Определение № 46122 от 29.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68533/2022
- Вид
- Определение № 46122
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46122 гр. София, 29.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110168533 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането , предявен от ЗАД „Б.В.И.Г.” с ЕИК****, със седалище и адрес на управление в гр. С., в район Т., на ул. „В.П.” №5, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „У.Г.“ №32 на етаж II в офис VI чрез пълномощницата адвокат С. М. Й. против ЗАД „Д.: Ж. И З.“ с ЕИК****, със седалище и адрес на управление в гр. С., в жилищен квартал Д. на бул. „Г. М. Д.“ №1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Т.Д.Т..
Искът подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
На 11. IV. 2023 година ищецът представя по делото молба, с която иска съдът да допусне увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс. на 12. IV.
2023 година съдът разпорежда на ищеца да довнесе държавна такса в размер на 341.87 лева.
Разпореждането е връчено на електронния адрес на ищеца на 15. V. 2023 година. До момента ищецът не е изпълнил разпореждането на съда и не е довнесъл държавна такса.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 12. V. 2023 година, е постъпил такъв от ответната страна.
Ответникът прави искане съдът да изиска служебно от Агенция „Пътна инфраструктура“ официалните документи и удостоверения по реда на чл. 186, изречение II, предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение: съдът може да ги изиска от учреждението или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.
От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият 1 съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия, които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за целесъобразно да снабди ответника с удостоверение, въз основа на което той да изиска от посоченото в отговора на исковата молба учреждение издаване на официални документи или удостоверения.
Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Затова ответникът следва да бъде предупреден, че е длъжен да получи от учреждението издадените документи и да ги представи в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представи в същия срок доказателства, че въпреки положената от негова страна грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които е издадено съдебното удостоверение от доказателствата по делото.
С отговора на исковата молба ответникът навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът взема предвид и докладва само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса.
Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.
След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ще се произнесе по искането за изменение на размера на иска след като ищецът представи доказателства за внасянето на определената от съда допълнителна държавна такса.
ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 20. VІ. 2022 година в 08 00 часа И. Д. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „К.И.“ №15, управлява собствения си лек автомобил марка „К.“ модел „С.“ с регистрационен №**** по републикански път А1 (автомагистрала „Т.”).
При достигане до 193 километър водачът предприема маневра изпреварване и навлиза 2 в най-лявата пътна лента по посока на движението си, след което загубва контрол върху управлението на моторното превозно средство и то се отклонява от треакторията си на движение на дясно по посока на движението си. Така водачът на лек автомобил марка „К.“ модел „С.“ с регистрационен №**** предизвиква сблъсък с влекач марка „М.“ модел „А.“ с регистрационен №****, собственост на „Н.“ АД с ЕИК**** със седалище и адрес на управление в гр. П. на бул. „В.А.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.К., управляван от П. Д. Д. с ЕГН**********, живеещ в гр. Я. на ул. „З.Р.“ в блок ХII във вход Г в апартамент ***, който влекач се движи в дясната пътна лента на автомагистралата, и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 1 969.32 лева застрахователно обезщетение, като направил и 25.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Последният обаче не платил на ищеца претендираните общо 1 994.32 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:
1 994.32 лева застрахователно обезщетение;
45.43 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 25. IХ. 2022 година до 15. ХІІ. 2022 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 16. ХІІ. 2022 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Вместо това твърди, че водачът на застрахования от ищеца автомобил предприел маневра престрояване в съседната пътна лента след като водача на управлявания от ответника автомобил вече бил предприел маневра изпреварване. Ответникът не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в посочения в исковата молба размер, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че изплатеното от ищеца обезщетение е в завишен размер.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: настъпването на пътнотранспортно произшествие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин;
3 виновното противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован от ответника, довело до настъпване на произшествието; настъпването на имуществени в посочения в исковата молба размер; наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на автомобил, застрахован от ответника, настъпването на произшествието и на описаните в исковата молба вреди; наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила, управляван от водача, причинил произшествието, и ответника към датата на пътнотранспортното произшествие, от една страна и между ищеца и собственика на повредения автомобил от друга страна; искането за заплащане на обезщетение, отправено към ответника.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително: поведението на водача на повредения автомобил, допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат – предприемане на маневра престрояване в съседната пътна лента; обстоятелството, че механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие е различен, от описания в исковата молба; действителния размер на щетите, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
На основание чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА неучастващото в делото лице „Н.“ АД с ЕИК**** със седалище и адрес на управление в гр. П. на бул. „В.А.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.К., в едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени в отговора на исковата молба, като във връзка с горното:
Препис от отговора на исковата молба ДА СЕ ИЗПРАТИ на третото лице, като същото БЪДЕ И УВЕДОМЕНО за определения срок за представяне на документите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА третото лице, че носи отговорност и пред страната за причинените ѝ вреди, освен отговорността по чл. 87 от Гражданския процесуален кодекс, ако неоснователно не представи исканите документи.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане съдът да се снабди служебно с преписи от официални документи и с удостоверения по реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс.
На ответника ДА СЕ ИЗДАДЕ НЕЗАБАВНО съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди от Агенция „Пътна инфраструктура“ с преписи от официални документи и с удостоверения, и ДА СЕ ОСТАВИ на разположение в деловодството на съда, като във връзка с горното:
ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА, ЧЕ УДОСТОВЕРЕНИЕТО Е ИЗДАДЕНО И
4
ОСТАВЕНО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА учреждението, до което е адресирано съдебното удостоверение: за задължението да издаде исканите официални документи в едноседмичен срок от получаването на удостоверението или в същия срок да обясни причините за неиздаването им. че ако не издаде документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл. 89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната: за задължението лично най-късно в първото открито съдебно заседание да представи документите, за които ѝ е издадено съдебно удостоверение, или да представи доказателства за обстоятелствата, които са ѝ попречили да ги представи в срок, макар да е положила необходимата грижа за това. че изпращането на съдебното удостоверение на учреждението няма да се приеме от съда за достатъчна грижа за получаване на документите, за които е издадено удостоверението, дори заедно с него на учреждението да е изпратено и искане за служебно изпращане на документите на страната или на съда. че ако не изпълни горното разпореждане в срок, съдът ще приеме, че събирането на документите, за които й е издадено съдебно удостоверение, е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без тях по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.