Решение № 634 от 15.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502762 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на А. Г. Г., ЕГН: ********** и Г. Г. Г. с ЕГН:**********, двете от гр. *****, чрез адв.Е. П. против решение №189/30.06.2023 г. по гр.д.№1351/2021 г. на КРС, 2 гр.с., с което се РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването между тях и М. Б. К., от друга, на следния съсобствен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.*****.2731 по КККР на Гр.*****, с адм.адрес:ул.“***** с площ от 473 кв.м., с начин на трайно ползване ниско застояване /до 10 м/ в границите, отразени в скица на л.166 от делото на РС, съгласно ВАРИЯНТ 1 от заключението на вещото лице Я. Р., неразделна част от решението, а именно:

- ПРЕДОСТАВЕНА Е ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ИЩЦИТЕ ½ идч. от свободната площ на дворното място – 75,66 кв.м., съставляваща Дял 1, калориран в синьо на скица на ВЛ на л.166 от делото;

- ПРЕДОСТАВЕНА Е ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ОТВЕТНИЦАТА ½ идч. от свободната площ на дворното място -75,66 кв. м, съставляваща Дял 2, калориран в зелено на скица на ВЛ л.166 от делото.

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и разпределение на ползуването по вариянт 6 от заключението на вещото лице, прието от въззивния съд. Претендират за разноски. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че не е доказано правото на собственост на ищците 1 по отношение на сградите от т.5 до т.7, за които била издадена заповед №РД-924803.12.2021 г. за премахване – от цит.заповед е видно, че се разпорежда да бъдат премахнати „надстройка на пристройка, навес, паратети и стълбище“, а не напълно законна изградените в имота баня с тоялетна; като същевременно РС е приел, че пристройката по т.5- баня с тоалетна е построена от ищцата А.Г. и е нейна собствеост; невярно е посоченото в решението, че ищците твърдят, че ответницата би могла да влиза през вратата на гаража /№8/, която е вградена в транспортата гаражна врата, вместо становището, че ответницата би могла да влиза в дворното място през пешеходната врата, която е част от голямата врата в източната част на северната регулационна граница, както се е ползвала от праводателите й, а в последствие е била заварена.Считат, че тази врата съществува във вида, в който е била направена първоначално – двукрила, в западното крило на която е била вградена пешеходна врата, което ясно се виждало на снимките от заключението на ВЛ Р.; не се касае за преустройство, за отваряне на нова врата, за изграждане на нови зидове, за преустройство и преместване на сгради, огради и съоръжения, както е в цитираните решения съд.практика от ответниците. Необосновано КРС е отхвърлил искането на ищцата за разпределение по вариянт №4, който не предвижда достъп на страните до сградите, ползвани от другата страна; счита, че с разпределението следва да се даде възможност на всяка от страните да ползва отделна врата за достъп до процесното дворно място за да няма конфликти между тях.

Въззиваемите С. И. К. – ЕГН:**********, Н. С. К. – ЕГН:********** и Б. С. К.ЕГН:**********, наследници на починалата в хода на процеса М. Б. К., чрез адв.П. И. считат жалбата за неоснователна. Оспорват, че М.К. е заварила пешеходното крило на гаражната врата; поддържат, че предявеният иск по чл.32,ал.2 ЗС е неосноавтелен, тъй като разределението на правото на ползване е невъзможно поради прекалено малката площ и невъзможност практически да се обособят дялове. Съгласно чл.156,ал.3 от Наредба от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспорната схема на урбанизираните територии, пешеходното движение по рампите се допуска по изключение.

Считат, че сгради №2,3,4,7,8,9 са съсобствени, тъй като не фигурират в никой от представените от страните документи за собственост /молба на л.84 от д.ОС/.

От своя старана ищците са възразили, че цит. Наредба от 20.12.2017 г. е неотносима към предмета на делото, тъй като в чл.4 от наредбата изчерпателно са изброени обектите, които обхваща и сред тях не попадат УПИ и дворните места, какъвто е процесния имот – ПОС счита възражението за основателно по изложениет в него съображения.

От К.и е подадена и въззивна жалба срещу решението на РС, с която се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли иска за разпределение на ползването като неоснователен поради това, че разпределение на ползването е невъзможно поради прекалено малката площ и невъзможност практически да се обособят дялотове, цит.съд.практика – ТР №67/1969 г. на ОСГК на ВС или алернативно да се извърши разпределение на ползването по вариянт за потвържване на решението на КРС или разпределението да се извърши по вариянт 5 на в.л.Я. Р., представен като приложение №11 2 от доп.заключение. Претендират за разноски.

Постъпил е отговор от ищците на ВЖ на ответниците, с който се оспорва жалбата и считат, че невярно е твърдението, че разпределението е невъзможно поради прекалено малката площ и невъзможност практически да се обособят дялове, което е опровергано от приетите по делото заключения на вещото лице; вариянт №5 е неудачен, поради това, че при него остава най-голяма площ за общо ползване на страните; другите вариянти не предвиждали достъп на всички страни до оградата на поземления имот - критерият е несъстоятелен, тъй като липсва правен интерес за достъп до сградите, които страната не ползва ; че нямат претенции за ползването на асмата и лозите, отглеждани от ответницата; че с НА №*****,том III дело *****/1970 г. на КРС А. Г. е подарила на праводателя на ответницата М. К. само ½ ид.ч. от дворното място и първия етаж от ЖС, но не и същетвуващата към момента лятна кухня. Не оспорват, че ответницата е собственик на сгради №3 и 4 от заключението на в.л.Р.; че ответницата с отговора на ИМ не е заявила право на собственост върху сградите от допълващото застрояване, претендирани от ищците като собствени и владени от тях. Считат, че сграда№2 е строена от бащата на А.Г. преди още имота да й бъде прехвърлен, поради което е в режим на търпимост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.32/2/ ЗС.

От представените по делото доказателства за собственост, а и не се спори между страните, че ищците и ответниците са съсобственици при равни квоти – по 1/2 ид.ч. от дворното място на описания по-горе недвижим имот. Не се спори, че 1 ет. от посторената в имота двуетажна ЖС е собственост на ответниците / НА №*****,том III от 1970 г./, а ищците са собственици на 2 ет. от сградата /НА № ***, том II от 2010г., в който е записано, че те са собственици и на лятната кухня от 16 кв.м./ Със строително разрешение №308/27.9.1976 г. е поволено на ищцата А.Г. да построи баня и тоалетна към жил.сграда, която не е нанесана в КККР, но фигурира в скиците по предходните планове.

С вл.с. заповед №РД-924/3.12.2021 г. на Кмета на община ***** е наредено да се премахне изградената от Г. Г. „надстройка на пристойка, навес, парапети и стълбище“, обслужващи втория жил.етаж /л.81-82 от д.РС/.

Ищците твърдят, че дворното място е с два входа, но ответницата е затворила своя и преминавала пред входа на ищците, което пораждало спорове конфликти между тях.

Ответницата е твърдяла, че дворното място не било с два входа, че тя и покойната ймайка не били затваряли техния вход, нямало втори вход, т.к. вход рез гаражната желязна врата бил предвидено за преминаване само на автомобили – счита,че входа е един и обслужва и двете жилища.

По делото пред първата инстанция е била назначена СТЕ, изпълнена от вещото лице Я.

Р., която е изготвила заключение с 3 вариянта на разпределение на ползуването на съсобственото дворно място и допълнително заключение от 22.05.2023 г. с вариянт №4 и 3 вариянт №5. В заключението на ВЛ от 10.01.2023 г. /л.154 от д.РС/ е посочено, че сграда 2 е със застр.площ 25 кв.м., сграда 3 – с 38 кв.м., сграда 4 – е гараж с площ 22 кв.м.; че има и сграда №5 от заключението–баня с тоалетна, изградена със стр.разрешение №308/27.9.1976 г., която не е нанесена на КККР, но е показана в кад.план от 2004 г.; в заключението са показани изградените в имота още: лятна кухня -№6,стоманена стълба и навес над нея - №7, метален гараж-№8, както и гараж, изграден с разрешение за строеж №104/21.7.1977 г. на наследодател на ответника; не са налице строителни книжа за сгради №1 -2ЖС, сграда №21ЖС и сграда №3-1ЖС. С допълнителното заключение на ВЛ /л.246 от д.РС/ е уточнено, че сграда №2 е лятната кухня, сграда №5 и №6 – баня с тоалетна, №7 – стълбище към покрива на сграда №6 и №8 – метален гараж; че сграда №3 – лятна кухня, №4 – гараж, №9 – тоалетна.

Не спори по делото, че сградите от допълващото разстроявене са ползват, както следва: сграда №3, №4 и №9, намиращи се в западната част на дворното място – от ответниците, а сгради №2,№5,№6,№7 и №8, намиращи се в източната част на дворното място -от ищците.

РС е разпределил ползването по вариант №1 /на скица на л.166 от д.РС/ от заключението на ВЛ. Мотивите на РС са, че като се разпредели дял 1 на ищците и дял 2 на ответниците- страните ще ползват частта от имота, която са застроили, ще имат общ вход до имота и достъп до съсобствената ЖС и до водомерната шахта и ел.ел.табло.

ПОС намира, че съгласно този вариянт №1 участъците с общи площи за ползване са 109,68 кв.м. и дават достъп на двете страни до всички сгради, в т.ч. и до тези, които няма да ползват, което прави този вариянт нецелесъобразен. От друга страна площите за индивидуално ползване са много по-малко - по 75,66 кв.м. Също РС не е обсъдил другите вариянти и възможността всяка страна да има собствен вход към дворното място.

Така при вариянт №2 общи площи за ползване са 152,70 кв.м.,а индивидуалните – по 54,12 кв.м.; при вариянт №3- общи площи за ползване са 211,64 кв.м., в т.ч. и двортите асми с площ 87 кв.м. – са дадени за общо ползване, които вариянти също са неудачни по същите съображнения; освен това асмите се ползнат от ответниците, а ищците не възразяват да се ползват само от тях.

Вариянт №4 от допълнителното заключение дава за общо ползване 60,70кв.м.,в т.ч. общо ползване на водомерната шахта и ел.табло, а за индивидуално ползване – по 100,93 кв.м. на страните. Този вариянт също е неудачен, тъй като пешеходната врата е оставена за общо ползване, а автомобилната е поставена в дела на ответника, като по този начин не се дава възможост за самостоятелно ползване на разпределените обекти; Астмата в южната частта е оставена за общо ползване при изрично съгласие за ползване от ответната страна.

Вариянт №5 /л.251 от д.РС/ дава общи площи за ползване 195,02 кв.м., а индивидуалните – по 32,96 кв.м., с общо ползване на двата входа и астмите, което го прави неудачен по изложените по-горе съображения.

Пред ПОС е изготвен нов вариянт №6 общи площи за ползване са наай-малко – 35,20 кв.м.,а индивидуалните най-много– по 113 кв.м.; всяка от страните има достъп до сградите, 4 които ползва, както и самостоятелен достъп до дворното място, както следва – за дял 1 – вход от наличната пешеходна врата, а за дял2 – чрез комбинираната автомобилна с пешеходна врата в източната част. ПОС намира, че вариянт №6 е най удачен за разпределение, тъй като дава възможост за достъп и за самостоятелно ползване на разпределените обекти при съблюдаване на притежваните ид.части от правото на собственост на страните, както и площите за общо ползване са най-малки. Доводите за изградените в имота обекти без строителни книжа са без значение в случая, тъй като същите няма да попадат в дял, който ще се предостави на ответниците. С оглед на горното дял1 от вариянт №6 следва да се предостави на ищците, дял2 -следва да се предостави на ответниците.