Решение № 16634 от 09.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16634 гр. София, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110159277 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване спрямо Ц. Р. К., ЕГН ********** съществуването на вземане в размер на сумата от 450,35 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, аб. № ****** период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 78,44 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., 24,45 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 4,40 лева (четири лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 23.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д.

№ 37975/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. Р. К., ЕГН **********, депозира 1 отговор на исковата молба, чрез адв. К. К. и адв. Х. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че част от процесните суми са погасени чрез плащане преди образуване на производството по делото, а останалата част са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

По реда на чл. 415, ал. 1, т. ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск, поради подадено възражение по чл. 414 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, който е допустим.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а и се установяват от събраните писмени доказателства/ договор за наем от 08.05.2019 г. между Столична община и Ц.

Р. К. , настанителна заповед от 15.01.2019 г. от Столична община и заявление за откриване на партида от 27.03.2019 г., подадено от Ц. К. до /фирма//, че между тях съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за апартамент, находящ се в /адрес/.

Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Със задължителните разяснения в 2

Тълкувателно решение №2 /17.05.2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто е и настоящия случай. Ето защо съдът приема, че между страните е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия в процесния период.

В разглеждания случай, между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че до топлоснабдения имот е доставено твърдяното количество топлинна енергия в процесния период в претендираната с исковата молба стойност.

Към исковия период са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доводите на ответника, че не е получавал фактури са без значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки.

Насрещното задължение за заплащане на топлинна енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането .

Съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В случая се установява, че тази услуга е извършена от /фирма/.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че дължимите суми за топлинна енергия за процесния период представляват топлинна енергия за БГВ, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период, както следва: 159,24 лева за отоплителен сезон м.05.2019 г. до м.

04.2020 г.; 188,09 лева за отоплителен сезон м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и 181,28 лева за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м. април 2022 г.

Начислените лихви върху тези суми са 45,87 лева за периода от 15.09.2020 до 06.07.2023 г. , 30,09 лева за периода от 15.09.2021 г. до 06.07.2023 г. и 11,67 лева за периода от 15.09.2022 г. до 06.07.2023 г. /, а дяловото разпределение за процесния период е в общ размер на 24,45 лева, върху която сума е начислена лихва в размер на 4,40 лв. Установява се от заключението на ССчЕ, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. няма извършени плащания на главницата за топлинна енергия, а плащане в размер на 11,70 лева на лихви. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е платена главница за топлинна енергия в размер на 33,86 лева, а в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е платена главница в размер на 44,40 лева. Следователно, след отчитане на 3 извършените погашения, непогасените вземания за главница за топлинна енергия са, както следва: 159,24 лева за отоплителен сезон м.05.2019 г. до м.

04.2020 г.; 154,23 лева за отоплителен сезон м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и 136,88 лева за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м. април 2022 г. или в общ размер на 450,35 лева, за лихви - сума в общ размер на 75,93 лева / съответно 34,17 лева за периода от 15.09.2020 до 06.07.2023 г. , 30,09 лева за периода от 15.09.2021 г. до 06.07.2023 г. и 11,67 лева за периода от 15.09.2022 г. до 06.07.2023 г. / и 24,45 лева - дялово разпределение, които са предмет на настоящото исково производство. Ето защо, плащанията от ответника в общ размер на 46,06 лева са отчетени от ищеца преди предявяване на настоящия иск.

За услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за сумата от 4,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС) от изискуемостта им по арг. от чл.

114 ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и да преодоляване на последиците от него за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. С § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, спрелите да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". /13.05.2020 г./, поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.