Решение № 448 от 01.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Благоевград, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Д. К. А.А при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501326 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Д. Б., процесуален представител на Б. И. М. против Решение № 156/21.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 462/2024 г. по описа на РС – Сандански.

Жалбоподателя счита решението за необосновано и незаконосъобразно.

Сочи, чесъдът не се е съобразил и не направил законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства, което е рефлектирало и върху законосъобразността на правните му изводи. Моли да се отмени решението и се постанови уважаване на иска.Преендира разноски

Насрещните страни изразяват становище за неоснователност на жалбата. Счита, че РС е постановил законосъобразен съдебен акт, които молят да се потвърди. Претендират разноски.

Третото лице-помагач ТД на НАП, София, офис Благоевград не изразява становище.

БлОС счита жалбата за допустима – депозирана е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

1

Решението е валидно. Същото е допустимо като БлОС споделя съображенията на първоинстанциония съд за допустимостта на иска. Пред въззивната инстанция страните не конкретизират други възражения, нито обосноват такива срещу изразеното становище на РС.

За да се произнесе в съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК по доводите на страните пред въззивната инстанция, касаещи правилността на решението, БлОС при съобразяване на закона и събраните доказателства счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С атакувания акт РС е отхвърлил предявените искове от Б. И. М., срещу Щ. А. С., Т. Ц. Н. и И. Н. Н., за установяване правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич, одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3 646 кв.м., с предишен идентификатор *** и ***, който имот е образуван от обединяването на имоти *** с площ от 1673кв.м. и имот *** с площ от 1973кв.м., на основание земеделска реституция в полза на наследодателя й А.С.Я. и давностно владение на наследодателката й Е.А.Я., и за отмяна на нотариален акт № 163, том III, дело № 518 от 30.12.2021 г. и нотариален акт № 062 том I, дело № 59 от 02.03.2021 г.

Установява се, че с решение № 1688 от 28.01.2000г. на ПК-гр.Петрич, издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила на 02.03.2000г., е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Я.Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху две ниви в землището на гр.Петрич, а именно: 1.нива от 1,973 дка, пета категория, м.“Нерезлъците“, имот № 013004 по картата на землището и 2.нива от 1,673дка, пета категория, м.“Нерезлъците“, имот № 013026 по картата на землището,

Наследници на С.Я.Н., починал на 14.04.1947 г. са децата му - М.С.М., А.С.Я., Л.С.М. и А.С.Я..

От материалите по делото, прието и от РС е видно, че А.Я., е наследен от двете си дъщери – от С.А. Г., поч. на ***г., наследена от децата си Б. И. М. и Р.И.Г., и от Е.А.Я., поч. на ***г., която е наследена от децата на сестра си.

Р.И.Г. се е отказал от наследството на А.С.Я. и на Е.А.Я. , поради което ищцата е единствен собственик на притежаваните имоти от А.Я.,.

На 23.07.2013 г. Е.А.Я. се снабдява с нотариален акт за признаване право 2 на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 105/2013г., с който е призната за собственик на основание давностно владение на недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Петрич, сред които и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич, одобрени със заповед № РД-18- 70/14.12.2010 г. с площ от 1973кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер на имота по предходен план-013004, както и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич, одобрени със заповед № РД-18 - 70/14.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 1673кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план – 013026.

За същите имоти Щ. А. С. през 2021 г. се снабдява с нотариални актове за собственост по давност.

На 02.03.2021г. Щ. А. С. се снабдява с нотариален акт за признаване право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка 62/2021 г., с който е признат за собстеник давностно владение върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич, номер на имота по предходен план-013004

Н а 30.12.2021г. Щ. А. С. се снабдява с нотариален акт за признаване право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 163/2021 г., с който е признат за собственик на основание давностно владение върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич, одобрени със заповед № РД-18 - 70/14.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 1673кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план – 013026.

Срещу Щ. А. С. е образувано изпълнително дело № 1050006690/2005г.

По изпълнителнтоо дело, след публична продажба е издадено на 21.9.2022 г. постановление за възлагане на недвижим имот от старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Благоевград, с което на ответницата Т. Ц. Н. са възложени два недвижими имота, сред които земеделска земя, КИД ***, трайно предназначение на териториятаземеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на земята-5, площ на имота-3646кв.м., находяща се в гр. Петрич с предишен идентификатор *** и ***, с номер по предходен план 013004,0130, който имот 3 е образуван от обединяването на имоти *** с площ от 1673кв.м. и имот *** с площ от 1973кв.м.

Ответникът И. Н. Н. е съпруг на Т. Н..

От изложеното очевидно е, че страните притежават документи за собственост за един и същ имот /процесния/.

По делото за доказване на твърдяните от страните придобивни основания са разпитани свидетели.

Свидетелката В.К. сочи, че в имота, за който се води делото тя отглежда крави от 2005 г. и от тогава, от този район не се е местила; от когато е започнала да гледа животните мястото е било поляна; през 2005г. е закупила от Г.К. сграда-краварник, която се намира в началото на имота-от изток, до самите помпи, като между краварника и помпите има път, а под помпитеполяна на Я.; в имота освен дървената постройка, в която отглежда крави, има и други дървени постройки /общо 3-4/-за сено, за храна, за заслон, които постройки са разположени на декар площ;

Сочи, че мястото го е взел А.Я., като свидетелката е говорила с неговата дъщеря К., с която има сключен договор, а след смъртта й има договор с дъщерята на сестрата на К. – Б.. А., А. и Щ. С.и ги познава бегло като съседи, но с тях много не е общувала. Не ги е виждала, не са били в имота, като в него не е садено нито тютюн, нито чушки; единствено тя /свидетелката/ е садила градинки, но предишната година, /с.з. е проведено през 2025 г./ годината, която минала нищо не е садила, тъй като Н. е дошъл и й е заявил „ако садиш нещо аз ще хвана багер и ще ти оскубя всичко и колибите ще ти бутна с кравите“. Обяснавя, че имотът е бил водоснабден, в него има чешма с водомер, но от две години е без вода, въпреки че няма никакви задължения към ВиК като на сигналите до полиция, кметство ВиК никой не й обърнал внимание. До преди да й се спре водата никой не е идвал да я извежда от имота; контакти с Н. и съпругата му не е имала, като към м. септември, 2022 г. Н. е дошъл като й казал „гледай си сега кравите, аз ще дойда и ще избутам с багер заедно с кравите, ако не бегаш“, на което тя му отговорила “защо до бегам това место не твое, аз плащам наема за това место, имам сключен договор с момичето“, на който той й е отвърнал, че това не го интересува, той ще избута, поради което свидетелката се обадила на телефон 112 и пуснала жалба в полицията.

4

Продължава свидетелката посочвайки, че имотът тя лично го е заграждала – с мрежа и колчета. Бащата на Н. се е опитвал да влезе в имота, при което от кметството /по повод оплакването й/ са й казали, че никой няма право да й влиза в имота, докато не минат делата. На мястото не е имало овощни дръвчета.

Сочи, че поддържа редовно контакти по телефона с М.. че след смъртта на ЕК. се е свързала с Б. М..

Не е виждала там С.и, като сочи, че той неговото място не гледа.

Пояснява в показанита си, че С.и имат имот до нея, на който имот има вила, която е на един етаж. Обяснява, че вилата сега е с тухли, а преди била фургон.

Мястото, където е вилата на С. не е обработвано от родителите му. Между имота, който ползва свидетелката и имота на С.и , заявява, че има и друг имот – на Я.. Сочи, че Щ. има си парцел и вила.

Св. Б.Я., познава Щ. С. повече от 20 г. сочи, че: Щ. се занимава с гълъби и от там се запознали; свидетелят е ходил на имота; мястото се е обработвало от татко му на Щ., а след смъртта му през 2009-2010 г. от Щ.; на мястото имало барака, където прибирали инструментите, която барака може да се определи и като малка вила; в имота са гледали царевица, защото имали гълъби като понякога са садили и картофи, зеле, имало и някакави дръвчета отстрани, но повечето изсъхнали; на мястото са ходили на пикници; от южната част на имота е имало краварник. Пояснява свидетелят, че когато е разпитван при нотариус е говорил за имота, в който се е садило зеле, царевица, картофи.

Св. Л.К., която познава семейството на С.и от много години, сочи че: в имота С.и са гледали царевица, овошки, зеленчуци; в района близо до тази нива свидетелката е отглеждала крави; нивата се е гледала от бащата на Щ. С.

– от А. С., а впоследствие от сина му; сочи, че имотът са го закупили от А.Я..

Сочи, че К. /дъщерята на А.Я./ никога не е идвала в имота; нито тя, нито баща й са го обработвали; виждала е Щ. да обработва имота и през 2007 г. и след това. Също сочи, че св. В./има предвид В.К./ също е отглеждала крави Св. Н. Т. познава Щ. С. от много години; знае, че имат имот; на имота са гледали гълъби, тютюн, след 2000 г. – зеленчуци, овошки, които обаче овошки изсъхвали ; ограждали са имота след 2000 г. като свидетелят е участвал при слагането на колове; краварникът е бил извън имота на С.. Сочи че в имота не 5 е имало бараки за животни.

Св. С. сочи, че С. е имал имот на гърба на помпената станция, който го е засаждал с овощни дръвчета, зеле, царевица, домати и че от другата страна на имота е имало краварник.

След смъртта на А. С. обработванито на имота е продължило от Щ. С., който от малък е гледал гълъби; пояснява, че краварникът, за който казал, че е „от време оно“ е в съседство на мястото, за което говори; в имотът с кравите е виждал възрастна жена, в него има и барака; имотът с краварника е заграден, макар и с рехава ограда; имотът която е с гълъбарника също е заграден.

От гласните доказателства, обсъдени поотделно и във връзка с с решението, с която е реституирана от ПК собствеността върху имотите, два от които обединени в един имот /процесния /, БлОС приема, че са владяни от лелята на ищцата ЕК. Я., а след смъртта й от ищцата –Б. М.. Това е имотът, в който на свидетелката В.К. те са й го предоставяли и тя е отглеждала в него крави. В тази насока са свидетелските й показания, които съдът изцяло кредитира, тъй като за разлика от показанията на останалите свидетели в тях не се съдържа никакво противоречие, свидетелката последователно обяснява от кого й е предоставено ползването на имота – от К. и впоследствие след смъртта й - от Б. М. /ищцата по делото/, което отговаря, тъй като са логични на обстоятелството за възстановяване правото на собственост върху имота с Решение за възстановяване на собствеността, на наследниците на С.Н., измежду които е и А.Я., който е баща на ЕК. Я.. В показанията си свидетелката коректно сочи и за имот на С.и в района, който е различен от процесния, но категорично сочи, че С. е започнал да идва в ползвания от нея имот като й е казвал да се махне от него. Останалите свидетели - Св. С., св. Т., също потвърждават, че имотът с краварника, не е имота на С., предмет на показанията им.