Решение № 57 от 07.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20222001000076 по описа за 2022 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 385 от 14.12.2021 г., постановено по т.д. № 490/ 2020 г., Окръжен съд Бургас е осъдил О. П., с адрес: гр. П., ул. „С.” № 5, представлявана от И. А. - кмет, да заплати н а „Р.” ООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, ул. „К. и М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. Д. И. – управители, заедно и поотделно, сумата от 38 273,69 лв. – договорна неустойка за забава, в периода 30.09.2017 г. - 19.04.2018 г., в плащането на задължението на възложителя по договор № Д-610/ 2.12.2016 г. за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на О. П., да заплати в договорения срок извършените услуги по фактура № 6898/ 31.08.2017 г. на стойност 138 026,80 лв. и по фактура № 6899/ 31.08.2017 г. на стойност 54 315,40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 14.12.2020 г. до окончателното й заплащане.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от О. П., с адрес за връчване: гр. С. З., бул. „Г. С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д.Г., в която решението се обжалва, като 1 неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, и се въвежда искане за неговата отмяна, с връщане на делото на първоинстанционния съд, или, евентуално, постановяване на ново решение, по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена.

Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че в договора, сключен между страните, има уговорена неустойка - изрично е посочено в съглашението, че се касае за лихва за забава.

Излагат се доводи, че неправилно е оставено без уважение възражението за нищожност на неустоечната клауза, без съдът да направи анализ на конкретната договорна норма, за да прецени нейната действителност. Изразява се становище, че не са взети предвид вида и размера на задължението, което неустойката обезпечава, нито съотношението между размера на същата и очакваните за кредитора евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение на възложителя. Развити са оплаквания, че още при сключване на договора, договорената неустойка е в размер многократно надвишаващ мораторната лихва за забава, като, с оглед и стойността на горната й граница, е очевидна аморалната несъразмерност на размера й. Сочи се, че при месечните задължения на Общината е възможно неустойката да достигне до размер, превишаващ размера на дължимото по съответната фактура плащане, което се изтъква като нарушение на добрите нрави и води до нищожност на клаузата.

Претендира се, че необосновано и неправилно съдът е оставил без разглеждане искането на О. П. за намаляване размера на неустойката до размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като Общината е изпълнила задължението си и, въпреки забавата в изпълнението, дружеството - въззиваем не е претърпяло никакви вреди. Подчертава се, че О. П. не е търговец и правилото на чл.309 ТЗ не намира приложение към конкретната сделка.

Сочи се, че неустойката следва да бъде намалена до размера на 50 % от дължимата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Р.” ООД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „П. Н. М.” № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. С.Е., в който същата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на 2 постановеното първоинстанционно съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Подчертава се, че правилно е уважена претенцията от първостепенния съд, с оглед неоспорения договор между страните и приетото заключение на вещото лице досежно датата на плащане.

Изтъкват се доводи, че при тълкуване действителната воля на страните, е несъмнено, че се касае за валидно уговорена клауза за неустойка за забава, която не е нищожна, не противоречи на добрите нрави и претенцията не е погасена по давност, тъй като началният момент на същата започва да тече от плащането, респективно от момента, в който неустойката достигне договорения максимум. Налице е позоваване на текста на чл.15 от договора, който, по мнение на въззиваемия, ясно показва, че обезщетението за забава е уговорено като неустойка, по смисъла на чл.92 ЗЗД. Сочи се, че страните по договорите могат свободно да уговарят съдържанието им и в частност да уговорят по-висок размер на обезщетението за забава.

Въззиваемият изтъква, че оспорената клауза е била предложена от ответника, по договор, предварително изготвен от него в рамките на процедура по ЗОП.

Подчертава се, че размерът на неустойката е сравнително малък и тя би стигнала размера на просрочената сума едва при 1000 дни забава и не би го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с тригодишна давност, а уговореният краен предел би бил достигнат при забава от порядъка на 12 години.

Въззиваемият поддържа, че Общината, като субект на търговския оборот, е следвало да съблюдава изискванията на добрата търговска практика и да се разплаща своевременно по поетите от нея парични задължения по сключените търговски сделки, както и че с оспорената уговорка въззивникът е приел, че последиците от забавата ще бъдат за негова сметка, като доброволно е встъпил в задълженията си по процесния договор.

По отношение на възражението за намаляване неустойката до размера на законната лихва се възразява, че преките и непосредствени вреди – претърпяната загуба или пропусната полза, от неизпълнението могат да са както по-големи така и по-малки от размера на законната лихва за съответния период.

Претендират се съдебно – деловодни разноски.

3

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не се установяват пороци на решението, водещи до неговата недопустимост, поради което неоснователно е искането във въззивната жалба за връщане на делото на първоинстанционния съд. Оплакването относно възражението за намаляване на неустойка е въпрос по съществото на спора.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен пред настоящия съд е спорът по предявен от дружеството въззиваем против Общината – въззивник иск, с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и искане за присъждане на неустойка за забавено плащане на задължения за престиране на цената по договор за обществена поръчка, за определени периоди, в общ размер на 38 273,69 лв.

За да се обоснове дължимост на претендираната неустойка следва, на първо място, да се установи валидно уговорена неустоечна клауза между страните, а на следващо място – осъществяване на фактическия състав на неизпълнението, който договорната воля свързва с неустойката.

Не се оспорва пред настоящата апелативна инстанция установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка по сключване между страните на договор № Д-610 от 2.12.2016 г., по силата на който Общината е възложила на търговеца сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в О. П., в съответствие с ценовата оферта, техническото предложение на изпълнителя и техническата спецификация на възложителя, със срок на действие осемнадесет месеца или до възлагане на обществена поръчка със същия или сходен предмет, или до достигане на максималния финансов ресурс на възложителя в размер на 3 420 000 лв. без ДДС.

4

По смисъла на 15 от съглашението, при забава в изпълнението на задълженията по договора, за неизправната страна възниква задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на 0,1 % върху стойността на дължимото, за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора.

Не е налице разногласие между страните и по въпроса относно неточното във времето изпълнение от страна на възложителя на задълженията за заплащане на цената на услугите, престирани по договора, обективирани във Фактура № 6898 от 31.08.2017 г., за сумата от 138 026,80 лв. и Фактура № 6899 от 30.08.2017 г., за сумата от 54 315,40 лв. Не се контестира, че фактурите са изплатени вместо на 30.09.2017 г., съобразно падежа, уговорен в съглашението, на 19.04.2018 г., т.е. с 200 дни забава.

Общината - въззивник поддържа пред настоящата инстанция оспорванията относно дължимостта на претендираната неустойка, повдигайки възражения за несъществуването в процесното съглашение на изрично уговорена неустоечна клауза; нейната недействителност; липсата на понесени вреди от забавата и липсата на произнасяне по искането за намаляване размера на неустойката.

Анализът на договорната разпоредба на чл.15 позволява да се заключи, че страните са постигнали съгласие по способ за репариране на вредите от неизпълнението в предварително фиксиран обем, който да стимулира надлежното изпълнение, създавайки гаранция за получаване на отнапред оразмерен паричен ресурс, без нужда вреди да се доказват, като същевременно създава санкция за неправомерното поведение на длъжника, поради възможността да породи за него задължение да обезщети повече, отколкото е причинил. С това съдържание, според позитивното ни право, се отличава задължението за неустойка. Настоящият състав отбелязва, по повод възражението в жалбата, че експлицитното посочване на термина „неустойка“ не е изискване за пораждане на обвързаност по такава клауза, тъй като следва да се държи сметка за действително изявената воля, материализирана в договорното съгласие.

Относно извода си за действителността на клаузата, апелативният състав изхожда от разбирането, залегнало в тълкувателната воля на ОСТК на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. и принципните критерии 5 за валидност, изложени в мотивите, че при преценката следва да се държи сметка за естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка, и тяхната значимост за интересите на страните, видът на конкретния тип неизпълнение, който се гарантира, наличието или липсата на други способи за обезпечение, както и съотношението между размера на уговорената неустойка и потенциалните предвидими вреди от неизпълнението.

Видно от текста на договора, неустоечната клауза е въведена симетрично – по отношение задълженията и на двете страни по правоотношението, и тя е единствената форма за гарантиране изпълнението на възложителя, която страните са договорили (изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора е гарантирано и с предоставена парична гаранция, при сключването на договора, в размер на 34 200 лв. – чл.18 от съглашението). В аспект очакваните вреди от неизпълнението, следва да се отбележи, че те се състоят, за изпълнителя по договора, в лишаването от паричен ресурс, за да финансира дългосрочното изпълнение на поетите задължения, и необходимостта да го набави от другаде, срещу лихва.

Съпоставена със значимостта на задълженията, които обезпечава – да се обслужват своевременно и ритмично социалните цели на договарянето, за постигане на чиста, достъпна и безопасна градска среда, като се осигурят, без забавяне, достатъчно средства за реализирането им, и преценявана към момента на постигане на съгласието, е ясно, че оспорената неустойка е била предназначена да стимулира точното във времево отношение изпълнение на задълженията, което отговаря на присъщата й обезпечителна функция, без да напуска и другите две обичайни нейни функции – обезщетителна и санкционна. В подкрепа на горното, следва да се разглежда и обстоятелството, че тя е уговорена в процентно съотношение спрямо неизпълнението и с краен предел, който не би надхвърлил стойността на договора. Ето защо, следва да се заключи, че клаузата е валидна и обвързва страните.

Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f09e158-c33c-471d-b4c1-981a2f845a89