Решение № 232 от 09.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. А. У., действащ чрез пълномощника си адв. Н. А. против Наказателно постановление № 22-0438-000500, издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена:

- на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП;

- на основание чл. 185 ЗДВП глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно постановено да бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Релевира се възражение за прекомерност.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата, в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично потвърждаване и частично отменяне по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 07.09.2022 г., в 09,54 часа в град Пловдив, ул. „Васил Левски“ жалбоподателят У. управлявал товарен автомобил Ивеко 35 ц11 с рег. № *** – чужда собственост в посока юг – север, като извършва следните нарушения:

1. По време на движение използва мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му;

2. Управлява горното МПС без да е представен на годишен технически преглед в срок.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства - показания на свидетелите К. и П., които съдът кредитира в цялост като добросъвестно дадени и съответни на приетите по надлежния ред писмени доказателства.

Така, свид. К. потвърди изложените в акта констатации, като подробно разказа личните си възприятия от процесните събития. В показанията на свидетеля не се установиха неточности, непълноти или противоречия, даващи основание същите да не бъдат кредитирани, поради което съдът базира 2 фактическите си изводи въз основа на тях. Идентични са съображенията на съда и по отношение на показанията на свид. П.. Същият макар да не си спомняше конкретния случай, потвърди изцяло изложеното в процесния АУАН и посочи в случай като настоящия как се извършва проверката, съответно как се установява наличието на нарушение.

Така описаната фактическа обстановка се установява и от приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди. За установяване на приетата по делото фактическа обстановка допринася и събраната в хода на съдебното следствие, надлежно приобщена по съответния ред Заповед № 8121з – 1656/ 07.12.2021 г.

По отношение на посочените писмени доказателства, съдът кредитира същите, като изготвени и изхождащи от лица , притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на жалбоподателя, последният единствено отрича същите факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от лица, които не са компетентни. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл.

40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от представените по делото оправомощителни заповеди. Така от компетентността на административно наказващия орган произхожда от Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г., както и от Заповед № 8121к – 8883/ 02.09.2020 г. По отношение компетентността на актосъставителя, същата се 3 установява по категоричен начин от Заповед № 8121з – 1656/07.12.2021 г. и Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г. от която заповед се установява и длъжността на актосъставителя К., а именно –полицейски инспектор. В противовес на възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че актосъставителят не бил преминал изискуемия обучителен курс за осъществяване на контрол по ЗДвП е и представеният по преписката Протокол № 2 № УРИ 438р – 28447/ 22.12.2021 г., видно от който същият е издържал нарочно проведения за целта изпит и е вписан съгласно изискванията на Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г. в нарочен протокол.

На следващо място, процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са постъпили. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Относно нарушението по чл. 104а ЗДвП

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Както вече беше казано – процесното нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща показанията на двамата полицейски служители установили процесното нарушение и събраните в хода на производството писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния ред. Все в тази връзка следва отново да се посочи, че с депозираната въззивна жалба се оспорва приетата фактическа обстановка без да се ангажират каквито и да било доказателства по оборването й. Поради тази причина съдът се позова на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че в случая е санкциониран при неизяснена 4 фактическа обстановка, включително без да се изследва въпросът за това дали действително е говорил по телефона си – каквото възражение е отбелязано във втория екземпляр на АУАН. В тази връзка е необходимо да се посочи, че изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение касае използването на телефон без наличието на устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. Или иначе казано – използването на телефон не касае единствено и само провеждането на телефонни разговори с друго лице, но и всички останали възможни манипулации, които устройството позволява да се извършват с него. Поради това без значение е в какво точно действие се е изразило използването на телефона – дали за провеждането на разговор или за друг вид дейност, същественото в случая е, че от показанията на двамата полицейски служители се установява с категоричност, че жалбоподателят е използвал телефона си по време на движение, при това – в интензивен трафик, без наличието на устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. Ето защо вмененото административно нарушение се установява по безспорен и категоричен начин, поради което и правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.

При правилно установена фактическа обстановка съвсем законосъобразно административно наказващия орган е приел, че е нарушена нормата на чл. 104а ЗДвП, като е приложена и коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. Наложената санкция отговаря на фиксирания размер определен в закона за това нарушение - 50 лева, поради което и НП в тази част следва да се потвърди.

По отношение на възражението за това, че в случая приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН съдът държи да отбележи следното:

Предвид характера на процесното нарушение, като такова по ЗДвП, то дали случаят е маловажен следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на т. 32, на пар. 6 от ДР на ЗДвП.

ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно съдържа собствени специални разпоредби както и на понятието "маловажно".

Съгласно т. 32, на пар. 6 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе 5 до настъпване на пътнотранспортно произшествие. "

Според настоящия състав, при извършена самостоятелна проверка, процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Касае се за типичен случай на използването на телефон без наличието на устройство позволяващо използването му без участието на ръцете по време на управление на МПС. Същевременно, по делото не се наведоха доводи, а и от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, установяващи наличието на изключителност на ситуацията или неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение.

Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че при описание на това нарушение са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към 6

АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.