Решение № 260081 от 08.06.2021, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 28 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.В.Д. срещу М.Н.П. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание договор за дарение на 1/2 ид. ч. от помещение за живеене, находящо се в приземния етаж на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Ищецът твърди, че през 1979 г. дядо му Н.Д.учредил в полза на баща му В.Д. и чичо му Т.Д. право на строеж върху собствения си поземлен имот, съставляващ към момента поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. Всеки един от суперфициарните собственици получил правото да построи по един жилищен етаж и гараж и складово помещение в приземния етаж.

Поддържа се, че в приземния етаж било създадено още едно помещение – т. нар. „помещение за живеене“, предмет на иска, което според ищеца съставлявало обща част.

Впоследствие, през 2008 г. родителите му В.Д. и С.Д.се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, по силата на който били признати за собственици на първия етаж от сградата, разположените в приземния етаж склад и гараж, както и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Няколко месеца по-късно с договор за покупко-продажба дядо му Н.Д.и чичо му Т.Д. се разпоредили в полза на ответницата М.П. с общо 6/8 ид. ч. от поземления имот, другата построена в имота сграда и процесното помещение (5/8 ид. ч. – Н.Д.и 1/8 ид. ч. – Т.Д.). През 2009 г. чичо му Т.Д. продал на ответницата втория етаж от двуетажната сграда, разположените в приземния етаж гараж и складово помещение, както и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Предвид изразеното от ищеца становище, че процесното помещение съставлявало обща част, намира, че той и ответницата притежавали по 1/2 ид. ч. от същото. С оглед обстоятелството, че продавачите не притежавали 6/8 ид. ч. от помещението за живеене, счита, че не биха могли да го отчуждят в полза на ответницата. Изразява становище, че и помещението не съставлявало самостоятелен обект на правото на собственост. На 22.07.2019 г. родителите му дарили на него притежаваното жилище, ведно с гаража и намиращото се срещу него складово посещение, ид. ч. от имота и общите части на сградата, в това число 1/2 ид. ч. от помещението за живеене. Тъй като ответницата М.П. се легитимирала като собственик на тези 6/8 ид. ч. от процесното помещение, накърнявала правото му на собственост. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М.Н.П., с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че процесното помещение за живеене не представлявало обща част по предназначение, а самостоятелен обект.

Изградено било като трето складово помещение, което не било предмет на учреденото право на строеж. Твърди, че било придобито в режим на съпружеска общност по приращение от притежателите на терена и нейни родители Н.Д.и Т.Д..

Като собственици на помещението те го използвали за живеене от построяването му до смъртта на майка ѝ Т.Д., а след това се ползвало само от баща ѝ Н.Д.до прехвърляне на ответницата на притежаваните от него ид. ч. през 2008 г. След това тя го допуснала да продължи да живее в процесното помещение до смъртта му през 2011 г. По тези съображения намира, че помещението имало самостоятелен статут на складово помещение. Поради това била породила прехвърлителен ефект сделката, с която баща ѝ Н.Д.и брат ѝ Т.Д. ѝ прехвърлили притежаваните от тях общо 6/8 ид. ч. от процесното помещение. Тъй като по наследство от майка си Т.Д. придобила 1/8 ид. ч., общо притежавала 7/8 ид. ч. По отношение 1/8 ид. ч., притежавана по наследство от брат ѝ В.Д., уточнява, че е придобита посредством упражнявано давностно владение. Излага съображения, че ищецът не притежавал 1/2 ид. ч. от помещението за живеене, защото праводателите му не били собственици на 1/2 ид. ч. от същото и не му били прехвърлили тази част, която не представлявала обща част по предназначение. При условията на евентуалност е направено възражение за придобиване на цялото процесно помещение въз основа на упражнявано давностно владение от 2008 г. до предявяване на иска. След смъртта на баща ѝ през 2011 г. единствено ответницата ползвала помещението, като държала и ключа от него. Праводателите на ищеца нямали ключ от помещението и не го били ползвали. Дори ответницата отказала да ги допусне до него с аргумента, че е негов собственик. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че общият наследодател Н.Д.Д. е бил собственик в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Т.С.Д. на дворно място, находящо се в гр. Свиленград, обособено в парцел XVIII, образуван за планоснимачен номер 954 в кв. 42 съгласно регулационния план от 1977 г. Т.С.Д. е починала на 06.07.2004 г., а Н.Д.Д. – на 28.10.2011 г. Техни законни наследници са трите им деца – В.Н.Д., М.Н.П. и Т.Н.Д..

Със заявление от 06.08.1979 г. Н.Д.Д. е учредил на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) право на строеж върху гореописаното дворно място в полза на синовете си В.Н.Д. и Т.Н.Д. за построяване на двуетажна жилищна сграда с приземен етаж с два гаража. На В.Н.Д. е отстъпил правото да построи първия жилищен етаж, а от приземния етаж – един гараж и насрещната на този гараж стая– складово помещение. От своя страна, Т.Н.Д. е придобил правото да построи втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, както и един гараж и разположената срещу него стая – складово помещение на приземния етаж.

По силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез отстъпване право на строеж от 12.02.2008 г. праводателите на ищеца и негови родители – В.Н.Д. и С.В.Д., са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ № XI-957 по регулационния план на гр. Свиленград от 1993 г., а от приземния етаж на гаража и насрещното складово помещение, ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2008 г. се установява, че Н.Д.Д. и Т.Н.Д. са се разпоредил в полза на ответницата М.Н.П. с общо 6/8 ид. ч. (първият 5/8 ид. ч., а вторият – 1/8 ид. ч.) от УПИ № XI-957 в кв. 42 по регулационния план на гр. Свиленград от 1993 г., построената в него полумасивна жилищна сграда и помещението за живеене в приземния етаж на масивната двуетажна жилищна сграда.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 30.10.2009 г., Т.Н.Д. е прехвърлил на ответницата М.Н.П. правото на собственост върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда, гаража и складовото помещение срещу него, разположени на приземния етаж, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.

Видно от приложените писмени доказателства УПИ №

XVIII-954 по регулационния план от 1977 г. и УПИ № XI-957 по регулационния план от 1993 г. са идентични, като според представените скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на същия този имот съответства поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, на двуетажната жилищна сграда – сграда с идентификатор ***, а на спорното помещение за живеене на приземния етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

С искова молба от 04.06.2009 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 227/2009 г. по описа на РС Свиленград, В.Н.Д. и С.В.Д. са предявили срещу Н.Д.Д. и М.Н.П. ревандикационен за осъждането им да им предадат владението върху процесното помещение за живеене. В исковата молба са наведени твърдения, че спорното помещение съставлявало обща част от сградата, което било съсобствено между тях и другия суперфициарен собственик Т.Н.Д.. Посочено е, че към този момент в него живеел Н.Д., като той и ответницата М.П. възпрепятствали достъпа им до него. Те не можели да влизат там и да го ползват. С Решение № 319/19.11.2010 г. по в. гр. д. № 468/2010 г. по описа на ОС Хасково, влязло в сила на 04.05.2011 г., производството по отношение този иск е прекратено като недопустимо.

От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47/22.07.2019 г., т. III, рег. № 4431, нот. д. № 283/2019 г. по описа на нотариус Милен Крушев, с район на действие РС Свиленград, се установява, че В.Н.Д. и С.В.Д. са се разпоредили в полза на ищеца и техен син Н.В.Д. с първия жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, и гаража с идентификатор ***, ведно с насрещната стая – складово помещение. Също така В.Н.Д. е дарил на ищеца 1/8 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** и сградата с идентификатор ***.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че сградата, в която се намира спорното помещение, е изградена през периода 1979-1981 г. На кварталния и регулационен план, одобрен със Заповед № 1854/1977 г., в парцел № XVIII-954 на кв. 42 било предвидено изграждането на триетажна жилищна сграда с гаражи съобразно квартално-застроителния план, одобрен със Заповед № 417 от 18.05.1978 г. С пунктирана линия бил очертан проектен контур на сграда с размери 10 Х 10 метра, сигнатура „3 ет. + Г“, на калкан от север и от юг, т. е. било разрешено застрояване на сграда с гаражен и три жилищни етажа. В материалите по делото били приложени оригинални чертежи на архитектурен план на жилищна сграда в парцел № XVIII-954 на кв. 42 с един приземен (гаражен) етаж с чиста височина 2,10 метра, три жилищни етажа всеки с чиста височина от 2,70 метра и тавански двустранно скосен етаж. На приземния етаж били проектирани два гаража, входен коридор, стълбищна клетка, три складови помещения, вътрешен коридор за достъп до трите складови помещения и до двата гаража и помещение в дъното на вътрешния коридор. На първи, втори и трети жилищни етажи били проектирани три еднотипни жилища – по едно на първи, втори и трети етаж. Таванският етаж бил проектиран като общо подпокривно пространство – без преградни стени. Достъпът до жилищните и до таванския етаж бил през обща стълбищна клетка с две рамена.

На 17.09.1979 г. в горната дясна част на плана била вписана резолюция на н-к отдел „АБ“ при ОбНС – гр. Свиленград „Общински народен съвет, отдел „АБ“ Свиленград разрешава етапно строителство на един гаражен и два жилищни етажа на основание чл. 228, ал. 2 ППЗТСУ“. Установено е, че сградата била изградена с един приземен, два жилищни и скосен тавански етаж. Само помещението в дъното на вътрешния коридор на приземния етаж не било изградено. Процесното помещение било предвидено и изградено съобразно одобрения архитектурен план. При извършения оглед и контролни геодезически измервания на място били констатирани несъществени разлики между проектните и действителните размери на спорното помещение.

По проект то било с чиста площ от 10,97 кв. м., а на място било изградено с чиста площ от 10,58 кв. м. Според вещото лице помещението не отговаряло на техническите изисквания за жилище съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ, но отговаряло на изискванията за склад. Съобразно архитектурния проект на сградата предназначението му било за складово помещение.