Решение № 159 от 14.05.2025, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. К., 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100217 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза на делбата.

Ищцата Н. Г. Л., ЕГН ********** от гр. К., чрез адв. Х. Н. – САК е предявила против ответниците А. Г. К., ЕГН ********** от гр. П. и И. Г. М., ЕГН ********** от гр. П. иск за делба.

С разпореждане № 621 / 13.06.2023 г. съдът е заменил ответницата А. Г.

К., ЕГН ********** с нейния съпруг - ответникът К. С. К., ЕГН ********** от гр. П., тъй като същият е приобретател и замества прехвърлителя.

С влязло в сила решение № 173 от 25.04.2024 г. постановено по настоящото производство РС – гр. К. е допуснал да се извърши съдебна делба между ищцата – Н. Г. Л., ЕГН ********** и ответниците – К. С. К., ЕГН ********** и И. Г. М., ЕГН ********** на следния недвижим имот, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес : гр. К., целият с площ от 488 кв. м., с трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 метра /, номер по предходен план : 800, кв. 200, парцел Х, при съседи : имоти с идентификатори, както следва : ***, ***,

***, ***, *** и ***, ведно с

1 построената в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор : *** и със застроена площ 103 кв. м., при следните квоти : 1 / 3 ид. ч. – за Н. Г. Л., 1 / 3 ид. ч. – за И. Г. М. и 1 / 3 ид. ч. – за К. С. К..

Ищцата редовно призована не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й защитник - адв. Н. – САК. Упълномощеният защитник на ищцата поддържа така предявеният иск, както и направеното искане на основание чл. 349 ал.2 от ГПК да бъде поставен в дял на ищцата процесния имот, тъй като същият е неподеляем жилищен имот и при откриването на наследството единствено ищцата е живяла в него, заедно с родителите си и не притежава друго жилище. Също така моли съдът да присъди на ищцата обезщетение на основание чл. 346 от ГПК за сумата от 53 753.04 лева – 50 000.00 лева – подобрения по делбения имот и 3 753.04 – задължения по неизплатен кредит / съгласно заключението на вещото лице направените подобрения са в размер на 28 040.00 лева /, представляваща част от стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност, респ. увеличило се е наследството, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2023 г. до окончателното плащане.

Ответниците редовно призовани явява се лично само ответникът К. К., заедно с упълномощеният си защитник адв. К. Б. - Т. – САК, която заявява, че имотът е неподеляем. Същата оставя на съда да прецени дали са налице основанията за възлагане на имота на ищцата, а по отношение на подобренията моли тази претенция да бъде отхвърлена, като излага подробно доводите си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност и на основание чл. 235 ал. 1 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е делбено и се намира във втора фаза.

Предмет на делбата е решение № 173 от 25.04.2024 г. постановено по гр.д. № 217 / 2023 г. по описа на РС – гр. К., с което съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на посочения по – горе недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. К., ул. „ Отец Пайсий“ № 2.

2

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза / л. 199 – 202 /, която бе оспорена от ответника се установява, че от делбената маса не могат да се обособят три самостоятелни дяла – по един от всеки съделител, това важи, както за жилищната сграда, за която няма как да се обособят три дяла, покриващи изискванията на чл. 203 ал.1 от ЗУТ, така също и за дворното място, от което също не могат да се обособят три самостоятелни дяла, отговарящи на изискванията на ЗУТ по отношение на площ и лице. Сочи, се че извършените подобрения са били необходими за осигуряване на нормални условия за живот на втория етаж и те са увеличи стойността на сградата с 28 040.00 лева. Иначе казано определената цена от 268 900.00 лева на жилищната сграда е нейната увеличена стойност, ведно с остойностените по – горе подобрения. Без тях стойността й би била 240 860.00 лева.

В първото съдебно заседание съделителят Н. Г. Л. отправи претенция да й се възложи имота в гр. К.. по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Претенцията е предявена в срок / в с.з. от 17.09.2024 г. съдът не е дал ход на делото /, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

По същество претенцията е основателна. Според чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по - висока цена. В случая ищцата Н. Л. наистина няма друго жилище. Данните по делото сочат, че този съделител живее в делбения имот както понастоящем, така и при откриване на наследството на нейния баща Г. М. Л.. В тази връзка са събрани показанията на св. П. Л. С., колежка на ищцата. Тя е заявила, че от 2005 г. познава ищцата и тогава баща й е бил жив, както и че същият е живял при тях. А двете й сестри не живеят в гр. К., като сочи, че едната живее в гр. П., а другата в чужбина.

Същата твърди, че Н. е теглила кредит от 20 000.00 лева през 2005 г., на който свидетелката е станала поръчител и с тези пари ищцата е започнала ремонт на жилищната сграда. Свидетелката изрично заявява, че Н. Л. винаги е живяла в жилището и не го е напускала през годините. Не знае тя да е живяла на друг адрес. Предвид тези показания, за съда е несъмнено, че ищцата е живяла в 3 жилището при смъртта на общия наследодател, нейния баща, през 2015 г., а и продължава да живее там и сега. Налице е трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, както изисква т.7 от ТР № 1/2004г. на ВКС по гр.дело № 1/2004г. М. е живял в имота при откриване на наследството на своя баща, от което наследство той черпи правата си /т.9 от ТР № 1/2004г. на ВКС по гр.дело № 1/2004г./.

Не е налице и т.нар. смесена съсобственост, която да изключва приложението на чл.349, ал.2 ГПК. Според т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт /прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др./, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл.348 ГПК. В случая, както беше установено с решението по допускане на делбата, жилището в гр.К.. е било собствено на родителите Б. М. Л. и Г. М. Л. в условията на СИО.

С оглед на горното съдът намира, че следва решение, с което в дял на Н.

Г. Л., ЕГН ********** се постави процесният имот, ведно с построената в него жилищна сграда.

Според разписанието на чл.349, ал.2 ГПК, в този случай дяловете на останалите съделители следва да се уравнят с друг имот или с пари. В настоящата хипотеза делът на ответниците трябва да се уравни с пари.

Изготвената експертиза е дала заключение, че стойността на жилищната сграда, без подобренията възлиза на 240 860.00 лева.

Следователно следва решение, с което за уравнение на дела на ответницата И. Г. М., ЕГН ********** се осъди Н. Г. Л., ЕГН ********** да й заплати сумата от 80 286.67 лева, както и на ответника К. С. К., ЕГН ********** да му заплати сумата от 80 286.67 лева.

Относно претендираното обезщетение от страна на ищцата в размер на 53 753.04 лева – 50 000.00 лева – подобрения по делбения имот и 3 753.04 – задължения по неизплатен кредит / съгласно заключението на вещото лице направените подобрения са в размер на 28 040.00 лева /, представляваща част 4 от стойността на ремонтите и подобренията в имота – банята на първия и втория етаж, дограма на първия етаж и др. / посочени в молба, находяща се на л. 182 - 184 /, които ищцата сочи, че са направили по неотложност през периода 2020 г. – 2023 г., съдът намира същото за неоснователно.

В заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, вещото лице е посочило, че е констатирано частична смяна на дограма, ремонт на покрива на сградата, слагане на мушама и др. на обща стойност 28 040.00 лева.

Но в настоящото производство съдът намира, че не бяха доказани по никакъв начин извършените подобрения, както и че ремонтните дейности са извършени от ищцата по начина и времето, за което се твърди, че са извършени. Не бяха представени необходимите за тях фактури и платежни документи, както и писмено съгласие от страна на останалите съсобственици, дали са били съгласни тези ремонти да бъдат извършени.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Р. И. Б. от които се установява, че докато е бил жив Г. първият етаж е бил годен за живеене, но след неговата смърт в стаите на първия етаж имало струпани мебели и не били годни за живеене. Също така свидетелката сочи, че подобрения по къщата са правени докато е бил жив Г., впоследствие ищцата / при изповядване на сделка при нотариус / й споделила, че иска да продаде къщата, тъй като няма средства да я поддържа.

С оглед на горното съдът намира, че искането на ищцата за твърденията относно извършените подобрения в нея, следва да бъде отхвърлено от съда, тъй като не са налице законовите предпоставки.

Предвид изхода на делото и Тарифа за държавните такси, ищцата Н. Г.

Л., ЕГН ********** следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот сумата от 3 211.47 / три хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки / лева.

За уравняване стойността на дяловете ищцата Н. Г. Л., ЕГН ********** следва да заплати на ответницата И. Г. М., ЕГН ********** сумата от 80 286.67 / осемдесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки / лева, както и на ответника К. С. К., ЕГН ********** сумата от 80 286.67 / осемдесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и 5 седем стотинки / лева

Предвид изхода на делото и Тарифа за държавните такси, ответникът И.

Г. М., ЕГН ********** следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на идеалните части от недвижимия имот - сумата от 3 211.47 / три хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки / лева.

Предвид изхода на делото и Тарифа за държавните такси, ответникът К.

С. К., ЕГН ********** следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на идеалните части от недвижимия имот - сумата от 3 211.47 / три хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки / лева.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, нито е представила списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349 ал.1 от ГПК на Н. Г. Л., ЕГН ********** от гр. К. следния недвижим имот, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес : гр. К., целият с площ от 488 кв. м., с трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 метра /, номер по предходен план : 800, кв. 200, парцел Х, при съседи : имоти с идентификатори, както следва : ***, ***, ***, ***,

*** и ***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор : *** и със застроена площ 103 кв. М.

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНИЯТА ЗА СМЕТКИ на съделителя Н. Г. Л., ЕГН ********** от гр. К. в размер на 53 753.04 лева – 50 000.00 лева – подобрения по делбения имот и 3 753.04 – задължения по неизплатен кредит / съгласно заключението на вещото лице направените подобрения са в размер на 28 040.00 лева /, представляваща част от стойността на ремонтите и подобренията в имота – банята на първия и втория етаж, дограма на първия етаж и др. / посочени в молба, находяща се на л. 182 - 184 /, като неоснователни и недоказани.