния съд, за това че ищецът има качеството на превозвач, а ответника на спедитор по сключен между тях договор за международен превоз, превозът е осъществен до гр. Варна, а не до гр. София не по вина на ищеца-превозвач, тъй като стоките са престояли 90 дни в склад под митнически контрол, за 85 дни от които се е дължала такса в размер на 1836 лв.

Твърди се, че въззивникът неправилно интерпретира фактите и обстоятелствата по делото и неправилно разделя фигурата на спедитор на „спедитор-оператор“ и „спедитор-представител“. Излага се юридическа характеристика на спедиционния договор и препращането към разпоредбите на комисионния договор.

Сочи се, че упълномощаването на ищеца от срана на третото лице „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД и възлагателното писмо са необходимите документи за извършване на митническо посредничество при освобождаване на стоката от склад под митнически надзор, като митническото представителство е част от договора за превоз, а не отделен такъв.

Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представител.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирани лица в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е Решение №3169 от

22.11.2019 г.по гр.д. №6026 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Решението е и правилно. Аргументите за това са следните:

Пред

Районен съд-Бургас е депозирано заявление от „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 срещу „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД. Издадена е Заповед №1742 от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. №3351/2019 г. на Районен съд-Бургас за сумата от 1 836 лева, като вземането произтича от договор за превоз, възложен чрез електронна заявка от 25.07.20118 г., по който е издадена фактура №**********/14.01.2019 г. на стойност 1836 лв. с ДДС, и представлява такса съхранение за 85 дни на 93 пакета с тегло 1309,45 кг.

В срока по чл. 414 е депозирано възражение от длъжника, а в срока по чл. 415 е предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК- предмет на настоящото производство.

Районният съд е квалифицирал предявения иск, като такъв с правно основание чл. 367 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ

Правилно като безспорно между страните е отделено наличието на облигационна връзка, по силата на която „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД е възложилo на

„Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД извършването на международен превоз на стоки. Това обстоятелство се установява и от оферта за транспорт #EP20180724001-1 /л. 9 от делото на БРС/, електронна кореспонденция между страните / л. 10, л.43-51 от делото на БРС/ Фактура № ********** /л. 29 от делото на БРС/ и Фактура № ********** /л. 30 от делото на БРС/ .

От

Възлагателно писмо/ л. 37 от делото на БРС/ се установява, че „Енерджи Уей“ ООД е възложило на „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД осъществяване на пряко митническо представителство по смисъла на Регламент №952 /2013 на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на общността, а именно поставяне на стоките под режим внос, изготвяне на митнически декларации за стойността и други документи за оформяне на режима.

От заявка за организиране на транспорт/ л. 31 от делото на БРС/ и от електронна кореспонденция между „Енерджи Уей“ ООД и „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД / л. 38-42 от делото на БРС се установява възлагане от страна на „Енерджи Уей“ ООД на „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД за осъществяване на спедиция на процесните стоки.

Приложени по делото са и Писмо на ТД „Северна Морска“ в Агенция Митници“ до „Енерджи Уей“ ООД и „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД /л.32-33 от делото на БРС/, Писмо от „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД до Началника на Митница Варна и отговор от Началника на Митница Варна / л. 34- 36 от делото на БРС/, Решение рег. №32-213054/22.07.2019 на Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция Митници“ и Решение рег. №32-213077/22.07.2019 на Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция Митници“/ л. 86-92 от делото на БРС/, от които е видно, че стоката не е обмитена на Митница Варна, не е поставена под режим „свободно обращение“, а е поставена под режим „ временно складиране“.

От така събраните по делото доказателства действително могат да се разграничат три правоотношения, така както се твърди от въззивника във въззивната жалба:

1)

Спедиционенен договор, по силата на който на основание чл. 361 от ТЗ спедиторът „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД се е задължил срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя „Енерджи Уей“ ООД договор за превоз на товар.

2)

Договор за превоз, по силата на който на основание чл.

367 от ТЗ превозвачът „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД се е задължил срещу възнаграждение, платимо от „ГРАНД ЛОГИСТИКС“ ЕООД да превози от Шънджън, Китай до гр. София процесните стоки.

3)

Упълномощителна сделка, съгласно която на основание чл.

19, пар. 1 Регламент №952 /2013 на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на общността „Енерджи

Уей“ ООД възлага на „Юнимастърс

Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД осъществяване на пряко митническо представителство по смисъла на регламента.

Правилно първоинстанционният съд е определил, че спорът се концентрира около това дали ответникът /като възложител на превоза/ дължи на ищеца /като изпълнител/ и сумата от 1 836 лв., дължима за складиране на товара в склад под митнически контрол.

Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 361, ал. 2 от ТЗ, че за неуредените в тази глава/ Глава двадесет и пета.-спедиционен договор/ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

Чл.

349, ал. 1 от ТЗ обаче предвижда, че по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя. Действително и съгласно чл. 349, ал. 3 от ТЗ комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.

Според настоящата съдебна инстанция процесното вземане следва да се дължи не на основание чл. 356, ал. 2 от ТЗ като задължение за доверителя да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение, а на основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ, доколкото процесното задължение се явява разход по договора за превоз.

Разпечатката съдържа 60 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f0d615d-b8e6-4962-8e1f-8763125f46c1