Решение № 569 от 03.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Монтана, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630101586 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, район Красно село, ул.Ястребец № 23 Б, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Филиз Ибрямова, е предявил иск срещу: Е. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, 1345, обл.София, общ.Илинден, ж.к.,,Захарна фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, ап.38; Адрес на топлоснабден имот: гр.София, 1345, обл.София, общ.Илинден, ж.к.,,Захарна фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, ап.38.

Цена на иска: 1 702.69 лева

Аб.№ 324955/инст.4000312179

ИД номер: 193372

В исковата си молба твърдят, че на 25.03.2024г. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 96955 срещу Е. Г. Г., за сумата от 1 702.69 лева, от които 1 294.02 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 390,68 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.03.2024г., както и суми за дялово разпределение: 14,01 лева - главница за периода от м.02.2021г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,98 лева – лихва за периода от 15.04.2021г. до 05.03.2024г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 1186/2024г., по описа на РС-Монтана, 3 състав, е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1, със съобщение, получено от дружеството им на 06.06.2024г., съдията - докладчик по цитираното дело им е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу Е. Г. Г., ЕГН ********** в едномесечен срок.

Предявяват иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Е. Г. Г. с ЕГН:********** като клиент на ТЕ за топлоснабден имот: ап.38, находящ се на адрес: гр.София, 1345, обл.София, общ.Илинден, ж.к.,,Захарна фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, за процесния период.

Ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, 2 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ответницата, видно от приложените извлечения от сметки, е използвала доставената от дружеството топлинна енергия и не е погасила задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ЕООД.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Е. Г. Г., ЕГН ********** че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 702.69 лева, от които 1 294.02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 39.68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.03.2024г., както и суми за дялово разпределение:

14.01 лева - главница за периода от м.02.2021г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 3.98 лева - лихва за периода от 15.04.2021г. до 05.03.2024г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендират направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Посочена е банкова сметка.

Ответникът, Е. Г. Г., ЕГН **********, от град Монтана, ЖК Пъстрина, блок 7, вход В, етаж 4, ап.58, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

Заявява, че е оспорила заповедта за изпълнение, както оспорва и настоящата искова молба поради некоректната претенция на ищеца.

Видно и от доказателствата приложени от тях с НА № 129 вписан на 07.12.2021г. е отчуждила имота, на които е доставена претендираната за заплащане топлоенергия. По смисъла на което и по аргумент на противното от чл.153 ал. 1 от ЗЕ няма качеството на клиент/потребител на доставяната от дружеството за имота ТЕ .

Качеството на битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а от ДР ЗЕ и небитов клиент/ § 1 т. З3а от ДР на ЗЕ / е направено от закона на плоскостта на различните нужди, за които ще се използва енергията - битови или стопански, но това е относимо след, като вече е добила качеството клиент по смисъла на 3 закона.

Моли съда да уважи частично исковата молба, като се отхвърли претенцията в частта и касаеща периода след продажбата на жилището на 07.12.2021г. С оглед некоректно заявеното в процедурата по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист всички разноски по водене на дело следва да бъдат поети от ищеца.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1186 по описа за 2024 година на Районен съд – Монтана.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, на основание чл.235 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, район Красно село, ул.Ястребец № 23 Б, като доставчик на топлинна енергия, има правото да поиска плащане на стойността на продадената и доставена такава от ответника-потребител, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед изпълнението на изискванията по връчване на препис от издадената заповед за изпълнение на длъжника и възможността на заявителя да се възползва от чл.415 ал.1 т.1 ГПК, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.

От представените по делото нотариален акт за собственост (л. 18), е установено, че на 31.07.2020 година Е. Г. Г. е придобила процесния недвижим имот, чрез покупко-продажба, находящ се на административен адрес в град София, район Илинден, ЖК Захарна фабрика, блок 46, вход А, етаж 8, ап.38.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, на 07.12.2021 г. Е. Г. Г. е извършила разпоредителна сделка, с която е прехвърлила собствеността върху имота на Павел Красимиров Гошев, л.15 от делото.

В депозираното Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се претендира незаплатена топлинна енергия, главница в размер на 1 294.02 лв., изразходвана в периода месец 11.2020 г. до месец 11.2021 г., лихва за забава и за дялово разпределение.

По този начин се явява неоснователно възражението на ответника, че 4 в този период, за който се претендира плащане на изразходена топлинна енергия не е имала качеството на клиент /потребител/ на доставената топлоенергия.

Установено е безспорно, че ответника е потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период, като физическо лице – ползвател и собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т. е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване., т.е. налице е облигационно отношение между страните.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1186/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 717/14.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумите, описани в заповедта.

Съдът е изпратил съобщение до длъжника за изпълнение на издадената заповед, като е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК .

Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК , ищецът е депозирал настоящата искова молба само срещу длъжника.

Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, което се оспорва от ответника, че същият, в качеството си на собственик на процесният топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.