Решение № 1769 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1769 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330106433 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове на Н. И. И., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № *** от *** г. на основание с чл. 22 във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал.1, т. 3 от договор за потребителски кредит № *** от *** г., на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 21, ал.1 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Изи Финанс“ ЕООД е предявил против ищеца Н. И. И. осъдителни искове с правно основание чл.240 във вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати на ответника „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 20 лв. – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № *** от *** г., представляваща вноска с падежна дата на 20.09.2025 г. и 5,15 лв., начислена договорна лихва за периода 26.03.2025 г. - 25.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. до окончателното й заплащане.

Всяка страна депозира отговор, с който оспорва предявените от насрещанта страна искови претенции, с подробно развити съображения.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими, като основателен е единствено искът за прогласяване недействителността на оспорената клауза по следните съображения:

Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 600 лева. Същата е следвало да бъде върната по погасителен план на тридесет погасителни месечни вноски при договорена възнаградителна лихва и възнаграждение за такса „ангажимент“. Общата подлежаща на връщане сума е в размер на 883,11 лева, като посоченият в договора за кредит ГПР е в размер на 63,04 %.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че 1 посоченият в договора ГПР е коректно отразен. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите отговаря и на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същият съответства на петкратния размер на законната лихва към сключването на договора, което се установява от експертизата. Ето защо договорът за кредит не е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като главният иск следва да се отхвърли.

Основателен обаче се явява предявеният евентуален иск. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора за предоставяне на кредит ищецът дължи заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 33 % от размера на главницата, като процентът на таксата се определя от периода на кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената клауза е неравноправна (нищожна) поради противоречието с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на подобна клауза. В случая договорената такса всъщност представлява скрита възнаградителна лихва. Клаузата е лишена от правна основа, тъй като чрез нея едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права. Единствената правна последица е нарастване на размера на общото задължение. Така, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разясН., че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността. Нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая. Искът за прогласяване нищожността на клаузата се явява основателен.

Предявените насрещни искове за заплащане на главница от 20 лв. – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № *** от *** г., представляваща вноска с падежна дата 20.09.2025 г., и 5,15 лв. начислена договорна лихва за периода 26.03.2025 г. – 25.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. до окончателното заплащане, също се явяват неоснователни.

Съдът намира, че всички вземания по така предявените насрещни искове са погасени. Погасяването е извършено с платените въз основа на нищожната клауза суми, чийто размер е по-висок. Установява се от приетите писмени доказателства, че кредитът е обслужван до 09.2025 г., като видно от погасителния план (л. 39), всички суми по т.нар.

„такса ангажимент“ са платени. Същите са в общ размер на 191,04 лева, поради което и по аргумент от чл. 76 ЗЗД, с надплатените суми са погасени следващите погасителни вноски.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив.

РЕШИ:

ОХВЪРЛЯ предявения от Н. И. И., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 установителен иск за прогласяване на недействителността на договор за 2 потребителски кредит № *** от *** г. на основание с чл. 22 във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Н. И. И., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, че клаузата на чл. 2, ал.1, т. 3 от договор за потребителски кредит № *** от *** г. е НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречието с добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 против Н. И. И. , ЕГН ********** насрещни осъдителни искове с правно основание чл.240 във вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на Н. И. И. да заплати на ответника „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 10,23 евро (20 лв) . – дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № *** от *** г., представляваща вноска с падежна дата на 20.09.2025 г. и 2,63 евро (5,15лв.), начислена договорна лихва за периода 26.03.2025 г. - 25.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. до окончателното й заплащане.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3