Определение № 23851 от 10.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5856/2023
- Вид
- Определение № 23851
- Подписан
- 10.06.2024
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23851 гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110105856 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 39896/07.02.2024 г. от адв. Г. – пълномощник на ищеца за изменение на Решение № 1909/02.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 5856 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в частта за разноски чрез допълване, като в полза на адвоката се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена правна защита на ищеца над присъденото вече в размер на 969,77 лева до сумата в размер от 1719,31 лева.
В молбата се посочва, че следвало да се присъди сумата в размер на 1719,31 лева съобразно минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. към датата на последното по делото заседание, когато е обявен ход по същество, доколкото била предоставена безплатна адвокатска защита.
В срока за отговор ответникът в производството - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е направил искане за оставяне без уважение на молбата като неоснователна, тъй като било направено признание на иска от ответника и делото не било с фактическа и правна сложност. Посочва се, че съгласно практиката на СЕС съдът не бил обвързан с минимумите, определени в Наредбата.
Постъпила е молба с вх. № 46437/13.02.2024 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение на Решение № 1909/02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5856 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 2 4 състав, в частта за разноските.
Направено е искане за отмяна на разпределените разноски в тежест на ответника, като същите да бъдат разпредели в тежест на ищеца. Изложени са твърдения, че при разпределение на разноските съдът е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, но без мотиви съдът не го е направил.
В срока за отговор ищецът в производството е направил искане за оставяне без уважение на молбата като неоснователна, доколкото не били налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на 1 релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбите са подадени в срока за обжалване на постановеното решение съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирани за това лица, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледана по същество, молбите са неоснователни.
Съдът счита, че правилно е присъдил възнаграждение в полза на адв. Г. за безплатно предоставена адвокатска защита, като е взел предвид актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. към датата на сключване на договора за защита, доколкото към този момент е доказано адвокатът да е поел защитата на ищеца. В този смисъл именно към този момент адвокатът е имал представа за актуалната редакция на разпоредбата и определения в нея минимум за възнаграждения, за да може да извърши информирана преценка дали да поеме защитата или не. Определянето на възнаграждението с оглед на редакцията на разпоредбата към някакъв бъдещ и в този смисъл – несигурен момент, би породило и несигурност в преценката на страната по договора за правна защита дали за нея представлява правен интерес да поеме защитата. В този смисъл съдът счита неоснователна молбата на процесуалния представител и същата следва да бъде оставена без уважение. В допълнение следва да се отбележи, че с оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан и от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита и молбата на ответника за неоснователна. Ясно и недвусмислено съдът е посочил в мотивната част на решението си защо приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се явява неприложима при разпределяне на разноските по делото. Съдът не счита, че са налице основания за ревизиране на тези мотиви и крайните приети правни положения, поради което молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 39896/07.02.2024 г. от адв. Г.
– пълномощник на ищеца Н. Х. Ц., за изменение на Решение № 1909/02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5856 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 46437/13.02.2024 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение на Решение № 1909/02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5856 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 2 4 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.
2
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3