Решение № 1828 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1828 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100509914 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Й. З., подадена чрез пълномощника адв.Х.

П.-С., срещу решение № 4488 от 11.05.2022 г., постановено по гр.дело № 28084/2021 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав, с което е отхвърлен предявения от А. Й. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.******* ап.4, срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *******, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2531,32 лв. обезщетение за забава за периода 11.12.2015 г. до 02.05.2019 г., и е осъдена А. Й. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.******* ап.4, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски за настоящото производство.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. В тази връзка, въззивникът- ищец, чрез пълномощника си адв.Х. П.-С., прави искане 1 решението на СРС да бъде отменено изцяло, и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на сумата от 2531,32 лв. върху главница от 11002 лв., за периода от 11.12.2015 г. до 02.05.2019 г. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „Банка ДСК“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.А.М. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ищцата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат, но по съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. Крайните изводи на съда относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото 2 доказателства. Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай при преценка на събраните по делото доказателства, правилно и обосновано, с оглед данните по делото, първоинстанционния съд е приел за неоснователна осъдителната искова претенция на ищцата за присъждане на мораторна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на сумата от 2531,32 лв. върху главница от 11002 лв., за периода от 11.12.2015 г. до 02.05.2019 г. Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл.86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана / чл.84, ал.2 от ЗЗД/.

В практиката на ВКС, обективирана в решение № 28/09.02.2006 г. по т.дело № 245/2005 г. на ВКС, І т.о. , решение № 70/01.07.1999 г. по гр.дело № 488/1998 г., 5 чл. състав на ВКС, решение № 933/04.11.2004 г. по гр.дело № 60/2004 г. на ТК на ВКС и др. се приема, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

Развити са съображения, че изискуемостта на едно вземане не поставя автоматично длъжника в забава. Изискуемостта определя момента, от който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, но за да бъде поставен длъжникът в забава, изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора. Покана не е необходима ако 3 вземането е срочно. В тези случаи е достатъчно да е настъпил срокът за изпълнение.

Настоящия въззивен състав споделя застъпеното в посочените решения на ВКС становище, а именно, че съгласно чл.86 ЗЗД, когато длъжникът изпадне в забава дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след поканването му от кредитора. Изключение има при неизпълнение на парични задължения, произтичащи от непозволено увреждане, когато длъжникът е в забава и без покана от деня на непозволеното увреждане. Съгласно общото правило на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден на изпълнение, както е в разглеждания случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В настоящия случай, доколкото главн ото вземане на ищцата в размер на сумата от 11002 лв. не произтича от непозволено увреждане и неговото изпълнение не е било обвързано със срок, ответникът по предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, не дължи мораторна лихва за забава върху вземането от 11002 лв., тъй като не е бил поканен да заплати присъдената на ищцата с издадения обратен изпълнителен лист сума от 11002 лв. Затова липсата на покана от кредитора в процесния случай, изключва наличие на длъжникова забава и като е съобразил това обстоятелство, и е отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на 4 правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника- ищец в полза на въззиваемата странаответник юрисконсултско възнагражение следва да се определи от съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция/.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4488 от 11.05.2022 г., постановено по гр.дело № 28084/2021 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав.

ОСЪЖДА А. Й. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.******* ап.4, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5