Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1146 от 11.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 970/2026
Вид
Определение № 1146
Подписан
11.08.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. Благоевград, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200500970 по описа за 2026 година взе предвид следното:

М. Л. Ч. обжалва определение № 290 от 16.04.2026 г. и определение № 310 от 22.04.2026 г., постановени по гражданско дело № 918 от 2023 г. на Районен съд П., с които са отхвърлени исканията й за обезпечение на доказателства по чл. 207 вр. чл. 208, ал. 1, предл. 1 от ГПК. В жалбите се твърди, че атакуваните с тях съдебни актове са неправилни. Те били постановени при ексцесивен процесуален формализъм. Нарушени били съдопроизводствените правила.

Напълно било игнорирано задължението на съда да съдейства на страните.

Налице били класически прояви на неоправдан формализъм, които преграждали правото на защита. Районният съд абдикирал от своята указателна функция и блокирал възможността за доказване. Аргументът му, че обезпечението е излишно, бил юридически несъстоятелен. Моли се за отмяна на обжалваните определения и уважаване на молбите за обезпечение на доказателства.

Насрещните страни пред първата инстанция не са взели отношение по жалбите.

Жалбите са редовни и допустими. Чл. 208, ал. 3 от ГПК изрично дава възможност за атакуване на определението на съда, с което не се уважава молбата по чл. 207 от ГПК, пред горната инстанция.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1

6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Н.а, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

М. Л. Ч. е поискала обезпечение на доказателства чрез назначаване на техническа експертиза. Районен съд П. директно е приел, че исканията са неоснователни и ги е отхвърлил. Според него липсва индивидуализация на мобилните устройства, за които се иска да бъдат подложени на експертно изследване. Отсъствала ясна, систематизирана и логически издържана обосновка за това, какви конкретни обстоятелства от предмета на доказване по делото ще бъдат изяснени чрез коментираните доказателствени искания.

Делото имало за предмет делба на недвижими имоти, а правата, които ищцата Ч. претендирала в тази насока, били от наследяване и правни сделки.

Следователно електронна кореспонденция между страни по делото, в която се обсъжда размерът на тези права, респективно тяхното съществуване/несъществуване, поначало не можела да бъде особено меродавна, тъй като юридическият ефект на наследяването и на правните сделки с имоти се преценявал на базата на официални документи и приложимите нормативни разпоредби. Съдържанието на електронната кореспонденция, до която се отнасяли самите искания, вече било обективирано в нарочен констативен протокол по чл. 593 от ГПК, съставен от нотариус. Всичко това правело напълно излишно изпълнението на 2 процедурата по чл. 208, ал. 2 от ГПК спрямо насрещните страни в процеса и налагало директно да се пристъпи към отхвърляне на исканията за обезпечение на доказателства.

Окръжен съд Благоевград не е съгласен с позицията на първата инстанция.

След като е счела, че в исканията липсва индивидуализация на съответните мобилни устройства и отсъства нужната ясна, систематизирана и логически издържана обосновка на конкретните обстоятелства от предмета на доказване по делото, чието изясняване се цели чрез коментираните доказателствени искания, то тя е трябвало да процедира по реда на чл. 101 от ГПК, а не директно да ги отхвърля. Определенията са преждевременно постановени и нарушават правото на защита на страната, която желае обезпечение на доказателства. Прескочен е и още един от етапите на особеното производство по чл. 208 от ГПК. Копия на молбите за обезпечение не са връчени на другите страни в процеса. Нормата на чл. 208, ал. 2 от ГПК е императивна и изпълнението й никога не може да бъде квалифицирано като „излишно“. Това изискване на законодателя е продиктувано от спорния характер на производството за обезпечение на доказателства /„Ръководство на граждански съдебен състав. Книга втора“, НИП, стр. 166/. Неспазването му съставлява съществено процесуално нарушение и води до накърняване на правото на защита на останалите участници в делото пред районния съд. Изложеното не дава възможност на настоящата инстанция да извърши проверка по същество на правилността на обжалваните определения. Допуснатите от районния съд процесуални нарушения предпоставят отмяна на същите и връщане на делото на първата инстанция. Ако тя действително счита, че в исканията липсва индивидуализация на съответните мобилни устройства и отсъства нужната ясна, систематизирана и логически издържана обосновка на конкретните обстоятелства от предмета на доказване, чието изясняване се цели чрез коментираните доказателствени искания, то следва да процедира по реда на чл. 101 от ГПК. Ако пък Районен съд П. смята, че исканията са редовни, то тогава той трябва да разпореди изпълнение на процедурата, описана в чл. 208, ал. 2 от ГПК, и едва след това да вземе отношение по съществото им, като ги отхвърли или уважи /изцяло или частично/.

Настоящото определение няма да подлежи на касационна проверка. Както се изтъква по този повод в Определение № 200 от 20.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 598/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, определението на 3 въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на обжалваното пред него определение по молба за обезпечаване на доказателства, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК. Със същото не е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като се касае за производство по обезпечение на доказателства. То няма и характер на определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се слага край на такова производство. Обезпечаването на доказателства по чл. 207-208 от ГПК цели да осуети възможността - в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори - доказателствено средство да бъде загубено или унищожено, или да бъде затруднено неговото събиране. В този смисъл това производство има несамостоятелен и привременен характер, поради което с постановените в същото съдебни актове не се дава разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Същото следва и от задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Татяна Върбанова и Светла Цачева - която не включва определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 207-208 от ГПК, в категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. Това е така, понеже произнасянето на съда в това производство нито прегражда развитието на съдебно производство, нито дава разрешение по същество на спор в такова производство, а има несамостоятелен и привременен характер и обслужва бъдещо или висящо исково производство.

Тази теза се застъпва и в Определение № 5014 от 05.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3868/2024 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева, Определение № 264 от 29.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2195/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева, Определение № 167 от 19.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1656/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев, и др.

Воден от изложените разсъждения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 290 от 16.04.2026 г. и определение № 310 от 22.04.2026 г., постановени по гражданско дело № 918 от 2023 г. на Районен съд П..

ВРЪЩА делото на Районен съд П. за изпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението на Окръжен съд Благоевград не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5