Решение № 10438 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10438 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110151618 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.41/ срещу М. П. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 468,12 евро стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 99,79 евро – мораторна лихва за периода 17.10.2022 г. – 04.11.2025 г., 17,58 евро цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2025 г. до изплащане на вземането; 4,97 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 17.10.2022 г. до 04.11.2025 г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи се, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ О.

(с предишно наименование „Б.“ О.), съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да се осъди да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника, с която 1 същият признава исковете и твърди, че е заплатил претендираните суми, като представя и платежно нареждане.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Със становище от 05.05.2026г., ищцовото дружество сочи, че всички суми, предмет на исковите претенции са платени, като се претендират единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. Плащането на сумите намира опора в приложеното на л. 53 по делото платежно нареждане.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД, поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер 100.00евро – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. П. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 468,12 евро стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. – м.04.2024 г., до обект с абонатен № ********, представляващ ап. 14, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 99,79 евро – мораторна лихва за периода 17.10.2022 г. – 04.11.2025 г., 17,58 евро цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2025 г. до изплащане на вземането, 4,97 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 17.10.2022 г. до 04.11.2025 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100.00евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ О.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2